Определение № 3923 от 29.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3923 гр. Варна, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501637 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Л. Е. Х., чрез адв.

П. против Определение № 8444 от 19.06.2026 година, по гр.дело № 3198/2026 година на ВРС, с което е била оставена без разглеждане молба на основание чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от Закона за наследството от страна на Л. Е. Х. (Leah Elizabeth Henry), родена на ********** година в гр. Нотингам, поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, притежаваща личен паспорт №155131999, издаден на 18.06.2025 г. от Паспортна Администрация на Негово Величество, с постоянен адрес: 21 Бруксби лейн, Нотингам, с искане да бъде вписан заявения от нея отказ от наследството, останало след смъртта на наследодателя й Д. У. (Damian Whittaker), британски поданик, роден на ********** г. в гр. Нотингам, починал на 26.02.2025 г. в гр.

Нотингам и е било прекратено производството по ч.гр.д. №3198/2026 г. по описа на РС Варна.

Съобразно изложеното във въззивната жалба се настоява ВОС да отмени атакуваното определение и да върне делото за произнасяне по същество. Съображението изложено в самата жалба касае факта, че недвижимия имот се намира на територията на град Варна. Отделно от горното, също според жалбата, според правилата на КМЧП е задължително именно съдът в град Варна да се произнесе по искането на молителката.

Жалбоподателката твърди и излага, че покойния й наследодател е избрал именно българското право, като приложимо, а самата тя има правото да извърши отказ от наследство чрез заявление пред местния съд.

Като взе предвид аргументите на страните, ВОС констатира от фактическа страна, че 08 май 20206 година молителката Л. Е. Х. е сезирала ВРС с молба за отказ от наследството на нейния покоен баща Деймиън У., починал на 26.02.2025 година в град Нотингам. Същата е предоставила на 1 решаващия съд Препис извлечение от Акта за смърт, Заявление за вписване на завещание, според което У. е завещал свой недвижим имот в град Варна ул.

„Св.Константин и Елена“ № 40, представляващ СОС № *** по КККР на Варна, цеЛ. с площ от 101.21 кв.м., плюс принадлежащите 1.41 % от общите части на сградата на нея и нейния брат- Колъм У..

Саморъчното завещание било обявено на 12.09.2025 година от нотариус Марияна Попова.

Производството е било оставено без движение, като в отговор на запитването на съда молителката е отговорила, че има обичано пребиваване в Р България и то на адрес Варна, ***, вх.5, ет.1 , ап.10.

По делото е налице документ от МВР, съобразно които не се е установило Л. Е. Х. да имам статут на пребиваване в Р България.

За да откаже да разгледа молбата, компетентния съд е приел, че Л. Е. Х. няма обичайно пребиваване на територията на Р България.

Виждането на настоящата инстанция е следното:

Съгласно чл. 89, ал. 1 от Кодекса за международно частно право наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират.

Приложимото право към наследяването урежда кръга и реда на наследниците, който ще бъде формиран от българския закон във връзка с наследяването на движимите вещи и недвижими имоти, находящи се в Р България, които са собственост на починаЛ. /чл. 91 от КМЧП/. – Така и според Решение № 274 от 20.12.2012 Г. по гр. д. № 265/2011 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и Решение № 486 от 16.12.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Като съобрази посоченото, ВОС намира, че българското право е това, което е приложимо към настоящия случай, в частност - Закона за наследството, включително и разпоредбата на чл. 52 във вр.с чл. 49, ал. 1 от ЗН като такива, които пряко вЛ.ят върху определяне кръга на наследниците, т.к. всеки валидно заявен отказ от наследство, уголемява дяловете на тези наследници от същия кръг, които не са се отказали от него, а при липса на такива, води до призоваване на следващия ред за наследяване.

След като наследството на завещателя е открито в Република България, а в него се съдържат и недвижими имоти , то приложимото право е българското, съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 2 КМЧП .

Горното налага отмяна на атакувания съдебен и връщане на делото на 2

ВРС, за произнасяне по съществото на спора.

На основание изложеното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба Вх.№ 53 234 от 02.07.20206 година на Л. Е. Х., родена на ********** година в град Нотингам, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с личен паспорт № 155131999, издаден на 18.06.2025 година от Паспортна администрация на Негово Величество, Определение № 8444 от 19.06.2026 година, по гр.дело № 3198/2026 година на ВРС и ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по същество.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3