Решение № 2675 от 30.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2675 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.А като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100107221 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ч. С. П. против Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, приключило с влязло в сила протоколно решение по ВНОХД № 1865/2017 г. на ОС Пловдив, с което е отменена присъда № 240 от 18.06.2015 г. по НОХД № 743/2012 г. на РС Пловдив и е прекратено на основание чл. 334, т. 4 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство в наказателно-осъдителната част, а относно гражданския иск производството е върнато за ново разглеждане /за което ново разглеждане на гражданския иск са образувани НОХД № 7579/2017 г. на РС Пловдив и на ВНОХД № 714/2019 г. на ОС Пловдив/.

Ищецът твърди, че на 06.06.2011 г. бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Било образувано НОХД № 743/2012 г. на РС Пловдив. По ВНОХД № 1865/2017 г. на ОС Пловдив на основание чл.

334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК било прекратено наказателното производство в наказателно осъдителната част, а относно гражданския иск производството било върнато за ново разглеждане. С присъда по НОХД № 7579/2017 г. на РС – Пловдив ищецът бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв. Присъдата била потвърдена по ВНОХД № 714/2019 г. на ОС – Пловдив. С уточнителната молба с вх. № от 17.07.2024 г. ищецът е заявил изрично, че претендира вреди от обвинение за престъпление, за което е оправдан – производството, по което е прекратено. Производството довело ищеца до траен психически дискомфорт и негативи върху имиджа му в професионален план.

Търпял стрес, неспокойство, притеснение, уплах, липса на сън, увреждане на здравето му.

1

Моли искът да се уважи.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Намира претенцията за нередовна. Оспорва иска по основание и по размер.

Липсвала причинна връзка между претърпените вреди и действията на прокуратурата.

Твърди, че претенциите на ищеца са прекомерни по размер и не съответстват на твърдените с исковата молба вреди. Твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника. Не се доказвало лицето да е търпяло сериозни неимуществени вреди. Липсвали доказателства, които да установяват действително търпени вреди. Липсвали доказателства за влошено здравословно състояние. Размерът на обезщетението бил завишен и при евентуалност се моли за намаляването му. Прави възражение за давност на основание чл. 110 ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявена е претенция с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано спрямо него незаконно обвинение. В т. 2 и 3 от уточнителна молба с вх. № от 17.07.2024 г. ищецът изрично е посочил, че претендира вреди от обвинение за престъпление, по което е оправдан – л. 10.

Не се спори, че между страните е налице и друго гражданско производство по гр. д.

№ 11550/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-28 състав, което е с предмет претенция с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на процесното наказателно дело в разумен срок и по което, след извършена служебно от съда справка се установи, че е постановено решение по съществото на спора от 03.04.2025 г., за което не са налице данни да е влязло в законна сила. Последното обстоятелство обаче не води до недопустимост, на което и да е от двете паралелни производства. Това е така, тъй като нормата на чл. 2б ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото отношението им не е както специална към обща, нито както нова към стара норма. Двете норми са позволяващи – създават субективни права. Липсва пълно съвпадение във фактическите им състави, за да е налице законова дерогация. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ се отнася за всички производства – граждански, административни и наказателни, но дава защита само на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се отнася само за наказателни производства с незаконни обвинения, но дава защита на всички накърнени права и неимуществени блага, включително и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ.

Нормата на чл. 2б ЗОДОВ не изключва частично нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2, 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. В първия случай твърдението за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по-голям размер на глобалното обезщетение. Право на избор на увреденото лице е кое от правата да упражни, за да защити нарушеното си право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, но доколкото двете права могат да удовлетворят един и същи имуществен интерес относно накърненото право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, те не могат да се упражнят кумулативно, за да не се допусне неоснователно обогатяване. Когато съдът е присъдил обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ или когато е сключено споразумение по чл. 60е ЗСВ, съдът следва да намали глобалното обезщетение по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ с обезщетението, което е присъдено или платено заради бавно правосъдие, по същата причина, за да не се допусне неоснователно обогатяване – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС.

Поради това, твърдяната с отговора на исковата молба недопустимост на настоящото производство не се обосновава от посочения от ответника довод за необходимост от задължително провеждане на административната процедура по ЗСВ, като предвидена в чл.

8, ал. 2 ЗОДОВ положителна процесуална предпоставка за предявяване на претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, доколкото в последната се включвало и искане за определяне на обезщетение за неспазване на разумния срок за разглеждане на наказателното производство.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е относима единствено към предявен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, но не и към исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Налице са две отделни претенции, разглеждани в две отделни съдебни производства, като предпоставката по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ следва да бъде взета предвид при преценка допустимостта на претенцията по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, която не се явява предмет на разглеждания от настоящия съдебен състав правен спор.

Що се отнася до липсата на посочено правно основание на претенциите в исковата молба от ищеца, същата не води до недопустимост на претенцията, тъй като определянето на правната квалификация на правния спор е задължение на съда, а не на страните.

Ето защо, съдът намира възраженията на ответника за недопустимост на производството за неоснователни.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ:

С определение от 23.10.2024 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства, а именно, че:

- срещу ищеца е образувано досъдебно производство и същият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК;

- производството е прекратено по ВНОХД № 1865/2017 г. на ОС- Пловдив на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

От приложената на л. 73-74 от делото присъда от 18.06.2015 г., постановена по НОХД № 743/2012 г. по описа на РС Пловдив се установява, че ищецът е признат за виновен в това, че на 16.12.2009 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди, е причинил на друго лице 3 лека телесна повреда, изразяваща се в травматично разклащане на долните фронтални зъби /41, 42/ и непълно частично счупване на алвеоларния израстък в тази област, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като е признат за невиновен в това, че по същото време и на същото място е причинил на същото лице две средни телесни повреди, а именно счупване на предната стена на костните алвеоли на 41 и 42 зъби, преценено като счупване на челюст, довело да затрудняване на дъвченето и нарушение на дъвкателната функция в нейната първа фаза – отхапването, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Със същата присъда ищецът е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл.

2 НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер от 500 лв.

Установява се още, че с процесната първоинстанционна присъда ищецът е осъден по приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от престъплението по чл.

131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.12.2009 г.

Видно от протоколно от съдебно заседание на 02.11.2017 г. по ВНОХД № 1865/2017 г. по описа на ОС Пловдив, с протоколно решение е отменена присъда № 240 от 18.06.2015 г., постановена по НОХД № 743/2012 г. по описа на РС Пловдив, като на основание чл. 334, т.

4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство в наказателно-осъдителната част е прекратено. На основание чл. 335, ал. 2 НПК делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав на РС Пловдив по отношение на гражданско-осъдителната част. Изрично е посочено, че решението в прекратителната част подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок пред ВКС, като не се установява същото да е било протестирано или срещу него да е депозирана касационна жалба, предвид което и при липса на данни за противното, решението /което в частта, с която се прекратява производството, има характер на определение/ е влязло в сила на 18.11.2017 г.

По делото са приети множество медицински документи от Медицински университет – гр. Пловдив, Факултет по дентална медицина, Катедра по дентална, орална и лицевочелюстна хирургия, с информация относно извършените медицински услуги на Ч. С. П., в т. ч. копия от амбулаторни журнали и копия от платежни документи. От същите се установява, че такива медицински услуги са предоставени на ищеца на дати, както следва: 20.05.2016 г., 01.02.2017 г., 06.02.2017 г., 13.10.2017 г., 20.12.2017 г., 10.05.2018 г., 30.01.2019 г., 31.01.2019 г., 13.03.2019 г., 22.03.2019 г., 31.01.2020 г., 23.09.2021 г., 15.07.2022 г.

От разпита на свидетелката И. Г. П. – живееща на семейни начала с ищеца от 2009 г., се установява, че наказателното производство се е отразило много зле на ищеца, както психически, така и физически. Свидетелят твърди, в резултат от стреса ищецът получил тежка парадонтоза, която довела до загуба на множество зъби, не можел да 4 спи през нощта, имало отражение и върху работата му. Свидетелката посочва, че преди процесното наказателно производство ищецът бил активен спортист с много добре изразено тяло, но поради силния стрес започнал да се храни много обилно, наедрял. Продължил да работи като вещо лице към Административен съд – Пловдив, но името, което бил изградил в работната среда се сринало, което също допринесло за влошаване на психическото му здраве. Ищецът се променил, като воденото срещу него наказателно производство се отразило негативно и върху семейството му, което било ангажирано с притесненията около процеса.