Решение № 8740 от 29.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8740 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.С.Д. при участието на секретаря Е.Е.Д. като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110160028 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД искове с правно основание 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците ХР. Й. С. и С. ИВ. С., при условията на разделна отговорност при равни квоти по 1/2 за всеки ответник, съществуването на вземане в размер на сумата от 2124,59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 29.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 16.06.2021 г. в размер на 290,51 лв., сумата от 24,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.06.2021г. до изплащане на вземането и мораторна лихва от 01.07.2018г. до 16.06.2021 г. в размер на 5,00 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.07.2021 г. по ч. гр. дело № 37913/2021г. по описа на СРС, 166 състав.

Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от 1 датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ХР. Й. С. подава отговори на исковата молба. Оспорва да е съсобственик или ползвател на процесния имот.

Не оспорва начислените като дължими суми по периоди и фактури, нито по техния размер. Оспорва да е налице валиден договор с фирмата за дялово разпределение. Не оспорва размера на изготвените изравнителни сметки.

Оспорва за процесния период да е съществувало облигационно правоотношение между страните. Оспорва абонатната станция да е въведена в експлоатация, както и измервателните уреди да са били сертифицирани по БДС или по ISO. Оспорва основанието за начисляване на сумите за дялово разпределение. Релевира възражение за частично погасяване на процесните суми по давност. Оспорва претенциите за лихва, като поддържат, че процесното вземане за главница не е станало изискуемо. Оспорва да е потребител на ТЕ. Не навеждат твърдения да са извършвани плащания във връзка погасяване на претендираните вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. ИВ. С. подава отговори на исковата молба. Оспорва да е съсобственик или ползвател на процесния имот.

Не оспорва начислените като дължими суми по периоди и фактури, нито по техния размер. Оспорва да е налице валиден договор с фирмата за дялово разпределение. Не оспорва размера на изготвените изравнителни сметки.

Оспорва за процесния период да е съществувало облигационно правоотношение между страните. Оспорва абонатната станция да е въведена в експлоатация, както и измервателните уреди да са били сертифицирани по БДС или по ISO. Оспорва основанието за начисляване на сумите за дялово разпределение. Релевира възражение за частично погасяване на процесните суми по давност. Оспорва претенциите за лихва, като поддържат, че процесното вземане за главница не е станало изискуемо. Оспорва да е потребител на ТЕ. Не навеждат твърдения да са извършвани плащания във връзка погасяване на претендираните вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания 2 размер.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

От представеният от ищеца и приет като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, том XI, рег. № 13278, дело № 1725/2005 г. по описа на ......, Нотариус вписан под рег. № ... в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд /лист 14-15 от делото/ се установява, че ответниците ХР. Й. С. и С. ИВ.

С. на 20.12.2004 г. са придобили процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 1 бл. 5, вх. А, ет. 5, ап. 17. Обстоятелството се единствено ответника Х.С. е подал молба-декларация за откриване на партида при ищеца от 19.04.1999 г. е ирелевантно в случая, доколкото същата предхожда датата на придобиване на имота от двамата ответници.

По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди, респ. между тях и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.

150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „фирма” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в 3 установените квоти.

Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия от доставчика на топлинна енергия, доколкото не се установява етажните съсобственици да са сключили изричен договор в тази насока. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Ответниците формално заявяват, че не оспорват начислените като дължими суми по периоди и фактури, нито по техния размер, чието декларативно изявление не съответства на предприетата линия на защита и направените искания.

Съгласно заключението на вещото лице инж. ИВ. Д. УР. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и изравнителните сметки, съставени от ищеца. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот няма начислена топлинна енергия за отопление на имота, тъй като отоплението в сградата е спряно преди процесния период по решение на СЕС. Посочено е, че в имота се ползва само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и има поставен един брой водомер за топла вода. Според вещото лице за периода 4

19/20 сумата за ТЕ за БГВ е завишена със 772,13 лева и при защита на заключението в открито съдебно заседание заявява, че е имало реален отчет, поради което не следвало да се извършва на база двама потребители. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1328,71 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.