Решение № 1921 от 02.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1921 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.ева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100509478 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „МД Р. А КАР“ООД срещу Решение 12737/14.01.2021г. по гр.д. 4827/2020г. на СРС, 144 с-в, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу „Г.з.“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Автокаско“ за сумата 13953 лева.

Изложени са оплаквания за необоснованост и неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Изводите на СРС противоречали на доказателствения материал. Не били обсъдени АУАН на виновния водач (управител на ищеца), наказателно постановление и представения протокол за ПТП, който имал материална доказателствена сила за фактите възприети от длъжностното лице - че автомобилите са участвали в произшествието, намирали са се на посоченото място и са увредени по описания начин.

Не била открита процедура по оспорване на протокола, а мотивите на съда не съдържали изводи за коя част протокола е оспорен успешно и за коя не.

Доказателствената сила на протокола не била оборена и той установявал механизма на ПТП, който механизъм не бил изследван от СРС. Първоначалното заключение било категорично, че е налице връзка между ПТП и процесните увреждания.

1

Необяснимо било становището на вещото лице, че снимките по които е работило били тъмни и неясни. Вещото лице било заявило в ОСЗ на 29.09.2020г, че изводите му няма да се променят дори ако се представят допълнителни доказателства.

В нарушение на ГПК не бил запознат ищеца с представения на електронен носител цветен снимков материал. С такъв снимков материал не бил запознат и съда.

Допълнителната експертиза от същото вещо лице била всъщност повторна и направила обратни изводи. Изложени са оплаквания съставляващи оспорване на допълнителното заключение.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценка на оплакванията в жалбата твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира решението за правилно по следните фактически и правни съображения:

За да бъде уважен искът по чл. 405 КЗ ищецът следва да докаже настъпването на ПТП, неговия механизъм, вида на повредите по автомобила, размера на средствата необходими за отстраняването им, както и валидно застрахователно правоотношение с ответника и предявяването на претенция.

В случая безспорно се установява само наличието на застрахователно правоотношение, предявената претенция пред застрахователя и неговия отказ.

Не се установява да е настъпило твърдяното с исковата молба ПТП по описания начин, както и че предявените щети са в причинна връзка с ПТП.

Оплакванията досежно необсъждане на писмени доказателства АУАН на виновния водач (управител на ищеца), наказателно постановление и представения протокол за ПТП са неоснователни. Нито един от сочените документи няма обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП, когато органите на МВР съставили протокола не са присъствали на самото ПТП.

Съставени от органите на КАТ АУАН и Наказателно постановление не се ползват със силата придадена от чл. 300 ГПК на влязла в сила присъда и не обвързват състава, още повече те се базират на процесния протокол за ПТП, в който изрично е посочено, че се съставя по данни на водачите.

Разпитан от въззивния съд съставителят на протокола-служител на МВР потвърждава, че не е присъствал на самото ПТП.

Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като 2 такъв той се полза, с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, а съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Единствено констатации за факти и събития възприети лично от органите на КАТ и отразени в протокола и относно изявленията на други лица (в случая водачите) също лично възприети от органите на КАТ, могат да обвързват съда при преценка на доказателствената стойност на документа. Самите изявления на водачите обаче възпроизведени в протокола обвързват съда само относно неблагоприятни за съответното лице факти (Решение № 37 от 12.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 36/2023 г., I т. о., ТК и много други). В случая на базата на протокола може да се приеме за доказано само наличието на описаните в него повреди по МПС при пристигането на служителя на МВР, доколкото те са констатирани от служител на МВР, но не може да се докаже настъпването на самото ПТП по описания в исковата молба механизъм, участници и причиняването на повредите от същото ПТП. И доколкото авторството на документа не е оспорено, а в останала си част в конкретния случай той няма обвързваща сила не е налице необходимост от производство по чл. 193 ГПК. Ищецът не е оспорил и твърденията на ответното дружество, че повредите са от друго ПТП в друга държава, нито представения в тази насока с отговора на иска снимков материал.

Оплакванията, че допълнителното заключение на САТЕ било със задачи еднакви с първоначалното и е изготвено от същото вещо лице са неоснователни. Още в първото заключение е посочено, че при запознаване на експерта с цветен снимков материал заключението му може да бъде променено. Приложения към отговора на исковата молба снимков материал в черно-бял вариант е бил представен по делото (с допълнителна молба от 08.10.2020г. след дадена от СРС възможност на ответника) на електронен носител, като със свое становище от 19.11.2020г. (депозирано извън определения от СРС срок) жалбоподателя се е противопоставил само на допускане на поисканата от ответника допълнителна експертиза, но не е оспорил представените на електронен носител в цветен (оригинален) вариант снимки. При това положение не е нарушение на процесуалните правила допускането на допълнително заключение с идентични задачи, но след запознаване на вещото лице с цветния вариант на снимките.

Абсолютно неотговарящо на фактите отразени в протокола за ОСЗ на 29.09.2020г е твърдението в молбата на ищеца от 19.11.2020г., че вещото лице заявило, че заключението му няма да се промени- видно от съдебния протокол от 29.09.2020г. това са изявления на адвоката на ищеца-жалбоподател, съставляващи негово мнение. С оглед на това не са налице нарушения на процесуалните правила при допускане на допълнителното заключение, а предвид обстоятелството, че представител на ищеца не се е явил на заседанието на което е приета допълнителната експертиза, то за него възможността да я оспорва е изчерпана съгласно чл. 200, ал. 3, изр. 2-ро ГПК.

3

Обратното- в писмена молба п.кл. 24.11.2020г, макар постъпила в съда на 08.12.2020г.

(след последното съдебно заседание) е изразил становище за приемане на експертизата.

СГС споделя извода на СРС, че следва да се кредитира именно допълнителното заключение на вещото лице, от което се налага извод, че предявените за обезщетяване по застраховката повреди по автомобила не могат да настъпят по описания в исковата молба и протокола за ПТП механизъм.

Предвид изложеното се налага извод за неоснователност на претенцията и обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски има само въззиваемото дружество, което претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 450,00 лева. СГС не намира основание за присъждане на такъв размер на юрисконсултско възнаграждение, като намира, че делото не е с висока правна или фактическа сложност. Относно спорните въпроси за преценката на писмените доказателства има съдебна практика, липсва явяване в съдебно заседание пред въззивния съд на процесуален представител на дружеството. При това положение СГС намира, че следва да се присъдят 100 лева за въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 12737/14.01.2021г. по гр.д. 4827/2020г. на СРС, 144 с-в. ОСЪЖДА „МД Р. А КАР“ООД с ЕИК **** и седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1504, р-н Оборище, бул. **** ДА ЗАПЛАТИ НА „Г.з.“ ЕАД с ЕИК **** и седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1124, р-н Средец, бул. **** СУМАТА от 100,00 лева- юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението съгласно чл. 280, ал.3, т. 1, предл. 2 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4