Решение № 6878 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6878 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110129296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова на ЗД „Булс Инс“ АД срещу И. К. К., с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 191,15 лева, представляваща сбора от изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на увреден автомобил и ликвидационни разноски.

В исковата молба се съдържат твърдения, че на 05.03.2020 г. в ******************************** е осъществено пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил „************“ с рег. № ********, собственост на МВР.

Твърди се, че причина за произшествието е вината и противоправното поведение на И.

К. К., който чупи с глава стъклото на задна дясна врата и с неговите действия нанася щети на лекия автомобил. В момента на настъпване на произшествието л.а.

“************” с peг. № ********* е бил застрахован по имуществена застраховка “Автокаско” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица № Е19990021973, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета под № 2003006913. След направена оценка на щетата на застрахования е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 166.15 лв. на „ЕУРАТЕК АУТО” ООД за ремонт на увредения автомобил. Ищецът отправил писмена покана до ответника да възстанови изплатените суми, но плащане не постъпило. Претендира и 25 лв. – ликвидационни разноски. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените 1 разноски.

Исковата молба е връчена на ответника на 08.06.2025 г., но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника или каквото и да било негово изявление.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява се от процесуалния си представител – адв. С., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Претендира разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа, че претендираната сума е заплатена на застрахованото лице преди депозиране на исковата молба, доколкото условие за сключване на споразумение по реда на чл. 381 НПК е възстановяването на вредите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск, който намира правната си квалификация в чл.

410, ал. 1, т. 1 КЗ. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил задължението.

От изявленията на страните в хода на производството, а и от събраните писмени доказателства се установява съществуването на застрахователно правоотношение между „ЗД Бул Инс“ АД и МВР по имуществена застраховка „Автокаско“, обективирана в застрахователна полица № Е19990021973, по силата на която застрахователят се е задължил да осигури застрахователно покритие на моторни превозни средства, собственост на МВР, в периода от 01.01.2020г. до 30.06.2020г., сред които и процесният лек автомобил „************“ с рег. № **********. Договорът за застраховка е сключен в изискуемата от чл. 344 КЗ форма за действителност. Според раздел II, т. 1 от общите условия обектът на застрахователното покритие инкорпорира като покрит риск настъпили щети при ПТП при сблъскване или удар на пътни превозни средства помежду им и/или с други подвижни или неподвижни предмети, 2 животни или хора /включително в паркирано състояние/.

С уведомление от 05.03.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпило по време на застрахователното покритие застрахователно събитие на 05.03.2020 г. в **************. Като описание на събитието е посочено, че при изпълнение на служебни задължения със застрахован лек автомобил „************“ с рег. № **********, който бил в паркирано състояние, било счупено стъклото на задната дясна врата от гражданина И. К.. Установява се, че във връзка с настъпилото ПТП е образувана щета № 2003006913 при ищцовото дружество. След извършен оглед, опис и оценка причинените вреди по процесното моторно превозно средство е издаден доклад, с който е определено застрахователно обезщетение в размер на 166,15 лв., а ремонтът на пътното превозно средство е възложен на трето за производството лице – „Еуратек Ауто“ ООД. Посочената сума е преведена по банкова сметка на „Еуратек Ауто“ ООД на 15.05.2020 г. с платежно нареждане с референция FT20136637368166.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че между „ЗД Бул Инс“ АД и МВР е възникнало валидно застрахователно правоотношение, по силата на което застрахователят е поел задължението да предостави застрахователно покритие по отношение на процесния за периода от 01.01.2020г. до 30.06.2020г. досежно покритите рискове. Безспорно се доказва от съвкупния анализ на доказателствата, а и от изявленията на страните, че на 05.03.2020г. е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит съгласно раздел II, т. 1 от общите условия застрахователен риск – удар от човек, по което ищецът е изпълнил произтичащото от застрахователния договор задължение да заплати обезщетение за причинените щети, поради което и първите два елемента от фактическия състав по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ са се проявили в обективната действителност.

За установяване механизма на процесното произшествие е представено Споразумение от 06.04.2020г. по ДП № 8245ЗМ-220/2020 г. по описа на I I РУ- Стара Загора, пр. пр. № 1474/2020г. по описа на РП – Стара Загора, сключено между Ж. В. – прокурор в РП – Стара Загора, адв. Т. Т. – защитник на обвиняемия И. К. К.. По силата на процесното споразумение И. К. К. се признава за виновен в това, че на 05.03.2020 г. в ****************************** противозаконно повредил чужда движима вещ, като счупил с глава стъклото на задна дясна врата на стойност от 166,15 лв. на лек автомобил „************“ с рег. № **********, собственост на ОД на МВР – ************** – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Страните са приели, че с деянието си обвиняемият е осъществил състава на чл. 216, ал. 1 НК от субективна и обективна страна, че деянието е извършена под формата на пряк умисъл, както и че причинените с престъплението имуществени вреди са били възстановени. Постигнали са съгласие за така извършеното престъпление да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца при строг режим. В споразумението се съдържа декларация на И. К. К., че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред, запознат е със съдържанието на споразумението, съгласен е с всички негови точки и с това, че наказателното преследване следва да бъде прекратено, а одобреното от съда споразумение има характера на влязла в сила присъда.

Установява се, че с протоколно определение от 21.05.2020г. по НОХД № 863/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съдът е одобрил постигнатото споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия, като е признал подсъдимия И. К. К. за виновен в извършването на описаното престъпление, наложил 3 му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца при първоначален строг режим и е прекратил производството по делото. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица, а във връзка с гражданския процес задължителната сила на присъдата се изразява в нейното установително действие по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието – арг. от чл. 413, ал. 2 НПК и чл. 300 ГПК /в този смисъл и ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГТК на ВКС/. В разглежданата хипотеза противоправното и виновно увреждане на лекия автомобил, предмет на имуществената застраховка, е установено с обвързваща задължителна сила на одобреното от наказателния съд споразумение и е недопустимо пререшаването на същите правнорелевантни факти. Доколкото от обективна страна вредите са част от престъпния състав по чл. 216, ал. 1 НК, то се налага извод, че съдът е обвързан от одобреното споразумение и касателно факта за вида на настъпилите имуществени вреди – т.е. увреждането на стъклото на задната дясна врата следва да се приеме за установено и в настоящото производство не може да се установява, че повредата има друг източник.

В случаите, при които дадено застраховано имущество е повредено в резултат на извършен от трето лице деликт, в полза на увреденото лице възникват алтернативни начини за репариране на претърпените вреди – чрез предявяване на застрахователна претенция пред застрахователя, съответно чрез ангажиране деликтната отговорност на причинителя на вредата. Съобразно чл. 381, ал. 3 НПК когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. При всички положения следва да бъде съблюдаван принципът за недопускане на неоснователното обогатяване на застрахования чрез получаване на обезщетение, надвишаващо по размер настъпилите вредоносни последици. От събраните писмени доказателства е видно, че вследствие на противоправното и виновно поведение на ответника са настъпили щети по застрахования лек автомобил, които възлизат в размер на 166,15 лв. В процесното споразумение по пр. пр. № 1474/2020г. по описа на РП – Стара Загора в раздел II, т. 3 изрично е упоменато, че причинените с престъплението имуществени вреди са били възстановени. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи конкретният момент, в който щетите са репарирани на собственика на увреденото моторно превозно средство. Доколкото споразумението между прокурора и защитника на обвиняемия е сключено на 06.04.2020 г., то следва се приеме, че обезщетяването на вредите се е осъществило в периода от 05.03.2020г. /датата на деликта/ до 06.04.2020 г.

От своя страна, от представеното платежно нареждане е видно, че застрахователят е изплатил стойността за ремонта на застрахованото пътно превозно средство на „Еуратек Ауто“ ООД едва на 15.05.2020 г.

Съгласно чл. 410, ал. 5 КЗ в случай че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да изплати застрахователно обезщетение. От събраните в хода на производството доказателства се установява, че сумата от 166,15 лв. представлява пълния размер на имуществените вреди по лек автомобил „************“ с рег. № **********, и че плащането от страна на деликвента предхожда в темпорално отношение плащането от страна на ищцовото дружество. Фактът, че застрахованият в заявлението си е избрал 4 начин на обезщетяване чрез официален сервиз, не променя крайните изводи на съда относно хронологията на репариране на щетите. При този метод на обезщетяване застрахователят заплаща на едно трето лице стойността на разходите, необходими за отстраняване на вредите по застрахованото имущество. За меродавен момент, в който застрахованото лице следва да се счита обезвредено, е този, в който разходите за ремонт са заплатени на третото лице. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 343, ал. 1 КЗ, съобразно която с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. От нейния анализ е видно, че възникналото застрахователно правоотношение се явява двуфазно, като в периода от неговото сключване до настъпването на застрахователно събитие основната престация на застрахователя се изразява в обезпечаването на застрахователно покритие – т.е. поемането на риска от настъпването на застрахователно събитие, а след неговото проявление в обективната действителност – да заплати застрахователно обезщетение. Ето защо при избран начин на обезщетяване чрез официален или доверен сервиз, основното задължение на застрахователното дружество се счита изпълнено със заплащането на разходите, необходими за отстраняване на причинените имуществени вреди.