Определение № 26759 от 23.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26759 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110113147 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Й. И., ЕГН ********** срещу „С.А.“ ЕАД, ЕИК **********.

На основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от Д. Й. И., ЕГН ********** срещу „С.А.“ ЕАД, ЕИК ********** кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № ********* г., издадена от законните представители на „С.А.“ ЕАД, ЕИК ********** на основание чл. 327, ал. 1, т.

1 КТ и отмяната й, възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „*************“, служба „************“, автобусно поделение „*******“ на „С.А.“ ЕАД, с код по НКПД: 4323-2007, код по НКИД: 49.31, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 3568,36 евро за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 13.03.2026 г. до 13.05.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. По силата на Трудов договор № ********* г., сключен между „С.А.“ ЕАД като работодател и Д. Й. И. като служител ищецът е приел да изпълнява при ответното дружество длъжността „*************“, служба 1

„************“, автобусно поделение „*******“ на „С.А.“ ЕАД, с код по НКПД: 4323-2007, код по НКИД: 49.31. Със Заповед № ********* г., издадена от законните представители на „С.А.“ ЕАД, ЕИК ********** на основание чл.

327, ал. 1, т. 1 КТ, трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 13.03.2026 г. Последното му брутно трудово възнаграждение възлизало на 1784,18 евро. Твърди се, че работодателят не разполага с право да прекрати трудовото правоотношение с работника/ служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото това е право на работника/ служителя. Сочи се, че ищецът е можел да изпълнява възложената работа. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено поради злоупотреба с право под формата на дискриминация. Сочи се, че уволнението се дължи на конфликт с инж. Г.М.. Поради уволнението останал без работа.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият изразява становище, че предявените искове са недопустими, а разгледани по същество същите се явяват и неоснователни по съображения, подробно изложени в отговора. Твърди се във връзка с допустимостта на иска, че не е спазен двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди се, че процесната заповед е издадена въз основа на подадено от ищцата заявление вх. № ***** г. за освобождаването й на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, но в последствие с писмо вх. № 620/20.02.2026 г. ищцата е заявила, че оттегля искането си по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. На 23.02.2026 г. комисията по трудоустрояване при ответника е разгледала представените документи и е приела, че са налице основанията за освобождаване на ищцата по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Ето защо директорът на поделението е поставил резолюция върху протокола на комисията за освобождаване на ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. Излагат се съображения, че процесната заповед е законосъобразно издадена.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните доклада по делото на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Исковете са допустими като предявени пред родово и местно компетентен съд.

Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически 2 твърдения на страните се разпределя, както следва:

Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. задължението за установяване законността на уволнението, т. е. че трудовото правоотношение с ищеца е надлежно прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т.

1 КТ поради подадено от ищцата заявление, носи ответникът по настоящото дело.

Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обуславя и тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск се явява идентична с тази по предходния предявен.

За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са се осъществили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ. претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от шест месеца след уволнението; 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.

Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от него.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК следва да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните следното: 1. По силата на Трудов договор № ********* г., сключен между „С.А.“ ЕАД като работодател и Д. Й. И. като служител, изменен със съответните допълнителни споразумения от 15.08.1996 г., 12.01.2007 г. и 28.08.2025 г. ищцата е изпълнявала при ответното дружество длъжността „*************“, служба „************“, автобусно поделение „*******“ на „С.А.“ ЕАД, с код по 3

НКПД: 4323-2007, код по НКИД: 49.31; 2. Със Заповед № ********* г., издадена от законните представители на „С.А.“ ЕАД, ЕИК ********** на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 13.03.2026 г.; 3. Последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата за пълен отработен месец е за м. февруари на 2026 г. и възлиза на 1784,18 евро.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже, че не сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия период, като следва да има предвид изменението на Глава седемнадесета, раздел I, разпоредбата на чл. 347 и сл. КТ.

По доказателствата и доказателствените искания:

Представените от ищеца с исковата молба и ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат приети.

Искането за събиране на гласни доказателствени средства на ищеца чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените съответно в исковата молба обстоятелства се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, доколкото е неотносимо, тъй като с него се цели установяване на факти, които нямат значение за правилното решаване на делото.

Искането за събиране на гласни доказателствени средства на ответника чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените съответно в исковата молба обстоятелства се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, доколкото в едната си част е неотносимо, тъй като с него се цели установяване на факти, които нямат значение за правилното решаване на делото, а в другата част не е необходимо, тъй като за същите факти са представени писмени доказателства.

Искането на ответника по чл. 186 ГПК (неправилно посочено на основание по чл. 192 ГПК) е неоснователно, тъй като не е необходимо за правилното решаване на спора.

Воден от изложеното и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, СЪДЪТ

4

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.09.2026 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице. На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор и доказателствата към него.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

В СЛУЧАЙ, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не изчерпят доказателствените си искания за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните писмения си доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 КТ за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните следното: 1. По силата на Трудов договор № ********* г., сключен между „С.А.“ ЕАД като работодател и Д. Й. И. като служител, изменен със съответните допълнителни споразумения от 15.08.1996 г., 12.01.2007 г. и 28.08.2025 г. ищцата е изпълнявала при ответното дружество длъжността „*************“, служба „************“, автобусно поделение „*******“ на „С.А.“ ЕАД, с код по НКПД: 4323-2007, код по НКИД: 49.31; 2. Със Заповед № ********* г., издадена от законните представители на „С.А.“ ЕАД, ЕИК ********** на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 13.03.2026 г.; 3. Последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата за пълен отработен месец е за м. февруари на 2026 г. и възлиза на 1784,18 евро.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия период, като следва да има предвид изменението на Глава седемнадесета, 5 раздел I, разпоредбата на чл. 347 и сл. КТ в сила от 1.06.2025 г.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представените с исковата молба и отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания на страните, направени съответно с исковата молба и отговора на исковата молба.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6