Решение № 1164 от 04.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Варна, 04.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110202640 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от М. Г. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0445-001259 от 20.03.2024 г., издадено от Началник група „Охранителна полиция“, РУ Аксаково, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв.

Въззивникът оспорва визираната в НП фактическа обстановка. Твърди, че вмененото му нарушение не е извършено като твърди, че управлявания от нея автомобил към датата на твърдяното нарушение е собственост на нейната майка В.М., която е лице с трайни увреждания по Експертно решение №0715 от 10.04.2017 г. и притежава карта за паркиране на хора с трайни увреждания №1016 от 08.11.2022 г., както и че при осъщественото на съответната дата паркиране на място, определено за хора с трайни увреждания в центъра на гр. Аксаково тя придружила своята майка до аптека, но без да постави притежаваната от В.

М. карта. Претендира отмяна на оспореното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.10.2023 г. около 12.42 ч. в гр. Аксаково, свид. Д. В. – ст. полицай в РУ Аксаково, видяла паркиран л. а. „Опел Мока“, рег.№Н0084КА, на означено като определено за хора с трайни увреждания място за паркиране на ул. „Капитан Петко Войвода“, пред м-н 1

„Бурлекс“, без наличие на поставени на видимо място в автомобила стикер или карта, удостоверяващи право за паркиране на превозното средство на място, определено за хора с увреждания, при което съставила спрямо регистрирания собственик В. М. фиш за глоба сер.

№GT2430962 от 27.10.2023 г. в размер 200.00 лв и поставила на автомобила съответно уведомление по чл.186, ал.3 ЗДвП.

С рег.№445000-3546 от 27.10.2023 г. въззивникът М. Б., в качеството на упълномощено лице от собственика В. М., предявила пред Началник на РУ Аксаково молба, с която посочила, че В. М. е собственик на л. а. „Опел Мока“, рег.№Н0084КА, както и че същата има издадено Експертно решение №0715 от 10.04.2017 г. за лице с увреждане, както и че при отразеното във съставения фиш за глоба нарушение е забравила картата за паркиране на хора с трайни увреждания в дома си, като е приложила копия от съответните документи.

На 28.11.2023 г. въззивникът М. Б. представила пред служител на РУ Аксаково сведение, в което посочила, че лично е управлявала л. а. „Опел Мока“, рег.№Н0084КА на 27.10.2023 г. около 12.25 ч., като посочила също, че желае да й бъде съставен АУАН, който евентуално да обжалва впоследствие.

Молбата от името на собственика В. М. била разгледана от назначена от наказващия орган комисия, която представила становище от 28.11.2023 г. за правомерност на оспорения фиш за глоба с аргумент, че свид. Д. В. е установила паркирания автомобил без поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания.

На 30.11.2023 г. свид. Д. Величкова, съставила и връчила спрямо въззивника М. Б. процесния АУАН №245970, за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, за това, че на 27.10.2023 г. около 12.42 ч. в гр. Аксаково, е паркирала л. а. „Опел Мока“, рег.№Н0084КА, собственост на В.П. М., ЕГН 5001158975, на паркомясто, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, без да има това право и без поставен стикер или карта, даваща това право.

Срещу процесния АУАН въззивникът М. Б. подала отново от името на собственика В.

М., възражение рег.№445000-4034 от 05.12.2023 г., с което оспорила законосъобразността на акта като същевременно навела формулирани лично от свое име твърдения, идентични с изложените по молба рег.№445000-3546 от 27.10.2023 г.

Възражение рег.№445000-4034 от 05.12.2023 г. било разгледано от назначена от наказващия орган комисия, която представила становище 06.03.2024 г. за правомерност и законосъобразност на оспорения АУАН с аргумент за липса на нови обстоятелства и факти, налагащи коренна промяна в застъпеното становище от 28.11.2023 г.

На 20.03.2024 г., въз основа на съставения АУАН и изготвената от служебна комисия справка, наказващият орган издал спрямо въззивника М. Б. оспореното НП №23-0445001259, с което възприел изцяло фактическите и правни констатации по издадения АУАН като наложил предвиденото наказание „глоба“ в размер 200.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по 2 категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Д. В., М. А. и В. М., така и от приобщените документи - писмо изх.№445р-6043 от 18.04.2024 г., НП №23-0445001259 от 20.03.2024 г., АУАН №245970 от 30.11.2023 г., становище от 06.03.2024 г., възражение от М. Б. от 05.11.2023 г., свидетелство за регистрация част 2 за л. а. рег.

№Н0084КА, експертно решение №0757 от 10.04.2017 г., пълномощно рег.№1421 от 30.10.2020 г., застрахователна полица №BG/01/123002824100, карта за паркиране на хора с трайни увреждания №1016 от 08.11.2022 г., сведение от М. Б. от 28.11.2023 г., сведение от Д.

В. от 27.12.2023 г., 3 бр. снимки на МПС, становище от 28.11.2023 г., молба от М. Б. от 27.10.2023 г., уведомление по чл.186, ал.3 ЗДвП от 27.10.2023 г., заповед №8121з-1632 от 06.10.2023 г., справка за нарушител/водач на М. Б., фиш за глоба ф и ш №GT2430962 от 27.10.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група „Охранителна полиция, РУ Аксаково, ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. и чл.189, ал.12 ЗДвП.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени при спазване на установените процесуални срокове и съдържат всички необходими реквизити съобразно чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано достатъчно ясно и в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочена е счетената за нарушена материалноправна норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:

Твърдяното като нарушена норма по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Следователно, от съществено значение за констатиране неспазването на това изискване е обстоятелството, дали паркираното на определено за хора с трайни увреждания място е осъществено с превозно средство, обслужващо такова лице.

По делото е безспорно установено, че към момента на осъществената от свид. Д. В. визуална проверка за наличие на предвидения с чл.99а, ал.1 ЗДвП удостоверителен документ – надлежно издадена карта, такава не е била налична на видно място в превозното средство с рег.№Н0084КА, при което основателно към този момент спрямо собственика на 3 превозното средство - В. М., е издаден фиш за глоба съобразно чл.186, ал.3 ЗДвП. Но, с представената от въззивника М. Б., в качеството й на пълномощник на собственика на съответното МПС, молба от 27.10.2023 г. е посочено, че собственикът е именно лице с трайно увреждане, притежаващо и надлежно издадена и валидна карта по чл.99а, ал.1 ЗДвП, като е отразено също, че в деня на наложената глоба, паркираният на съответното място в гр. Аксаково автомобил е обслужвал именно доведеното там правоимащо лице.

При тези констатации съдът счита твърдяното със съставените в последствие спрямо въззивника процесни АУАН и НП за неправилни и незаконосъобразни поради неосъщественост на твърдяното нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП при установяване, че паркирането на съответното място е осъществено правомерно с превозно средство, обслужващо лицето с трайно увреждане В. М..

Съответните, своевременно и надлежно удостоверени чрез представени документи обстоятелства, са били напълно достатъчни, за да се приеме, както от разгледалата молбата комисия, така и от наказващия орган, че паркирания към момента на проверката автомобил рег.№Н0084КА на мястото, определено за хора с трайни увреждания е собственост и е обслужвал такова именно лице, притежаващо и съответен удостоверителен документ и да се направи правилната констатация за неосъщественост на отразеното нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП в съставения фиш за глоба №GT2430962 от 27.10.2023 г. като се разпореди същият да бъде анулиран. Вместо това, назначената от наказващия орган комисия напълно неправилно е аргументирала становището за правомерност на съставения фиш за глоба с аргумент за липсата на поставена на предното стъкло на превозното средство карта за паркиране по чл.99а, ал.1 ЗДвП. Така изтъкнатия аргумент е напълно неправилен и несъстоятелен, защото подобно задължение за правоимащите лица всъщност не е въведено с нормативен акт.

Наред с това, въпреки последвалото съставяне на процесния АУАН спрямо въззивника М. Б., посочила лично себе си като водач на автомобила при допълнителна проверка по молбата от името на собственика на превозното средство, съставения фиш за глоба спрямо правоимащото лице В. М. не бил анулиран (доколкото подобно обстоятелство не е отразено при последващото негово представяне в оригинал по искане от съда) като по този начин за това, незаконосъобразно прието от наказващия орган за установено нарушение, са налице два санкционни акта срещу две различни лица. При тази констатация оспореното НП се явява незаконосъобразно и подлежащо на отмяна и поради факта, че за едно и също нарушение, при наличие на предходно издаден санкционен акт спрямо друго лице, е издаден в последствие санкционен акт и спрямо настоящия въззивник. Но, след като предмет на настоящото производство е само издаденото НП срещу въззивника, съдът няма правомощие да се произнася и относно неоспорения санкционен акт, с който при това е не наказан въззивника по настоящото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0445-001259 от 20.03.2024 г., издадено от Началник група „Охранителна полиция“, РУ Аксаково, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, на М. Г. Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5