Решение № 1971 от 22.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1971 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100513628 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 25.08.2021г., постановено по гр.д. № 10034/2020г. на СРС, ГО, 47 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу П. В. И.. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 1 176, 65 лева - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., доставена в топлоснабден имот на адрес: гр. София, жк “*******, ведно със законната лихва от 07.10.2019г. до окончателното изплащане; за сумата от 18, 63 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 07.10.2019г. до окончателното изплащане и за сума в размер на 176, 98 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 27.09.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 56947/2019г. по описа на СРС, ГО, 47 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: иска за 1 главница за топлинна енергия – до пълния предявен размер от 2 353, 30 лева; иска за главница за цена на услугата дялово разпределение – за сумата до пълния предявен размер от 37, 25 лева; иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия до пълния предявен размер от 353, 96 лева, както е отхвърлен в цялост иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника П. В. И.., в която са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства относно обема на притежаваната от ответника идеална част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Липсвали и доказателства за извършена реална доставка на претендираното количество топлинна енергия. Поддържа, че по делото не са представени доказателства относно твърдяния отказ на потребителя да смени батерията на индивидуалния разпределител на разхода за отопление.

Сочи, че съгласно приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия подобен вид откази се обективират в нарочен протокол, който да удостовери този отказ. Счита, че е недопустимо да се начислява топлинна енергия на максимална мощност, без да е доказано, че ответникът е отказал да отстрани повреда върху средството за дялово разпределение. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установявало, че същата е изготвена единствено на базата на едностранно съставени от насрещната страна документи, които не обвързват съда с материална доказателствена сила. Освен това вещото лице не е посетило имота и не е извършило проверка на място относно наведеното твърдение за повреден уред за дялово разпределение. С оглед изложеното счита, че фактът на извършена доставка е останал недоказан, което е основание за отхвърляне на исковете. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което претенциите да се отхвърлят.

Ответникът по жалбата "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД изразява становище за неоснователност на същата.

2

Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Б.Б“ ООД, не изразява становище по жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 о т З Е /в относимата към процесния случай редакция - ДВ, бр. 54 от 2010г., в сила от 16.07.2010 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно 3 отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 25.04.1985г., с който Р.Х.И. и П. В. ИЗВ. са признати за собственици на следния недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, жк “*******. Въззивникът твърди, че е придобил имота в режим на съпружеска имуществена общност, както и че бракът е бил прекратен със смъртта на Р.И..

Характерът на собствеността върху имота, а именно – притежаването на същия в режим на съпружеска имуществена общност, се основава на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК /обн. ДВ. бр.23 от 2203.1968г., отм. ДВ, бр. 41 ог 28.5.1985г./, която е била приложима към датата на придобиване на правото на собственост. Съгласно посочената разпоредба недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. По делото е установено, че Р.И. е починала /видно от представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки на П.И., издадено на 16.02.2021г. от СО, район Възраждане/, но не са ангажирани доказателства кога е настъпила смъртта на лицето – преди или след исковия период. В случай, че бракът между ищеца и Р.И. е бил прекратен поради смърт на съпругата след исковия период , то се налага извод, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за целия размер на задължението за потребена топлинна енергия. Съпрузите са придобили процесния имот в режим на СИО, поради което се налага извод, че 4 съгласно нормата на чл. 36, ал.2 от СК, за задълженията, поети за текущи нужди на семейството съпрузите отговорят солидарно. Не е спорно, че съпрузите са живели в имота като семейство, т.е. това е било тяхното семейно жилище. Страните са били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота и съпрузите следва да отговарят за заплащане на потребената такава в имота при условията на пасивна солидарност по чл. 32 от СК. А съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК при неправилност на решението, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна. Влошаване на положението на жалбоподателя би било налице, когато признатите/отхвърлените от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса права/задължения са в по-голям размер от тези по въззивното решение. По изложените съображения въззивният съд не може да отмени първоинстанционното решение в необжалваната част и да осъди ответника да заплати задължения в по-висок размер от установения в първоинстанционното решение, т.е. следва да се приеме, че ответникът е пасивно легитимиран да отговоря за ½ част от претендираните вземания.

В случай, че бракът между ответника и Р.И. е бил прекратен преди процесния период, се налага извод, че ответникът е легитимиран да отговаря за задълженията, съответстващи на притежаваната от него в лично качество ½ ид. част от имота на основание чл. 28 от СК и на получената въз основа на законово наследствено правоприемство част от имуществото на Р.И.. По делото не е спорно, че Р.И. е оставила законни наследници от първи ред – две деца, които наследяват заедно с преживелия съпруг при равни квоти /чл. 5, ал.

1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН/, т.е. всеки един от наследниците е получил по 1/ 6 ид. част от имота. Следователно ответникът се легитимира като собственик на общо 4/6 ид. части от имота и следва да отговаря за същата част от натрупаните задължения за потребена топлинна енергия. Предвид императивната разпоредба на чл. 271, ал. 1, изр. второ от ГПК въззивният съд не може да влоши положение на жалбоподателя при липса на жалба от насрещната страна. По изложените съображения въззивният съд не може да 5 отмени първоинстанционното решение в необжалваната част и да осъди ответника да заплати задължения в по-висок размер от установения в първоинстанционното решение, т.е. следва да се приеме, че ответникът е пасивно легитимиран да отговоря за ½ част от претендираните вземания.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът П.И. е имал качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните по делото за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.