Определение № 512 от 12.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. *****, 12.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000372 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 5972/13.08.2025 год. по описа на АС - ***** от Р. М. М. от гр.***** против Определение № 1046/17.07.2025 год., постановено по ТД № 595/2024 год., с което е оставена без уважение молбата на страната за изменение на постановеното от първата инстанция решение в частта му относно разноските.

В частната жалба се изразява несъгласие с изводите на съда по повод приложението на процесуалната норма на чл. 78, ал. 2 ГПК. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал.2 ГПК, когато предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца.

Възражението за изтекла погасителна давност не може да бъде предявено пред съдебния изпълнител, а предявяването на иск по чл. 439 ГПК е единствената възможност за отричане на правото на принудително изпълнение. Ответникът не е направил признание на иска, а само признание на факти. Съдебното признание на факт не е равносилно на признание на иска.

Претендира се отмяна на постановеното определение и присъждане на сторените разноски в размер на общо 13 960, 79 лева /държавна такса и заплатен адвокатски хонорар/.

В писмен отговор насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва 1 основателността на предявената частна жалба. Ответникът е признал основателността на иска. Не е налице накърняване правата на задълженото лице от страна на кредитора, което да доведе до необходимостта от защита.

Самото наличие на изпълнителен титул не е повод за завеждане на иска.

Ответникът в качеството на частен правоприемник на вземането не е депозирал искане по чл. 429, ал.1 от ГПК за конституиране на взискател по ИД № 266/2019 год. Не е предприемал извънсъдебни действия по събиране на дълга. С процесуалното си поведение кредиторът е показал, че е дезентересиран от последващи действия спрямо длъжника. Насрещната страна не е поискала от кредитора да зачете давността с цел избягване на съдебния процес.

Претендира се отхвърляне на жалбата, евентуално – съобразяване на възражението за прекомерност досежно заплатения адвокатски хонорар.

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу определение, което подлежи на обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството по т.д. № 59582024г. по описа на Окръжен съд ***** е образувано по молба на Р. М. М. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с предявен иск с правно основание чл.439 във чл.124, ал.1 от ГПК с искане да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумите, присъдени с изпълнителен лист от 29.05.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1946/24.03.2014г. по ч.гр.дело № 3568/2014г. на ВРС, за събиране на които е образувано изпълнително дело № 20197180400266 на ЧСИ С.Д., peг. № 718 на КЧСИ, както следва: сумата от 72 175,12 лева, представляваща главница по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот No НL24929 от 30.08.2007 г., допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от 31.05.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението и сумата от 65 668.37 лева, представляваща законна лихва върху главницата начислена за периода от 27.04.2016 г. - 09.10.2024 г., тъй като е погасено по давност правото на принудително изпълнение на процесното вземане, което на дата 11.12.2020 г. е придобито от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 на основание договор за цесия от „КОЛЕКТ БГ“ АД с ЕИК 2

203693558, в качеството му на цесионер.

С постановеното по делото решение ОС – ***** е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. М. М. и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнително дело № 20197180400266 на ЧСИ С.Д., peг. № 718 на КЧСИ, относно вземане, обективирано в заповед за изпълнение № 1946/24.03.2014г. и изпълнителен лист, изд. по ч.гр.д. № 3568/2014г. по описа на ВРС, както следва : 1. сумата от 48 990.24 лева, представляваща главница по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот N o НL24929 от 30.08.2007г., допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от 31.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 48 990.24 лева до претендирания размер от 72 175.12 лева, като неоснователен, и 2. сумата от 31 956.62 лева, представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 27.04.2016г. - 09.10.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 31 956.62 лева до претендирания размер от 65 668.37 лева, като неоснователен, поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на процесното вземане, което на дата 11.12.2020 г. е придобито от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 на основание договор за цесия от „КОЛЕКТ БГ“ АД с ЕИК 203693558, в качеството му на цесионер.

Ответникът е навел възражение за частична недопустимост на иска, тъй като главница в размер на 48 990.24 лв. е погасена чрез плащане. По основателността на иска безусловно се признава, че към датата на подаване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на принудително събиране на процесното вземане по отношение на ищеца, който е един от длъжниците, съгласно изпълнителния лист.

В решаващите си мотиви по съществото на спора ВОС е приел, че ответникът в качеството на цесионер не е депозирал искане по чл. 429, ал.1 от ГПК за конституиране като взискател в изпълнителното производство, както и че не е предприемал извънсъдебни действия, насочени към удовлетворяване на вземането частично или изцяло след придобиване на същото по силата на договора за цесия от 11.12.2020 г. Приел е за безспорно перемирането на изпълнителното производство, изрично обявено на 09.10.2024г. по изп. № 3

266/2019г. ЧСИ С.Д., peг. № 718 на КЧСИ, независимо от факта на настъпването му още през юли 2021 г., с оглед датата на последното извършено изпълнително действие. След 30.05.2019 г. не са прилагани изпълнителни способи, имащи характер на същински изпълнителни действия, водещи до прекъсване протичането на давността спрямо длъжника.

Основен спорен въпрос в настоящото производство е свързан с приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се нато***** с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата от предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност, когато титулярът на вземането разполага с изпълнителен титул, какъвто е и настоящият случай /в този смисъл определение № 708/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на І г. о., определение № 242/31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ІV г. о., определение № 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на ІІ т. о. и др./. Следва да се има предвид, че практиката на касационната инстанция възприема, че дори при липса на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на взискателя, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност /в този смисъл определение № 1220 от 05.12.2023 г. постановено по ч.т.д. № 1809/2023 г., на II т.о., на ВКС/. Следователно дори наличието на изпълнителен титул само по себе си обосновава наличието на правен интерес от искова защита, съответно от упражняване на субективното право на позоваване на изтекла давност, независимо от поведението на взискателя в изпълнителното производство и евентуално настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК /Определение № 3252 от 1.11.2023 г. на 4

ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о., ГК/. Изпълнителният лист не е върнат на ищеца /длъжник/.

Част от съдебната практика приема, че за да се прецени дали с поведението си ответникът/кредиторът е дал повод за завеждане на делото, съдът следва да вземе предвид и неговото поведение спрямо ищеца/длъжника, а в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК всички обстоятелства, разкриващи намерението на ответника като кредитор да удовлетвори отричаното от ищеца право на принудително изпълнение; снабдяването с изпълнителен лист и поддържането на висящност на изпълнителното дело срещу длъжника са индиция за проявена от взискателя активност, насочена към удовлетворяване на вземането му, за разлика от продължаващото бездействие на взискателя, включително след изтичане на погасителната давност за вземането (определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 338/18.07.2018 г. по ч. гр. д.

№ 209/2018 г. на ВКС, ІV г. о. Определение № 2520 от 13.08.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 1389/2025 г., II т. о., ТК и др.). Преценката за поведението на кредитора – цесионер включва и преценка за поведението на неговите праводатели – цеденти /арг. чл.102, ал.3 ЗЗД/.

Следва да се съобрази, че в настоящия случай, изпълнителното производство е прекратено поради перемпция, което е обявено с Постановление от 09.10.2024 год. Исковата молба е предявена на 28.10.2024 год., към която дата длъжникът/ищец не е бил уведомен за прекратяването на изпълнителното производство и няма данни да е узнал за същото. Обратно – на 09.10.2024 год. е било издадено удостоверение № 24423/09.10.2024 год. за размера на дълга с указание, че същият следва да се внесе по сметка на ЧСИ или алтернативно – на основание чл. 443 ГПК да се предложи вещ или вземане, към които да се насочи принудителното изпълнение.

Удостоверението е връчено чрез електронна поща на 11.10.2024 год.

Следователно за ищеца предявяването на иска е осъществено при висящност на изпълнителния процес.

Действително, взискателят/ответник, който е частен правоприемник на вземането, не е поискал връщане на изпълнителния лист и не е предприел действия по образуването на нов изпълнителен процес след 09.10.2024 год.

Соченото бездействие обаче съвпада напълно по време с висящия процес с 5 правно основание чл. 439 ГПК и не може да служи като обективна индиция за дезентересиране или намерение на кредитора да се откаже от правото си на принудително изпълнение.

С оглед изложеното ответникът, респ. неговият частен праводател, с поведението си е дал повод за завеждане на иска. При разпределение на отговорността за разноски разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като не са изпълнени описаните в нея кумулативни предпоставки.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да отговаря за сторените от ищеца разноски, съразмерно на приетите за основателни установителни претенции, както следва:

На ищеца се следват разноски за заплатена държавна такса, които определени по съразмерност възлизат на 3238, 03 лева.

Ищецът е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 8 446,79 лева. Същият е прекомерен спрямо действителната фактическа и правна сложност по делото при съобразяване на обема от доказателства, броя на проведени о.с.з., наличието на частично признание, и правния, а не фактически характер на защитните възражения.. Според практиката на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 год. Размерът на дължимото възнаграждение следва да се определи от настоящия съд по справедливост до размер на 3000 лева, на основание чл. 78, ал.5 ГПК. С оглед изхода от спора на ищеца се дължат по съразмерност 1761, 71 лева.