Решение № 50 от 18.07.2022, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Златоград, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20225420100082 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е искова молба от Б. Р. К., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Н., обл. С., чрез адв. Е.В., служебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №* срещу О.Н., представлявана от Б.Р. К. - К., адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №*.

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. В. твърди, че по силата на давностно владение е собственик на реална част с площ един декара находяща се източната част на имот с идентификатор ***, в землището на гр. Н. в местността К. К., който имот е с обща площ 10478 кв. м., начин на трайно ползване Ливада по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

51319.12. 164; ***; 51319.12. 111; ***; ***;

***; ***; ***.

Сочи, че има реална част от процесния имот по наследство от неговия баща, която му е дадена от 1984 г. и от този момент я владее явно и необезпокояван от никого, като свой. В имота има построена двуетажна масивна жилищна сграда, която сграда е построена през 80-те години на миналия век. Процесната реална част от имота представлява терена около 1 сградата на ищеца, както и градината към нея.

При направена справка установил, че процесният имот, включително и неговата реална част от имота е записан като стопанисван от община Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, стар номер 003305, никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Твърди също така, че в периода от 1984 г. до настоящия момент, вкл. ищецът не е прекъсвал и не е губил владението върху имота, същият този имот постоянно явно и необезпокояван от никого е владян от ищеца като свой. По този начин и Община Н. не е могла да стане собственик на имота предмет на спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл. 19 ЗСПЗЗ.

След като спорният имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС (изм.), нито основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.

На следващо място сочи, че процесният имот, записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24.02.2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

На следващо място сочи и обстоятелството, че в законодателството не съществува забрана за придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, а в настоящия случай се касае за част от земеделски имот то за ищеца е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесната реална част от имот с идентификатор ***, в землището на гр. Н.

Съгласно задължителната практика на ВКС (Решение № 219 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. , I г.о.; Решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на I г.о.; Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на I г.о; Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на II г. о. ; Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. II г. о. и Решение 2

№ 149 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 1052/2019 г., г. к., II г. о. на ВКС) забраната за придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищно регулационен план имоти, какъвто е и настоящия случай.

Моли, съдът да постанови решение, с което да признае спрямо Община Н., Булстат № ****, представлявана от Б.Р. К. - Кмет на Община Н., адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „ А. С." № ***, че той - Б. Р. К., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Н., обл. С. е собственик на основание давностно владение на реална част с площ един декара, находяща се източната част на имот с идентификатор ***, в землището на гр. Н. в местността „К. к.“ с обща площ 10478 кв.м., начин на трайно ползване „ливада“ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; 51319.12. 164;

***; 51319.12. 111; ***; ***; ***;

*** и ***.

В съдебно заседание, чрез адв. В., поддържа иска и моли да бъде уважен.

В съдебно заседание на 13.07.2022 г., съдът е допуснал изменение на предявения иск, като претендираната част от ищеца от имот с идентификатор *** да се счита предявена за площ с 800 кв.м., а не за 1000 кв.м., както първоначално е предявен.

Ответникът Община - Н., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

Имот № *** по КВС на гр. Н. е записан като общинска частна собственост и е предоставен на Община - Н. с Протокол по чл. 19 ЗСПЗЗ № 36/28.07.2008 г. За имота не е съставен акт за общинска собственост и към настоящия момент. На приложената към делото Скица № 15426159/19.04.2022 г. е отразено, че няма сгради, които да попадат върху имота. Горните обстоятелства се установяват от приложената по делото скица на ПИ № 15-426159/19.04.2022 г., издадена от СГКК – С.

Посочения имот се използва за ливада.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Д.С.. Съдът приема заключението ,като обективно, компетентно и пълно. От същото се установява, че процесният имот е с материализирани граници – метална ограда, каменен зид, довар, слогове за дървета и колче. В имота има построена двуетажна жилищна сграда. На изток от сградата има черен път. В Община – Неделино целият имот е предаден за стопанисване от ПК – Н. с Протокол № 36/28.07.2008 г., по чл. 19 ЗСПЗЗ. Имотът не е 3 отчуждаван и не са съставени актове за общинска собственост. Целият имот не е внасян в ТКЗС и не са правени постъпки за възстановяването му по ЗСПЗЗ. Процесният имот е с площ 800 кв.м., което е установено при измерване на място. Съседи на процесния имот от всички страни е имот с идентификатор ***.

Изготвена е и комбинирана скица, на която е повдигнат в жълт цвят процесният имот. С червен контур са повдигнати новозаснетите граници.

На комбинираната скица вещото лице е повдигнало в жълт цвят процесния имот и е нанесло и къщата. При извършения оглед, въпреки, че наоколо е имало съседи, вещото лице не е останало с впечатление, да има спор за процесното място. На изток от къщата минава път, който се ползва и от собствениците на съседни имоти. Този път минава и през другите части от този имот, които се владеят от други хора и нямат спорове.

Като свидетели по делото са разпитани като свидетели Й. А.Д. и Д.З.К..

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите, събрани по делото доказателства.

От показанията на свидетелите, съдът прие за установено, че процесното място е в местността „К. к.“ в землището на Н. Представлява дворно място с къща. Не е оградено, но се знаят границите, като има синори.

Къщата е построена около 1980 година и Б. и семейството му живеят там.

Къщата е построена от бащата на Б., който я е оставил на ищеца. Ищецът няма проблем с брат си и наследниците на сестра му за това място. Няма спорове и със съседи от Н. за това място. Съседи на процесното място са: от север – Е. К.; на юг – Д. А. К.; на изток – имот на К. и на запад – имот на Е. К..

Б. Р. К. владее процесното място и къщата от около 1980 г.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена.

В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 40-годишна 4 придобивна давност, а именно от 1980 г.

Владението му не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от други наследници на праводателя или други лица.

Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.

Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в производства по чл. 290 ГПК, според която практика, след като един земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.

Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени имоти.

По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по съответният ред.

ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани с чл. 79 ЗС. В случая липсва доказателство имотът да е общинска собственост, тъй като не е съставен и АЧОС.

Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се легитимира, като собственик.