Решение № 3301 от 13.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3301 гр. Пловдив, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20215330116559 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4, Безнес Парк София, сграда 6, с която е предявен иск срещу И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес с. В. ул. „***“ № *, по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 59,34 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.06.2019г. 04.09.2019г., 61,43 лв. – неустойка, съгласно Раздел IV, чл. 3 (а) от споразумението, и 80,94 лв. – дължима за мобилно устройство марка PRESTIGIO W1ZE 3418 8 4G Black, съгласно Раздел IV, чл. 3 (б) от споразумението и трите суми начислени по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****; 88,02 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г., 62,46 лв. – неустойка, съгласно Раздел III, чл. 2 (а) от споразумението, и 28,16 лв. - дължима за мобилно устройство марка NOKIA 6.1 Black, съгласно Раздел III, чл. 2 (б) от споразумението и трите суми по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; 329,85 лв., представляващи лизингови вноски за отчетен период 05.06.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за мобилно устройство марка NOKIA 6.1 Black;

389,67 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и 1 използвани услуги за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г., 92,46 лв. – неустойка, съгласно Раздел III, чл. 2 от споразумението, и 16,17 лв. – дължима за мобилно устройство марка LG К8 2017 Gold, съгласно Раздел III, чл. 2 (б) от споразумението и трите суми начислени по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; и 29,96 лв., представляващи лизингови вноски за отчетен период 05.06.2019г. 04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за мобилно устройство марка LG К8 2017 Gold, ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.05.2021 г., до окончателното им изплащане, за които суми на обща стойност от 1238,46 лв. е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ***бр. с-в.

В исковата молба се излагат следните твърдения:

На ***г. между страните било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с промоционален месечен абонамент в размер на 18,99 лв., като мобилният оператор предоставил на ответника и устройство марка PRESTIGIO W1ZE 3418 8 4G Black на преференциална цена, посочена в Раздел II, чл. 1 от споразумението. Ответникът Д. не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 59,34 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г., като в следствие на неизпълнението и съгласно Раздел IV. чл. 3 от споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 61,43 лв., като се дължала и сумата от 80,94 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка за мобилното устройство.

На ****г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от същата дата „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател, сключил с И. Д. Д. - лизингополучател, Договор за лизинг за устройство марка NOKIA 6.1 Black с обща лизингова цена в размер на 505,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 329,85 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.06.2019г. - 04.11.2019г. На ***г. между страните било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Ответникът Д. не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 88,02 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г., като вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III. т. 2 от споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 62,46 лв., като се дължала и сумата от 80,94 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.

На ***г. и по повод Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от същата дата, „Теленор България“ 2

ЕАД, като лнзингодател, сключил с И. Д. Д. – лизингополучател, Договор за лизинг, с който за устройство марка LG К8 2017 Gold с обща лизингова цена в размер на 160,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски. По договора за лизинг ответникът Д. дължал заплащане на сума в общ размер на 29,96 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.06.2019г. 04.11.2019г. На 07.01.2019г. между страните било сключено ново Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лв. Ответникът Д. не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 389,67 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г., като вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III. т. 2 от споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 92,46 лв., като се дължала и сумата от 16,17 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.

Относно вземанията за лизингови вноски се твърди, че е настъпила тяхната изискуемост, като предоставени устройства не били върнати. Посочва се, че за процесните задължение били индивидуализирани и за тях били издадени следните фактури: фактура № ***г. за отчетен период 05.06.2019г. 04.07.2019г., срок за плащане - 20.07.2019г.. издадена за сумата от 273.94 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, от която се претендират 268,46 лв., поради извършено плащане в размер на 5,48 лв., с което частично е погасено задължението за абонаментна такса; фактура № ***г. за отчетен период 05.07.2019г. 04.08.2019 г., срок за плащане - 20.08.2019г., издадена за сумата от 245.58 лв.,представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски; фактура № ***г. за отчетен период 05.08.2019г. 04.09.2019г., срок за плащане — 20.09.2019г., издадена за сумата от 109.93 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски; фактура № **********/***г. за отчетен период 05.09.2019г. - 04.10.2019г., срок за плащане - 20.10.2019г., издадена за сумата от 2.00 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер ***; и фактура № ***г. за отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г., срок за плащане 20.11.2019г., издадена за сумата от 612.49 лв., представляваща неплатени неустойки, дължими суми за предоставени мобилни устройства и лизингови вноски.

Сочи се, че за процесните вземания било подадено заявление по чл. 410 ГПК и е издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице интерес от предявяване на настоящия иск. По изложените твърдения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

Представени са писмени доказателства по опис.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника И. Д. Д., чрез адв. А. К., с който се оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер. Оспорва ответникът да е 3 бил потребител на посочените в исковата молба мобилни услуги и същите да са доставени, като липсвало и доказателства в тази насока. От представените с исковата молба писмени доказателства не ставало ясно дали фактурираните услуги са реално предоставени, дали са правилно начислени и фактурирани.

Счита, че не са налице основанията за начисляване на претендираната неустойка, както и че клаузата за неустойка в съответните договори е нищожна поради противоречия с добрите нрави. В тази насока поддържа, че договорите не са надлежно прекратена, тъй като липсвала покана по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Развити са и съображения за противоречие на неустойката с добрите нрави и нарушаване на потребителската закрила, предвид това и че размера на неустойката не е съизмерим с вредите за оператора от прекратяване на договора. По същите аргументи счита за неоснователна претенцията за заплащане на лизингови вноски за пълния срок на договора.

Оспорва ответникът да е придобил собствеността върху мобилните устройства. Неясен също така бил и начинът, по който е формирана цената за предоставеното устройство. Счита още, че клаузата, въз основа на която се претендира разликата между стандартната и преференциалната цена на мобилното устройство противоречи на добрите нрави. В тази насока сочи съдебна практика. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр. с-в., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл.

47, ал. 1 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си.

Настоящите искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество, като е налице идентитет между настоящата искова претенция и заявеното от заявителя с депозираното заявление по реда на чл. 410 ГПК.

По основателността на исковете:

За уважаване на предявените искове по реда на чл.422 ГПК ищцовата страна следваше докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответницата по посочените договори за мобилни услуги и договори за лизинг, че е бил изправна страна по тези договори, като е предоставял далекосъобщителни услуги за процесния период, респ. предоставил е на ответника посочените в исковата молба мобилни устройства. Ищецът следва да докаже претенцията си и по размер.

Изложените от ищеца факти и обстоятелства по възникването между страните на твърдените правоотношения по договори за предоставяне на мобилни услуги и такива за лизинг се подкрепят от приложените към исковата молба писмени доказателства, от които е видно следното. На ***г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** /л.7-14/ за срок от 24 месеца с промоционален месечен абонамент в размер на 18,99 лв., като ползваната 4 услуга е за мобилен интернет. Операторът е предоставил на ответника и устройство марка PRESTIGIO W1ZE 3418 8 4G Black. Не са налице обаче доказателства за сключен договор за лизинг за посоченото устройство, респ. че същото фактически е предадено на ответника. На дата ***г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от същата дата /л.15-18/ „Теленор България“ ЕАД /сега „Йеттел България“ ЕАД/, като лизингодател, е сключил с И. Д. Д., като лизингополучател, Договор за лизинг за устройство марка NOKIA 6.1 Black с обща лизингова цена в размер на 505,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски. На ***г. пак между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** /л.19-23/за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. На ***г. и по повод Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от същата дата е сключен между страните Договор за лизинг, с който е предоставено на ответника устройство марка LG К8 2017 Gold с обща лизингова цена от 160,77 лв., дължима на 23 лизингови вноски. В тази връзка са представени от ищеца и са приложени по делото на листове от 24 до 36, както договора за мобилни услуги, така и допълнителното споразумение, а така също и договора за лизинг на посоченото устройство марка LG. На ***г. между страните е сключено ново Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лв. /л.37-40/. Към всеки от договорите за мобилни услуги е приложим и ценоразпис на мобилния оператор – ищец по делото, които ценоразписи са представени по делото. Също са представени и приложимите общи условия на „Теленор България“ ЕАД /сега „Йеттел България“ ЕАД/. Всеки от договорите за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и всеки от договорите за лизинг е подписан от ответника И. Д. Д., като положения подпис не е оспорен по установения за това ред в ГПК.