Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260138 от 07.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 401/2021
Вид
Решение № 260138
Подписан
07.05.2021
Състав
МИГЛЕНА РУМЕНОВА МАРКОВА, МАРИЯ ПЕТКОВА ШИШКОВА, СИЛВИЯ ЛЮБЕНОВА АЛЕКСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.170 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 343б ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.59 ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.146 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.356 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е №260138 гр.Пловдив, 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състава

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА

СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

При секретаря Христина

Христова и прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия Маркова ВНОХД №401/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. С.В., защитник на подсъдимия С.К.С. срещу Присъда № 260009/18.01.2021г. постановена по НОХД №2859/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ–ри н.с., с която е признал подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал.3 във вр. с чл.54 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба - 500лв.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс. С.К.С.– адв. С.В., с която се иска присъдата да се отмени като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови нова, с която подсъдимия да бъде оправдан. В допълнението към въззивната жалба са изложени аргументи, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин, тъй като от разпитите на свид. Д.и свид.В.и протокола за извършената проверка за употреба на наркотични вещества не се установява подсъдимия да е бил видимо повлиян от упойващи вещества при управление на МПС-то, поради което и деянието му не е обществено опасно.

Излагат се съображения, че обвинението следва да е доказано, чрез способите на доказване визирани в НПК, а доколкото проверката с техническото средство е извършена преди да е било образувано наказателното производство, то това е факт установен извънпроцесуално, който няма доказателствена стойност. Твърди се, че съобразно методическите указания за работа, дрегер теста дава само предварителен аналитичен резултат, който трябва да се потвърди с друг специфичен метод. Сочи се и нарушение на методическите указания, тъй като след изследването е следвало да се уведоми оперативен дежурен и да се придружи водача до медицинско изследване за вземане на кръв за изследване. Навеждат се доводи, че в случай, като настоящия, в който лицето откаже да даде кръв за изследване следва да се приложи разпоредбата на чл.146 ал.3 от НПК и да се вземат образци за сравнително изследване, принудително, с разрешение на съда. Излагат се съображения, че с приложената по делото тест касета, не е извършено изследването на подсъдимия, тъй като върху нея не е написано с маркер ЕГН-то на лицето, не е поставена в плик в присъствието на свидетел със съставения АУАН, докладна записка и екземпляр от талона за медицинско изследване, след което да е предадена на органите на досъдебното производство.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът- адв.С.В. и подсъдимия С. поддържат жалбата и допълнението към нея. Излагат съображения отново, че обстоятелството дали подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества е установено, чрез извънпроцесуална дейност извършена часове преди да бъде образувано наказателното производство, започнало с разпит на свидетел, която няма доказателствена стойност. Навеждат се доводи, че не може осъдителната присъда да почива само на резултатите от тази извънпроцесуална проверка, доколкото и самия производител на техническото средство сочи, че изследването с такава касета е само насочващо за разследващите органи. Твърди се и че дали лицето управлява МПС след употреба на наркотични вещества се установява само чрез изследване на кръвта. Излагат се съображения, че на подсъдимия му е била поискана сумата от 400лв. за извършване на изследването, което той е отказал да заплати, което не следва да се тълкува в негова вреда. Пледира се, че не бива съдебния състав да допълва празноти в разследването допуснати още в началото му, свързани с невземането на кръвна проба на подсъдимия.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Пледира, че са изяснени в пълнота фактите по делото, направен е обстоен анализ на събраните по делото доказателства и е приложен правилно материалния закон от първостепенния съд. Предвид това предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият

С.К.С. е роден на ***г***, Б., български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********. Правоспособен водач на МПС, с категории: С, ТКТ, СЕ, В, М, АМ.

Подсъдимият

С. е осъждан както следва:

1. С

Присъда по НОХД № 1233/2007г. по описа на ПРС, влязла в сила на 10.10.2007г. е признат за виновен за извършено на 28.05.2007г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание е отложено за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

2. С Присъда по НОХД № 8612/2015г. по описа на

ПРС, влязла в сила на 02.03.2016г. е признат за виновен за извършено на 25.06.2015г. престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева.

3. С

Определение по НОХД № 5386/2016г. по описа на ПРС, влязло в сила на 24.08.2016г. е одобрено споразумение, с което е признат за виновен за извършено на 14.08.2016г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание е отложено за срок от три години, считано от датата на влизане на споразумението в сила.

На 08.04.2020г. свидетелите: Г.К.Д.и Б.А.В.–

***при ІІІ-то РУ при ОД на МВР-Пловдив изпълнявали служебните си задължения като патрулирали на територията обслужвана от полицейското управление. Около 15.00 часа, те извършвали проверка на установъчен пункт, находящ се в гр.Пловдив, на ул.„Барикадите“ в близост до кръстовището с бул.„България“, когато забелязали лек автомобил марка „Субару“ модел Джуси“, с рег. №: ***, който се придвижвал в локалното платно, успоредно на бул.„България в посока към ул.„Барикадите“. На свид.

Д.и свид.В.им направило впечатление, че водача на автомобила независимо, че забелязал установъчния пункт и присъствието им, продължил придвижването си по локалното платно, преминавайки през знак, указващ „Забранено преминаване“ и навлязъл в забранената за придвижване зона. Свид. Д.и свид.В.веднага го последвали със служебния си автомобил. Те успели да го настигнат и да го спрат за извършване на проверка на бул.„България“ до № 8. При извършената проверка полицейските служители установили, че водач на автомобила е подсъдимият С.К.С., а заедно с него пътувал свидетеля Г.Н.И..

По време на проверката подсъдимият С. бил видимо притеснен, поради което полицейските служители го попитали дали е употребявал наркотични вещества.

Подсъдимият С. признал, че е „пушил трева“, поради което свид.В.го тествал с техническо средство „Drager Drug Check 3000 STK“ с фабр. № ARМК – 0671, който отчел положителна проба като реагирал на опиати.

Проверката с техническото средство била извършена в 15,20 часа, за което бил съставен Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, който бил подписан от подс.С.. На същия бил съставен АУАН серия АА с бланков № 879805/08.04.2020г. и издаден талон за изследване с бл. № 089780, които също подписал без възражения.

Подсъдимият С. бил откаран от свид. Д.и свид.В.в УМБАЛ

„Пловдив“ гр.Пловдив за даване кръвна проба за изследване. В болничното заведение подсъдимият С. отказал да даде кръв и урина за лабораторен анализ. Отказът бил отразен в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО с № 006393 от 08.04.2020г. изготвен от д-р А.Г., който бил подписан от нея и подс.С..

На основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР подсъдимият С. бил задържан със Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа.

Възприетата от съда фактическа обстановка е изградена въз основа на показания на свидетелите: Г.К.и Б.В., частично от показанията на Г.И., частично от обясненията на подсъдимия, приложените по делото писмени доказателства – талон и протокол за медицинско изследване, АУАН серия АА с бланков № 879805/08.04.2020г, ЗПАМ №20-0438-000024, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, справка за нарушител от региона, протокол за дороволно предаване, справка за съдимост и характеристична справка.

Въззивният съд напълно споделя обстойния доказателствен анализ на всички събрани по делото доказателства извършен от първата инстанция, който убедително сочи, че са налице категорични и безспорни доказателства, че подсъдимият е извършител на престъплението, в което е обвинен, както и механизма на извършването му.

Правилно първостепенният съд е кредитирал с доверие показанията на свид. Г.Д.и свид. Б.В., дадени непосредствено пред съдебния състав, както и показанията на свид. В.от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК с оглед изявленията му, че не си спомня номера и марката на автомобила, управляван от подсъдимия. В показанията си свидетелите подробно и последователно са изяснили причината за спиране на лекия автомобил, извършената проверка на подсъдимия с техническото средство за установяване употребата на наркотични вещества, което отреагирало на опиати, съставянето на АУАН на подсъдимия, завеждането му в УМБАЛ-Пловдив, където същият отказал да му бъде взета кръвна проба. Категорично и безспорно се установява от показанията на свид. В.и свид.Д., че подсъдимият на инкриминираната дата е управлявал лекия автомобил, обстоятелство, което не се оспорва от страните. Настоящият съдебен състав счита, че правилно показанията на тези свидетелите са кредитирани с доверие от първостепенния съд, доколкото същите са обективни, хронологично последователни, кореспондиращи със събраните писмени доказателства и доказателствени средства и приобщеното веществено доказателство по делото.

Обоснован е извода на първостепенния съд, че показанията на свидетеля Г.И. дадени непосредствено пред съда следва да се ценят след съпоставка със събрания по делото доказателствен материал. Правилно са ценени с доверие показанията му в частта, в която излага факти, непосредствено възприети от него: спирането им от полицейски служители, извършената проверка на подс.С., като кореспондиращи със събраните гласни доказателства-показанията на свид. В.и свид.Д.и обясненията на подс.С..

Правилно съдът не е кредитирал с доверие показанията на свидетеля, в частта им, в която твърди, че след като са били спрени за проверка от полицейските служители и преди извършването на проверка на подс.С. с техническото средство, те са пушили цигари и пили кафе в присъствието на свид.В.и свид.Д.. Това противоречи от една страна на правилата за извършване на проверка, регламентирана в чл.170 ал.5 от ЗДвП, методическите указания за работа с драг чека, а от друга е нелогично и житейски неправдоподобно вместо да се пристъпи незабавно към извършване на проверката на място, да се дава възможност на лицето, да пие кафе и да пуши цигари, възпрепятствайки и забавяйки така извършването й. Още повече, че техническото средство, с което е извършена проверката не изисква продължителен период от време, необходим за подготовка за работата му, а минути, за разкъсване на опаковка и предоставянето й на лицето. В тази насока е и правилен извода на първоинстанционния съд, че не следва да се ценят в тази им част показанията на свидетеля, тъй като не кореспондират с показанията на свид. В.и свид.Д.и са израз на желанието на свид. Г.И.да подкрепи защитната теза на подс.С., негов дългогодишен приятел.