Определение № 2816 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2816 гр. София, 23.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502599 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод постъпила жалба от Б. А. М., с която обжалва определение № 14 448 от 06.07.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 6 855/26 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ- 6 състав, с което съдът е оставил без разглеждане жалбите на Б.

А. М. срещу действия на ЧСИ А. Д. по изпълнително дело № 1 067/25 г., а именно:

Срещу насрочен на 14.05.2026 г. опис на недвижим имот, собственост на жалбоподателя, за който твърди, че е не секвестируем (жалба вх. № 06 713/04.05.2026 г. по описа на ЧСИ Д.), както и

Срещу назначаване на оценка на този имот, насрочена за предявяване на 04.06.2026 г. (жалба вх. № 07 935/27.05.2026 г. по описа на ЧСИ Д.) и е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнително дело № 1 067/25 г. по описа на ЧСИ А. Д..

В жалбата се твърди, че съдът е приел подадените жалби за процесуално недопустими, позовавайки се на т. 1 от Тълкувателно решение N° 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Твърди, че този извод по своята същност е правилен, но съдът обаче не е съобразил че пред него не са обжалвани действията на съдебния изпълнител по насрочване, респ. извършване на опис и назначаването на оценка на недвижимия имот, а самото насочване на изпълнението по и. д. № 1067/2025 г. по описа на ЧСИ А. Д. по отношение на несеквестируем имот. Твърди, че съдът не е съобразил и мотивите по т. 1 на същото тълкувателно решение, в които се приема, че „Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен).“ В този смисъл, дори и да се приеме, че жалбите са подадени преди насрочване на публична продан, те са 1 допустими и подлежат на разглеждане по същество. Твърди, че съдебния изпълнител следва да установи секвестируемостта на имота, но същият не се е съобразил с представеното представено становище на Главния архитект на СО, район „ Лозенец“. Твърди, че е вярно, че по правило „с извършването на описа съдебният изпълнител установява вида на имота жилищен/нежилищен, реална площ и разположение на помещенията, както и тяхното предназначение и функционална обвързаност, достъп до тези помещения, осигуряване на санитарното обслужване. Пак при описа се установява броя на лицата, живущи в имота, съответно се събират сведения за връзката им с длъжника.“ В тази връзка твърди, че имота е посещаван и преди това от съдебния изпълнител, които е констатирал кои лица живеят в имота, както и че същият е единствено жилище на жалбодателя, но това не е сторено.

Твърди, че дори жалбите да са преждевременно предявени, то съдът е следвало да ги разгледа. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и делото се върне на друг състав, който да се произнесе по същество на депозираните жалби. Претендира разноски, вкл. и присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.

Ответникът „Инвестбанк“ АД оспорва подадената частна жалба. Твърди, че обжалваното определение е правилно и обосновано и като таков следва да бъде потвърдено.

Твърди, че в случая от страна на съдебния изпълнител са предприети действия по опис и оценка на имота, не и по неговото осребряване чрез насрочване на публична продан на имота. Твърди, че трудностите при тълкуването на законовата разпоредба произтичат от широкия й обхват и използваната по необходимост обща формула. Твърди, че несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, но налагането на запор/възбрана върху тях е допустимо. С оглед на това твърди, че не е несъвместимо с несеквестируемостта и не я нарушава насрочването и извършването на опис на възбранения имот, защото чрез него съдебният изпълнител и/или назначеното от него вещо лице биха могли да преценят на място дали фактическото му положение отговаря или не на някоя от предпоставките за несеквестируемост, уредени в текста на чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК (обема на жилището надхвърля ли жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му и надвишаващата част съответства ли на условията по чл. 39, ал. 2 ЗС, за да може да бъде продадена).

Твърди, че въпросът относно наличието на предпоставки за поделяемост на процесния имот, предстои да се изследва и установи, съобразно заключението на назначеното вещо лице, в рамките на образуваното изпълнително дело. Развива доводи свързани с поделяемоста на жилището и твърди, че съгласно решение № 132 от 23.07.2020 г. по гр. д. № 3 781/19 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, при налагането на възбрана съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 от ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва изпълнението, дори когато той е физическо лице. Твърди, че съобразно утвърдената съдебна практика, описът на недвижим имот не нарушава несеквестируемостта. По отношение на допустимостта на подадените жалби твърди, че твърденията са извадени от контекста на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, поради което 2 твърди, че изводите на съда са правилни и съобразени с цитираното тълкувателно решение.

Развива доводи относно невъзможността да бъде кредитирано становището на гл. архитект.

Ето защо моли съда да остави депозираната жалба без уважение като неоснователна, необоснована и недоказана и да потвърди постановеното определение, като претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и отговора и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 14 448 от 06.07.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 6 855/26 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ- 6 състав, с което съдът е оставил без разглеждане жалбите на Б.

А. М. срещу действия на ЧСИ А. Д. по изпълнително дело № 1 067/25 г., а именно:

Срещу насрочен на 14.05.2026 г. опис на недвижим имот, собственост на жалбоподателя, за който твърди, че е не секвестируем (жалба вх. № 06 713/04.05.2026 г. по описа на ЧСИ Д.), както и

Срещу назначаване на оценка на този имот, насрочена за предявяване на 04.06.2026 г. (жалба вх. № 07 935/27.05.2026 г. по описа на ЧСИ Д.) и е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнително дело № 1 067/25 г. по описа на ЧСИ А. Д..

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Инвестбанк“ АД срещу длъжници, между които длъжникът Б. А. М., за принудително събиране на парично вземане.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба от 13.05.2026 г. „Юробанк България“ АД е поискала да бъде присъединен като взискател, в полза на когото имотът е бил ипотекиран 2011 г., която ипотека е била подновена 2021 г., което се установява и от представеното удостоверение за тежести на имота и справка ИКАР.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след установяване имущественото състояние на длъжниците, съдебният изпълнител е насрочил ден за опис на притежавания от жалбоподателя недвижим имот, съставляващ ап. 10, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № *, ет.*, разположен на три нива и с площ от 380.08 кв.м., по отношение на който имот е била наложена възбрана по същото изпълнително дело по искане на взискателя „Инвестбанк“ АД, като описът е насрочен за 14.05.2026 г.

От представената призовка за принудително изпълнение, връчена на 29.04.2026 г. на жалбодателя се установява, че описът и оценката касаят както горепосоченият недвижим имот, така и намиращите се в него движими вещи.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 14.05.2026 г. е извършен опис на имота, като са отразени обстоятелства, свързани с характеристиките на помещенията и тяхното предназначение, както и съдебния изпълнител е насрочил дата за предявяване на възложената с протокола оценка на вещо лице инж. Д. Ц. за 04.06.2026 г.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е неоснователна.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.1 от ГПК жалбата, против действията на съдебния изпълнител, се подава чрез него до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. В конкретния случай жалбодателят е длъжник в изпълнението. В новия ГПК е въведен изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. Т.е. вместо генералната възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, както предвиждаше стария ГПК, е въведен т.н. „ексклузивен“ подход, установен в разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях.

В разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК законодателят е предвидил изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от недвижим имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл.

486, ал. 2 от ГПК; както и отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.

Спорно пред настоящата инстанция са изводите на съда относно процесуалната недопустимост на подадените жалби, с които се обжалва насрочването на описа и възлагането на оценката на имота от жалбодателя с доводи, че имотът е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК.

По отношение на наведеното твърдение за допустимост на двете жалби против действията на съдебния изпълнител съдът намира, че наведените доводи относно тяхната допустимост са неоснователни.

С разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК законодателят е уредил процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. Изпълнението на парични вземания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи за удовлетворение вземанията на кредиторите, докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника от трето задължено лице се осъществява чрез тяхното събиране. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не 4 се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.