Решение № 1262 от 27.10.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330202109 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500041/20.03.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив /ДИТ Пловдив/, с което на „Амброзия 2015“ ЕООД, ЕИК 203699435, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Кръстьо Раковски“ №15, ет.5, ап.14, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева за нарушение на чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. И. Н., излага становище за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Релевира доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност иска намаляне размера на наложената санкция. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез Началник отдел К., моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като навежда конкретни доводи за това. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 07.02.2025г. около 10:45 часа от служители при ДИТ-Пловдив, сред които и свид. Н. И. Б. - главен инспектор, била извършена проверка на строителен обект „Жилищна сграда и заведение за бързо хранене“ в УПИ ХШ-383, кв.31 по ЗРП, ПИ *** по КК на село Марково, община Родопи, изпълняван от „Амброзия 2015“ ЕООД. На място било установено, че Н. В. Г., ЕГН ********** и още трима работници зидали стена с тухли. В разговор Н. Г. заявил, че работи от 06.02.2025г. с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 80 лева на ден. Заявените от Н. Г. обстоятелства относно трудовата дейност, която извършвал, били вписани в декларация по чл.402, ал.2 от Кодекса на труда.

Връчена била призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК, с която били изискани документи, свързани с трудовото законодателство, включително касаещи трудовото правоотношение с Н. Г.. На 11.02.2025г. от страна на „Амброзия 2015“ ЕООД в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив били представени сключен трудов договор №70/06.02.2025г. между „Амброзия 2015“ ЕООД и Н.

В. Г., ЕГН ********** за длъжността „работник строителство“, с посочена дата на постъпване на работа 07.02.2025г. и справка за приети и отхвърлени уведомления за регистрацията му в ТД на НАП с изх. № от 11:57:04 часа на 07.02.2025г., т.е. след извършената проверка от Инспекцията по труда.

От извършената проверка на обекта на 07.02.2025г. и представените на 11.02.2025г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив било установено, че към 10:45 часа на 07.02.2025г. на строителния обект от страна на работодателя „Амброзия 2015“ ЕООД е допуснат до работа като „строителен работник“ Н. В. Г., ЕГН **********, без да му е било предоставено преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.

Посочените обстоятелства са квалифицирани като административно нарушение на разпоредбите на чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ, за което на 18.02.2025г. срещу „Амброзия 2015“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №16-2500041, в който били вписани обстоятелствата по констатираното нарушение. Актът бил съставен в 2 присъствието на свид. Д. - С., в качеството й на упълномощено от дружеството лице, която се запознала със съдържанието на АУАН и го подписала без възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били подадени писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „Амброзия 2015“ ЕООД административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 700 лева за нарушение на чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства - показанията на свидетелите Б., Г. и Д. - С.. По делото не се констатират противоречия в доказателствения материал относно фактите, релевантни към предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят „Амброзия 2015“ ЕООД, в качеството му на работодател е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ, тъй като на 07.02.2025г. към 10:45 часа е допуснал до работа като строителен работник в строителен обект „Жилищна сграда и заведение за бързо хранене“ в УПИ ХШ-383, кв.31 по ЗРП, ПИ *** по КК на село Марково, община Родопи, изпълняван от „Амброзия 2015“ ЕООД, Н. В. Г., ЕГН **********, без да му е предоставил, преди постъпването му на работа, на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. С разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ на работодателя е вменено задължението да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

С ал.2 на чл.63 от КТ законодателят е въвел забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. В настоящия случай са налице несъмнени доказателства, че тази забрана не е била спазена от работодателя, в лицето на дружеството3 жалбоподател, който към момента на проверката е допуснал до работа Н. Г., без преди това да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Обстоятелството, че работникът е бил допуснат на работа на първо място се потвърждава от заявеното в съдебно заседание от свид. Б., който в момента на проверката на строителния обект /07.02.2025г. около 10:45 часа/ е видял Н. Г. в процес на работа, като същият е зидал стена с тухли, т.е. същият е осъществявал трудова дейност. Наред с това е налице и декларация по чл.402 от КТ, попълнената лично от Г., в която той е декларирал, че е започнал работа предния ден. Не следва да се пренебрегва и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съобразно която редовно съставеният по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Безспорно се установява и това, че уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е било заверено от органите на НАП на същата дата /07.02.2025 г./, но в покъсен час - в 11:57:04, т.е. сключеният трудов договор между дружествотожалбоподател и работника Н. Г. е бил регистриран след проверката и едва след нея работникът е получил копие от уведомлението по чл.62, ал.3, което е с час, следващ часа на проверката.

Следва да се приеме, че от обективна страна по делото е доказано, че на посочената в НП дата Н. Г. е бил допуснат до работа и осъществявал трудови функции в проверения обект, без да му е бил предоставен един от документите по чл.63, ал.1 от КТ - заверено копие от уведомлението за сключен трудов договор, с което жалбоподателят „Амброзия 2015“ ЕООД е осъществил съставомерните признаци на нарушението на чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ.

С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил санкция на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда счита, че при определяне на размера на санкцията не са взети под внимание в пълна степен условията, предвидени в чл. 27, ал. 1–3 от ЗАНН. Нарушението е било отстранено в деня на проверката с връчване на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Наред с това работникът в нито един момент не е работил без трудов договор, т.е.

4 допуснатото нарушение е най-лекото от тези, които се санкционират по реда на чл. 414, ал.3 от КТ, доколкото останалите предполагат полагане на труд без въобще да е сключен трудов договор. Поради това наказателното постановление досежно извършеното нарушение следва да се измени, като се намали размерът на наложената имуществена санкция до размера на минимално предвидения в закона, а именно 1500 лева.

При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ и нейните подразделения, включително Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, чийто служител е Н. И. Б., съставил акта. Обжалваното НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ и Заповед №З-0864/17.10.2022г. на Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна.

Противно на възражението на жалбоподателя, в АУАН и НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, във връзка с датата на извършване на нарушението, доколкото и в двата процесуални документа по несъмнен начин се вменява, че то е извършено на една и съща дата 07.02.2025г. Действително на едно място в АУАН присъства датата 19.03.2025г. От съдържанието на АУАН в неговата цялост безспорно се 5 установява, че е налице очевидна техническа неточност, която не засяга правото на защита на санкционираното лице, тъй като е ясно посочено, че нарушението е извършено на 07.02.2025 г.. Това е видно както от изложената в АУАН фактическа обстановка, така и от изречението в АУАН, непосредствено предшестващо техническата грешка, в което изрично е посочено: „към 10:45 часа на 07.02.2025 г. на строителния обект от страна на работодателя „Амброзия 2015“ ЕООД е допуснат до работа като „строителен работник“ Н.

В. Г., ЕГН **********, без да му е предоставено преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда“. Тоест посочени са както коректната дата, така и точният час на извършване на нарушението. С оглед изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни направените в тази връзка възражения на жалбоподателя.

В разглеждания случай не се касае за приложимост на разпоредбата на чл.