Решение № 545 от 19.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Кюстендил, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520101916 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба с вх. № 8415/18.07.2025 г. от „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, универсален правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище в гр. София и адрес на управление: р-н Люлин, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от изпълнителния директор К. И. К., чрез адв. А. Н., против К. А. А., ЕГН **********, с адрес в *****************.

В исковата молба се твърди, че на 26.09.2024 г. между „Вива Кредит“ ООД като заемодател, и К. А. А. – заемател, бил сключен Договор за паричен заем № **************/25.09.2024 г. По силата на този договор дружеството предоставило на кредитополучателя паричен заем в размер на 3 100 лева при договорени между страните условия. Твърди се, че ответницата заплатила по договора сума в общ размер на 1 044 лева, от които 625, 38 лв. – главница и 418, 62 лв. – договорна лихва.

С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да осъди К. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***************** да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 сума в размер на 2 056 лв. /две хиляди петдесет и шест лева/, представляваща част от главницата по Договор за паричен заем № **************/25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране 1 на исковата молба - 17.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените в производството разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

С исковата молба е направено особено искане – за присъединяване към настоящото дело на гр. д. №1046/2025 г. по описа на Районен съд –Кюстендил, тъй като в последното се изследвал въпроса дали процесния договор за заем е действителен, което съдът остави без уважение.

Прави се доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, в случай че ответникът оспорва размера на предявения иск.

Представени са писмени документи, чието прилагане като доказателства по делото се иска.

С молба вх. № 9585/13.08.2025 г. ищецът пояснява, че искът е предявен като частичен за сумата от 2 056 лв., представляваща част от главница по Договор за паричен заем № **************/25.09.2024 г. в общ размер на 2 474, 62 лева.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът депозира такъв, в който сочи, че между същите страни има спор относно действителността на същия договор за кредит страните и е налице неприключило гр. д.

№1046/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. С оглед на това едновременно се иска спиране на настоящото дело до влизане в сила на решение по цитираното дело, а от друга страна се признава дължимостта на претендираните суми на основание чл. 23 от ЗПК.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирана е молба от ищцовото дружество, с която се иска даване ход на делото в отсъствие на процесуален представител. Предвид депозирания отговор на исковата молба и направеното от ответника изявление, с което признава дължимостта на сумите по процесния договор, се иска постановяване на решение при признание на иска. Претендират се разноски по реда на чл. 80 от ГПК.

Съдът обяви делото за решаване, като прие, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, след като ответникът изцяло признава иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защитата срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед 2 признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, чрез процесуалния му представител, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено с молба вх. № 3610/12.03.2026 г. /л. 47 от делото/.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави, или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключения за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.

По разноските и дължимите държавни такси:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК, с оглед и приложения списък за разноски по чл. 80 ГПК /л. 50/, своевременното им претендиране и представяне на доказателства, че такива са заплатени, то на ищеца се следват разноски. Поради това ответникът ще бъде осъден да плати на ищцовото дружество сумата от 246, 57 евро – разноски в настоящото исково производство, включващо държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По обжалваемостта:

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, с адрес в *****************, ДА ПЛАТИ на „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, универсален правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище в гр. София и адрес на управление: р-н Люлин, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.

АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от изпълнителния директор К. И. К., сумата в размер на 1 051, 22 евро /хиляда петдесет и едно евро и 22 евроцента/, представляваща част от главницата по Договор за паричен заем № **************/25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 17.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, с адрес в *****************, ДА ПЛАТИ на „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, универсален правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище в гр. София и адрес на управление: р-н Люлин, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.

АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от изпълнителния директор К. И. К., сумата в размер на 246, 57 евро /двеста четиридесет и шест и 57 евроцента/, представляваща разноски в производството.

Препис от акта да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Сумите може да бъдат платени на посочената в исковата молба банкова сметка на ищеца.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд – Кюстендил чрез Районен съд – Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4