Определение № 2102 от 14.06.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2102 гр. Варна , 14.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500644 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 272554/17.02.2021г. по описа на ВРС от Д. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. В.Г., с рещу определение № 260250/08.01.2021г. по гр. д. № 20150/2019г. по описа на ВРС, XІХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото, в частта по предявения от частната въззивница срещу К.К. Тодоров, ЕГН ********** от гр. Варна насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с правния извод на съда, че за ищеца по насрещния иск липсва правен интерес от провеждането му, като излага подробни съображения и се позовава на актуална съдебна практика по въпроса. Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 20150/2019г. по описа на ВРС, XІХ-ти състав е образувано по подадена от К.К. Тодоров срещу Д. Г. Б. искова молба, с която се иска съдът да допусне съдебна делба между страните на съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Трошево“ №40, вх.Е, ет.1 и представляващ апартамент № 76. Ищецът излага в исковата молба, че процесният имот е придобит при условията на СИО, която е прекратена с развод. Отправеното искане е да се допусне делба на недвижимия имот между страните, при равни квоти.

1

С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска, като твърди да е изключителен собственик на процесния недвижим имот и отправя искане за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск за установяване в отношенията между страните на това обстоятелство.

С обжалваното определение е прекратено производството по насрещния иск поради неговата недопустимост. Първоинстанционният съд е приел, че за съделителя липсва правен интерес да предяви претенцията си по правилата на насрещния иск в делбено производство.

Изложил е становище, че предявяването на насрещен установителен иск в делбата е безпредметно, доколкото съделителят, претендиращ самостоятелни права върху делбения имот, ще получи ефективна защита чрез надлежно заявеното от него възражение в делбения процес относно правото на собственост.

Настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим поради следните съображения: Релевираното с отговора на исковата молба от частната въззивиница възражение, че е изключителен собственик на делбения имот, не препятства възможността същата да предяви насрещен иск за собственост на същия имот. Този извод се налага от различната правна същност на възражението и насрещния иск. И двете правни фигури са средства за защита срещу иска, но насрещният иск е и средство за защита на претендираното с него право. По насрещния иск съдът е длъжен да се произнесе с решение, което ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на претендираното право. Вярно е, че основателността на възражението, че ответницата е изключителен собственик на имота ще резултатира в отхвърляне на иска за делба и сила на пресъдено нещо по отношение на въпроса дали имотът е съсобствен между страните, но няма да формира такава сила по въпроса дали ответницата е изключителен собственик на имота. Ето защо, между двете няма и идентитет на предмета. Съдебната практика, на която се е позовал първонстанционният съд е изоставена, като актуалната такава е в обратния смисъл /определение № 6 от 06.03.2017г. по ч.гр.д. № 318/2017г. на ВКС, ІІІ-то гр.отд.; решение № 192 от 11.01.2018г. по гр.д. № 639/2017г. на ВКС, І-во гр.отд.; определение № 117 от 19.06.2018г. по ч.гр.д. № 1357/2018г. на ВКС, ІІ-ро гр.отд. и др./

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260250/08.01.2021г. по гр. д. № 20150/2019г. по описа на ВРС, XІХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото, в частта по предявения 2 от Д. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Варна срещу К.К. Тодоров, ЕГН ********** от гр. Варна насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частните въззивници при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3