Решение № 149 от 15.02.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Видин, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Гражданско дело № 20221320101297 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД о т „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД , ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮБЦ" ЕООД/, представлявано от М. А. У., чрез адвокат Виолета Герова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ***, вх. В, ет. 8 против П. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Дунавци, обл.

Видин, ***.

Твърди се от ищеца, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, и ответника П. М. П. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16006310001 от дата 28.12.2018 г., с който е уговорена за ползване мобилна услуга за номер *** с избран тарифен план i-Traffic M+, с месечна абонаментна такса в размер на 16.99 лв. /с ДДС/. Срокът на договора е бил 24 месеца – до 28.12.2020 г.

Сочи се, че въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16006310001 между ответника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД са издадени фактури № 1261134669/08.02.2019 г., 126 2746562/08.03.2019 г. и 1

1264436666/09.04.2019 г. за периода от 08.01.2019 г. до 08.04.2019 г. По конкретно:

1. Фактура № 1261134669/08.02.2019 г. с начислена а отчетен период 08.01.2019 г. – 07.02.2019 г. сума в размер на 20.77 лева /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент I-Traffic M+ - 14.16 лв.

ДДС ставка 20 % - 2.78 лв.

Отстъпка за е-фактура на мобилна услуга - /-0.28/ лв.

Дължимата сума е платима в срок до 25.02.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение.

2. Фактура № 1262746562/08.03.2019 г. с начислена за отчетен период 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г. сума в размер на 20.77 лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент I-Traffic M+ - 14.16 лв.

VIVA Care Phone – 4.11 лв.

ДДС ставка 20 % - 2.78 лв.

Отстъпка за е-фактура на мобилна услуга - /-0.28/ лв.

Дължимата сума е платима в срок до 25.03.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение.

3. Фактура № 1264436666/09.04.2019 г. с начислена за отчетен период 08.03.2019 г. – 07.04.2019 г. сума в размер на 0.20 лв., от които:

Отстъпка за е-фактура на мобилна услуга – 0.17 лв.

ДДС ставка 20 % - 0.03 лв.

Дължимата сума е платима в срок до 25.04.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Поддържа се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца 02/2019 г., 03/2019 г., 04/2019 г. на стойност 41.74 лева, от която сума ищецът претендира 30.79 лева.

Излага се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК по чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение 2 на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер № 16006310001 на дата 08.05.2019 г. крайна фактура № **********.

Посочва се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 13.04.2019 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника П. М. П. въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп" ООД, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.

Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.

Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 449/2022 г. по описа на РС - Видин и по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в 3 размер на 30.79 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.01.2019 г. до 08.04.2019 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16006310001, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури № 1261134669/08.02.2019 г., № 1262746562/08.03.2019 г. и № 1264436666/09.04.2019 г.

Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника и не е взето становище по исковете.

С молба-становище с вх. № 130/05.01.2023 г. ищецът е заявил, че предвид направеното плащане на главницата от страна на ответника, прави отказ от иска за главницата в размер на 38.92 лева и моли да му се издаде изпълнителен лист за разноските в заповедното производство.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на твърдяното вземане в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата иск е допустим.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства: заявление/договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16006310001, сключен на 28.12.2018 г. и декларация от същата дата, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и П. М. П., е било налице облигационно правоотношение, ведно с Общи условия /ОУ/ към договора, които представляват неразделна част от него и се приемат с подписването на декларацията. По силата на горецитирания договор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД e предоставила на ответника за ползване мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план i-Traffic M+ с месечна абонаментна такса 16.99 лева /с ДДС/. По делото са приложени фактури № 1261134669/08.02.2019 г.,

№

1262746562/08.03.2019 г. и

№

1264436666/09.04.2019 г., от които е видно, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 41.74 лева за четири последователни отчетни месеца 02/2019, 03/2019 и 04/2019. От горецитираната сума ищецът претендира 4 сумата в размер на 30.79 лева – главница по договора.

От представения договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № 4600008855 от

16.10.2018 г. се установява, че

„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила на „С.Г. Груп“ ООД вземането си срещу ответника, което дружество от своя страна е прехвърлило на ищеца вземането срещу ответника с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. и Анекс към него от 10.03.2020 г.

Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание, не е депозирал и отговор на исковата молба. В подаденото от същия възражение в заповедното производство същият оспорва да е станал причина за завеждане на делото, сочи, че не дължи разноски по производството, възразил е, че не е уведомен от първоначалния кредитор за прехвърлянето на вземането и поради тази причина не е заплатил в срок същото. Въпреки, че е навел възражение за изтекла погасителна давност на вземането по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД същият твърди, че е платил сумите по Заповедта за изпълнение в размер на 30.79 лева – главница и 8.13 лева – мораторна лихва, като е представил и платежно нареждане в подкрепа на горното твърдение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В писмена молба-становище по делото с вх. № 130 от 05.01.2023 г. ищецът прави признание на неизгоден факт, а именно, че е извършено плащане от страна на ответника още на 18.04.2022 г., с което е погасено изцяло задължението за главница, като на основание чл. 233 от ГПК прави отказ от иска. Това ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като следва да се приеме, че след депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК на 26.11.2021 г. ответникът е погасил изцяло задължението си към ищеца за исковата сума в размер на 30.79 лв. – главница. Това обстоятелство, с оглед направения отказ от иска, обуславя прекратяване на производството в тази част.

Вземането, фигуриращо в издадената заповед по ч.гр.д. № 449/2022 г., а именно за 8.13 лева – мораторна лихва за забава за периода от 25.04.2019 г. до 15.11.2021 г. не е претендирано в исковото производство. По тази причина на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 449/2022 г. следва да бъде обезсилена в частта на вземането за сумата от 5

8.13 лева – мораторна лихва за забава за периода от 25.04.2019 г. до 15.11.2021 г.

Неоснователно е възражението на ответника, че не бил уведомен за извършената цесия. Вземането е точно индивидуализирано в представеното Приложение към договора за цесия. Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.

4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.

Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.

Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.

Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноските.

Съдът счита възражението на ответника, че не дължи разноски по производството за неоснователно по следните съображения: С направеното плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК длъжникът своеобразно признава, че дължи сумата по процесната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по която са дължими и присъдените разноски. Длъжникът 6 е имал възможност в случай, че оспорва разноските да обжалва на основание чл. 413, ал. 1 от ГПК издадената заповед за изпълнение в частта за разноските. Видно от приложеното ч.гр.д. № 449/2022 г. по описа на Районен съд – Видин е, че това не е сторено, а длъжникът по своя преценка е заплатил част от дължимите по заповедта суми, като заявителят е останал неудовлетворен в останалата част от вземането за разноски.