Решение № 754 от 04.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Варна, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Д. Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100500825 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 2404/11.01.2024 г., подадена от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София, против Решение № 4119/18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1617/2023 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният иск за приемане за установено между страните, че ответникът Детска градина № 7 „Ал. С. Пушкин“, гр. Варна, дължи на ищеца „Ню Проджектс Консулт" ЕООД сумите за получени за м. септември 2019 г. доставки на грозде – 38,800 кг. на стойност 136,19 лв. без ДДС, ябълки – 42,680 кг. на стойност 86,64 лв. без ДДС, круши – 42,680 кг. на стойност 112,68 лв. без ДДС и банани – 42,680 кг. на стойност 99,44 лв. без ДДС или общо 521,94 лв. с ДДС, за която сума е издадена заповед за изпълнение в производството по ч. гр. дело № 14281/2022 . на ВРС.

В жалба се излага, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Според въззивника съдът неправилно е приел, че ответникът ДГ № 7 „А. С. Пушкин” не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск предвид обстоятелството, че изплащането се извършвало от ДФ „Земеделие“, а ответникът само получавал плодовете. Макар изложените в исковата молба фактически основания да сочат на претенция за заплащане на разходи за доставени плодове, които се плащат от държавния бюджет, съдът е определил правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 55 ЗЗД, с което е дал погрешна квалификация на предявения иск. Излага се, че ДФ „Земеделие” не е заплатил продуктите, които се предоставят възмездно. На дружеството не били заплащани средства, докато ответникът получил целеви средства от националния бюджет за предоставяне на продуктите. Въвежда твърдение, че е доставил плодовете на 1 ответното учебно заведение поради грешка, считайки, че ДГ №7 „Ал. С. Пушкин” е включено в схемата „Училищен плод“ за 2019/2020 г. Съдът неправилно приел, че процесните доставки са извършени по силата на договор, сключен между ищцовото дружество и ДФ „Земеделие“. Доставените плодове били приети от ответника без възражения с приемо-предавателен протокол №1 за доставени продукти през месец септември 2019 г., но тяхната стойност останала незаплатена. Основанието за претендиране на цената в случая било наличие на продажба на плодове между „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД и ДГ №7 „Ал. С. Пушкин”, доставката им и съответно неплащане на продажната цена от ответника, независимо от това, че доставянето им било извършено по възлагане на ДФ „Земеделие“ по силата на издаден акт за одобрение. За основателността на претенцията било без значение дали получателят е изпълнил задължението си да проведе процедура по възлагане на обществена поръчка. Съобразно стойността на доставените плодове, в случая били налице предпоставките на чл. 20, ал. 5 вр. с ал. 4, т. 3 от ЗОП за възлагане на доставка и без сключване на договор. Счита, че ответникът следва да понесе разходите, сторени от ищцовото дружество, като цитира разпоредбите на чл. 10 от Наредба № 6 от 10 август 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения, в сила от 15.09.2011 г. Позовава се и на разпоредбите на чл. 12 - чл. 15 от Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, като изразява становище, че след като учебното заведение получава средства от държавния бюджет във връзка с възложената му дейност, то в случая за ДГ № 7 „Ал. С.

Пушкин” се пораждало задължението да заплати доставените продукти. Получените плодове били доставени без основание поради грешка, с което се обогатила въззиваемата страна, като това обстоятелство останало необсъдено от съда. Доколкото в конкретния случай се касаело за отделни доставки на плодове, а не за периодични такива въз основа на един договор, то приложим се явявал 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, а не тригодишния давностен срок по чл. 111, ал.1, буква „в“ по ЗЗД. Поради изложеното, моли за отмяна на обжалваното решение и приемане за установено, че претендираните суми са дължими.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Счита определената от съда правната квалификация на иска за правилна съобразно изложените в исковата молба твърдения за неоснователно обогатяване при първоначална липса на основание. Твърдяното разместване на блага се определя като оборено от ответната страна с прилагане на договор № 1-В/17.09.2019 г. между страните за предоставяне на услуги за периода 17.09.2019 – 31.05.2021 г. Издадените отчетни документи били предназначени за заявяване на плащане пред ДФ Земеделие, който финансирал доставките съгласно Наредба за условията и реда за прилагане на схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения. Твърди се, че ищцовото дружество уведомило ответника, че спира извършването на доставки по схема „Училищен плод", считано от 30.09.2019 г., като отчетните документи за извършените доставки в периода 17.09.2019 г. 27.09.2019 г. щели да бъдат заявени за плащане към ДФ „Земеделие" по реда, посочен в Наредбата. Счита, че индивидуалните административни актове, с които ДФ „Земеделие" е отказал да заплати процесните суми на ищеца, следва да се обжалват по административен ред и споровете, породени от този източник, не следва да бъдат предмет на правен спор, решим на основание ГПК, а съгласно разпоредбите на АПК. Отказът на ДФ „Земеделие" да заплати сумите по издадените фактури, не правел доставката лишена от основание, тъй като отношенията за плащане на извършените доставки са изцяло в правоотношенията между ищцовата страна и ДФ „Земеделие", като ответната страна няма задължение за плащане на посочените доставки. Моли за оставяне без уважение въззивната жалба като неоснователна 2 и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от третото лице помагач на страната на ответника ДФ „Земеделие“, който счита решението за правилно, а жалбата – за неоснователна. Излага, че допуснатата грешка от страна на „Ню проджектс консулт“ ЕООД за доставка на твърдяното количество плодове е поради неполагане на дължимата грижа на добър стопанин. Третото лице заявява, че тези доставки не са били одобрявани от него. В заключение, намира, че решението следва да бъде оставено в сила и претендира разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Ню Проджектс Консулт” ЕООД срещу Детска градина № 7 „Ал. С. Пушкин“, гр. Варна, иск с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 521,94 лв., представляваща стойността на доставени за м. септември 2019 г. плодове, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като за претендираната сума е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело № 14281/2022г. на ВРС.

Ищецът твърди че през м. септември 2019 г. е доставил плодове на ответника, както следва: на 17.09.2019г. – грозде - 38,800 кг.; на 19.09.2019 г. – ябълки - 42,680 кг.; на 24.09.2019 г.- круши; - 42,680 кг. на 26.09.2019 г.- банани - 42,680 кг. За доставените плодове бил съставен приемо-предавателен протокол № 1 и била издадена фактура № **********/30.09.2019г. на обща стойност 521,94 с ДДС. Между страните нямало нито формален, нито неформален договор за доставка на плодове, както и договор за търговска продажба, поради което било налице неоснователно обогатяване от страна на ответника.

Ищецът бил одобрен изпълнител за доставка на плодове на ответника по схема „Училищен плод“ за три учебни години – 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. За извършената доставка на плодове били представени приемо-предавателния протокол и издадената фактура в ДФ „Земеделие", които не били одобрени за плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Възразява, че между страните е сключен договор за предоставяне на услуги №1-В/17.09.2019г., ищецът е доставил посочените от него количества плодове по схемата „Училищен плод“ и отношенията между страните се уреждат съобразно Наредба за условията и реда за прилагане на схеми и предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения. Ответникът ДГ № 7 „Ал. С. Пушкин“ била заявила участие в схемите, чрез заявител ищеца. Плащането на доставчика следвало да се извърши от ДФ „Земеделие“. Оспорва твърдяната цена на доставените плодове, като твърди, че пазарната цена към датата на предаването била много по-ниска.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Съдът намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предмета на спора, въведен с исковата молба, поради което дадената правна квалификация по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД не води до недопустимост на постановеното решение. В обхвата на посочените предели на въззивното производство, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

3

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

При иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, каквато е разглежданата претенция, се дължи по-малката от двете стойности – на обедняването и обогатяването. Елементите от фактическия състав на иска по чл. 59 от ЗЗД са следните: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия.

Релевираните за първи път във въззивната жалба твърдения, че ищецът бил доставил плодовете на ответното училище поради грешка, и че било налице постигнато съгласие между страните по договор за търговска продажба, представляват недопустимо въвеждане на нови основания на предявения иск, поради което не подлежат на разглеждане от въззивния съд.

Спорен във въззивното производство е въпросът налице ли е неоснователно обогатяване на ответника (въззиваема страна) за сметка на ищеца (въззивник) посредством спестяване от страна на ответника на разходи за закупуване на доставените продукти до размера на обедняването на ищеца.

По делото не е спорно, че „Ню Проджектс Консулт” ЕООД е доставило на ДГ № 7 „Ал. С. Пушкин“ посочените в исковата молба количества плодове – грозде, ябълки, круши, банани на дати 17.09.2019 г., 19.09.2019 г., 24.09.2019 г. и 26.09.2019 г. съгласно приемопредавателен протокол за приемане/ предаване на продукти по Схема „Училищен плод“ и че е издадена от ищеца фактура № ********** от 30.09.2019 г. за сумата 521,94 лв. Не е спорно, че ДГ № 7 не е заплатила на доставчика цената по фактурата.

От представените в първата инстанция писмени доказателства, в т.ч. отчетни документи по схема „Училищен плод“ и процедура за избор на заявител за учебната 2019/2020г.; декларация от М. Д. Р., управител на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД; договор за предоставяне на услуги №1-В/17.09.2019г. и др. е видно, че ищецът и ответникът са страни по облигационно правоотношение, по силата на което „Ню Проджектс консулт“ ЕООД се е задължило да доставя на ДГ № 7 „Ал. С. Пушкин“ плодове съгласно условията на Наредба за условията и реда за прилагане на схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения – схема „Училищен плод“. Видно от съставените документи липсва поето от детската градина задължение да заплаща сумите за доставените плодове.