Решение № 14 от 12.01.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 582/2022
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 12.01.2023
- В сила
- 12.01.2023
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Други актове по делото
- Определение № 726 от 01.11.2022 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
- Протокол № 586 от 15.11.2022 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал. 3, т. 3, пр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Закон за държавния служител
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 7 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Перник, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500582 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава двадесета и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”, чл. 317 вр. с чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена ОТ: ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЕРНИК, представлявана от директора П.И.М.
ЧРЕЗ пълномощника главен юрисконсулт З.В.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 893 / 15.08.2022 г., постановено по гр. д. № 2883 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд, с което ОДМВР – Перник, представлявано от ст. комисар П.И.М., с адрес: гр.
Перник, ул. „Самоков“ № 1, e осъдено да заплати на да заплати на М. И. М. с ЕГН:
********** и адрес: ***, сумата 424.80 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.05.2019г. до 30.09.2020г., получено в резултат на превръщане на нощните часове в дневни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 99.34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до 22.05.2022г. върху неизплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за периода 23.05.2019г. до 30.09.2020г. нощен труд в дневен. С решението е отхвърлена исковата претенция от ищеца за периода 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г.
Жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено в цялост като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да бъде отхвърлен предявеният 1 срещу него иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, в осъдителната му част, с която ОД МВР – Перник е осъдена да заплати на М. М. дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.05.2019г. до 30.09.2020г., получено в резултат на превръщане на нощните часове в дневни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2022г. до окончателното й изплащане като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли да бъде отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че допълнителните възнаграждения, които са предмет на обективно съединените искове на ищеца, се изплащали според определения от министъра на вътрешните работи ред, съобразно който сумите по предявената искова претенция не могат да бъдат изплатени, тъй като нямало правно основание за това. Средствата за възнаграждение се отпускали от първостепенния разпоредител с бюджет, а ОДМВР подавало само данни за часовете положен труд.
Изложеното било основание да се оспорва материалноправната легитимация на ОДМВР Перник по предявените искове. В обжалваното решение се съдържали мотиви относно допустимостта на предявените искове, без съдебния състав да вземе предвид обстоятелствата, свързани с обективната невъзможност на директора на ОДМВР - Перник да определя размера на получаваното възнаграждение извън предвидения от министъра ред за часове извънреден труд. Не се оспорва броя на часовете за извънреден труд от служителя.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е уважен предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд, обосновано на норма от Наредбата за структурата организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било незаконосъобразно поради допуснат тежък порок - противоречие с няколко материалноправни разпоредби - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл. 1- ал.1 и 3 и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.
Следвало да се има предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд не било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл. 143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън работната му смяна - нито ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до изводи, че предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с полагане па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен извънреден труд, който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът действително да бил работил извън установеното за него работно време по график. Сочи се като недопустимо приложението по аналогия на ЗДСл или ТК и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1.143.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба. В писмените бележки на М. И. М., чрез адв. И. М. насрещната на въззивна жалба страна по изложени съображения твърди, че постановеното от първа инстанция решение е правилно и законосъобразно, поради което моли въззивната инстанция да го потвърди. Твърди, че тъй като в Наредби № 8121з776/29.07.2016г. и № 8121з-36/07.01.2020г., приложими към процесния период 23.05.2019г. до 31.12.2020г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, била налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на такава норма не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове пощен труд в дневен. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало 2 субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), която гласяла, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците но трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Същото е възприето и в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС- в този смисъл са и мотивите към т. 23, макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси.
Твърди, че такова разбиране би било в противоречие с изискванията за равно третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр. и Директива 2000/78/ЕО.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован изпраща представител, който моли да бъде уважена въззивната жалба и при подробно изложени съображения изложени във въззивната жалба по съществото на спора.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, с писмено становище депозирано преди датата на съдебното заседание моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. С подробно изложени съображения по съществото на спора твърди се че соченото във жалбата не отговаряло на действителното фактическо положение.
Моли за присъждане направените разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 893 / 15.08.2022г. по гр.д. № 2883 / 2022г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд e осъдил ОД на МВР- гр. Перник, с ЕИК:129009856 и адрес на управление: гр. Перник, ул. ”Самоков“ 1, да заплати на ищеца, сумите, както следва: сумата в размер на 424.80 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд, за периода от 23.05.2019г. до 30.09.2019г., в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането сумата в размер на 388.00 лв. сторени разноски по делото
Осъдил е ОД на МВР - гр. Перник да заплати по сметка на Районен съд – Перник сумата от 50.00лв., представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 115.52лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
С исковата молба са предявени обективно и субективно съединени искове с правни основания, както следва:
- с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 442.52 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд за периода от 23.05.2019г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е бил държавен служител в ОД на МВР - гр. Перник. Поради липса на изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, в действащите към процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., Наредба № 8121з1174/21.10.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., приложими към процесния период 3
23.05.2019 г. до 31.12.2020г., следващи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.) в която се е съдържала разпоредбата на чл. 31, ал. 2, предвиждаща, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, била налице празнота и следвало да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове, тъй като противен случай биха се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както и тези работещи по служебно правоотношение по ЗДС. Това тълкуване било и в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Конституцията на Република България утвърждавала, като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласявала гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантирал равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следвало да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следвало да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Първоинстанционният съд намерил, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършвало при сумирано изчисляване на работното време, но това не означавало, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагали едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, поради което счел исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, за доказана по основание.
Разпечатката съдържа 35 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e896b64-59be-4d5a-b980-6372883731d7