Решение № 15359 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15359 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110147577 по описа за 2025 година

Производството е образувано по субективно съединени осъдителни искове от Г. А., ЕГН **********, З. А., ЕГН ********** и Й. Г., ЕГН **********, срещу „ЕСПИ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 201486016, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 76 693,78 евро /150000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени болки и страдания, причинени от смъртта на Л. Г. А., в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.09.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане;

В исковата молба се твърди, че Л. Г. А. е съпруг на З. А., баща на Г. А. и син на Й. Г.. Твърди се още, че на 05.09.2024г. око 13:30 на строителен обектжилищна сграда в село Д, ул. „Е“ № **, при осъществяване на работните си задължения, по време на изграджане на еднофамилна жилищна сграда, върху Л. А. се срутва бетонова смес, заедно с арматура и част от кофража, в резултат на което последният получил несъвместими с живота травми и умира. Сочи, че с разпореждане № 41/11.10.2024г. по описа на ТП на НОИ – Перник инцидентът е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО.

Ищците излагат подробно какви неимуществени вреди са понесли следствие смъртта на Л. А., в това число депресия, посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Посочват, че А. имал силна връзка със съпругата си, дъщеря си и майка си. Излагат аргументи за обоснования размер на претендираните обезщетения. Молят за уважаване на исковете и правят доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и по размер. Сочи, че претендираните 1 обезщетения са в изключително завишен размер, като е нарушен принципът за справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че с действията си Л. А. е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, нарушавайки общите нормативни задължения за изпълняваната работа съгласно Наредба №7 от 23.09.1999г., както и инструкциите за безопасна работа на ответника. Същият е застанал на сянка под недовършената плоча, като е съзнавал вредоносните последици и резултатите, до които може да се стигне от действията му. Прави възражение за приспадане на сумите, в случай на изплатено застрахователно обезщетение на Л. А. за покрит застрахователен риск от работодателя. Моли за отхвърляне на исковете. Прави доказателствени искания.

По делото е конституирано ЗАД „Алианц България“ АД като трето лице-помагач на страната на ответника, което оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Сочи, че е налице съпричиняване от страна на работника, тъй като същият е нарушил чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия, заставайки под недовършената бетонна плоча, проявявайки груба небрежност. Оспорва исковете и по размер.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

В тежест на ищците е да докажат следните обстоятелства: съществуването на трудово правоотношение на починалия Л. А. с ответника към датата на трудовата злополука; настъпването по време на действието на това правоотношение на злополука, която е приета за трудова по установения ред; обстоятелството, че злополуката е довела до настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на ищците.

В тежест на ответника по делото е да докаже твърдяното съпричиняване на процесната злополука, проявения от служителя умисъл или груба небрежност, довели до настъпване на злополуката, както и останалите си правопогасяващи, правоизключващи и правонамаляващите отговорността му обстоятелства,.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства, че между ответника „ЕСПИ ИНВЕСТ“ ООД и Л. А. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „кофражист“ при ответника; че по време на това правоотношение е настъпила злополука, която е приета за 2 трудова с разпореждане № 41/11.10.2024г. на ТП на НОИ- Перник; че в резултат на тази злополука Л. А. е починал; че ищецът Г. Л. А. е дъщеря на починалия, З. А. – съпруга, а Й. Г. – майка.

С оглед на това следва да се приеме, че по делото еднозначно се установява наличието на трудово правоотношение между ответникът и починалия служител и настъпила трудова злополука при действието на това правоотношение, както и че характерът на злополуката като трудова е установен по регламентирания в закона ред, със съответния влязъл в сила административен акт. Поради това е доказано пораждане отговорността на работодателя да обезщети пострадалия при трудова злополука служител.

Съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 140 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III г. о., ГК и Решение № 115 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2017 г., III г. о., ГК, както и в Определение № 1299 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2015 г., ІV г. о., ГК, обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата от морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Република България е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г., Пленум на ВС, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, имащи право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.

В настоящия случай ищците Г. А., З. А. и Й. Г. основават претенцията си на наследствени права съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството. Както беше посочено по-горе с доклада е отделено за безспорно, че ищцата Г. А. е дъщеря на починалия, З. А. – съпруга, а Й. Г. – майка. При тези данни съдът намира, че ищците попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия при трудова злополука, доколкото е доказана трайна и дълбока емоционална връзка, чието прекъсване е причинило значителни страдания.

По отношение размер на неимуществените вреди от претърпените болки и страдания, съдът намира следното:

С оглед установяване на неимуществените вреди, претърпени от З. А. от смъртта на починалия, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

Свидетелката Мариела Г.а А., сестра на починалия Л. А., свидетелства, че познава ищцата повече от 32 години и през този период ежедневно са поддържали контакт. Посочва, че ищцата и починалият са живели заедно като семейство повече от 32 години, много са се обичали, прекарвали са почти 3 цялото си свободно време заедно и са водели спокоен семеен живот. Разказва за обстоятелствата, при които близките са узнали за настъпилата трудова злополука, като след липсата на връзка с починалия и телевизионен репортаж за инцидента в с. Д впоследствие им било потвърдено, че той е сред загиналите. Свидетелката сочи, че ищцата преживяла изключително тежко смъртта на своя партньор, поради което около десет дни живяла при семейството на свидетелката, тъй като не могла да остане сама в семейното жилище. Свидетелства, че близките организирали погребението, без съдействие от работодателя. Посочва още, че починалият осигурявал основната издръжка на домакинството, а след смъртта му ищцата изпаднала във финансови затруднения. Описва, че след инцидента ищцата била силно потисната, често плачела, не можела да спи, постоянно говорела за починалия, нямала желание да се грижи за себе си, напълняла значително и макар впоследствие да се върнала към работата и ежедневните си задължения, и към момента продължавала трудно да преживява загубата.

Свидетелят А.С.Д., който живее на семейни начала със сестрата на починалия, свидетелства, че познава ищцата от дълги години и поддържа редовен контакт с нея. Посочва, че непосредствено преди инцидента е бил заедно с ищцата и починалия, а за настъпилата трудова злополука научил от телевизионен репортаж, след като не успял да се свърже с тях. Свидетелства, че ищцата и Л. А. са живели заедно около 32 години, много са се обичали и са били щастливо семейство, като и двамата работели и съвместно поддържали домакинството. Посочва, че след смъртта на Л. А. ищцата организирала погребението и около десет дни живяла при него и семейството му. Описва, че след инцидента тя била силно притеснена, напълняла значително, често говорела за починалия и макар да продължила живота си и да се върнала към ежедневните си ангажименти, психически и към момента трудно понасяла загубата и продължавала да изпитва силна мъка.

По делото е прието заключение на съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Л. Б.. В заключението вещото лице посочва, че преди настъпването на процесната трудова злополука ищцата З. А. е била психично здрава, спокойна и щастливо омъжена, като е разчитала в изключителна степен на своя съпруг като опора и подкрепа. Отразено е, че след настъпване на смъртта му ищцата е преживяла силно чувство за загуба и празнота, станала е по-тревожна и предпазлива и продължава да изпитва силна липса на съпруга си. Вещото лице приема, че вследствие на преживяното при ищцата е настъпило адаптационно разстройство с депресивни и тревожни реакции (F41.2), проявяващо се с тревожност, потиснатост, емоционална лабилност, нарушения на съня и чувство за невъзможност да преодолее случилото се, като към момента на изследването тревожността остава по-силно изразена. Вещото лице сочи още, че това състояние не е същинско психично заболяване, а е невротично разстройство, което налага лечение, като съществува риск състоянието да хронифицира при липса на такова. В заключението е посочено още, че смъртта на съпруга 4 представлява непреодоляна психична травма за ищцата, тъй като с нея е загубила своята основна житейска опора, сигурност и подкрепа. Вещото лице сочи, че към момента на освидетелстването ищцата все още не е възстановила предходното си психично и емоционално състояние, продължава да е депресивна, тревожна, притеснена и несигурна, като преживяната травма ще остане траен белег в психиката .

По делото е прието заключение на съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Л. Б., относно психичното и емоционалното състояние на ищцата Г. Л. А.. Вещото лице посочва, че преди настъпването на процесната трудова злополука ищцата е била щастлива, живеела е със съпруга си, грижела се е за тримесечната си дъщеря, не е имала здравословни проблеми и е водела подреден семеен живот. След смъртта на баща си е преживяла тежка психична травма, обусловена както от силната емоционална връзка помежду им, така и от внезапността на загубата, като е загубила човек, който е бил нейна опора, закрила и подкрепа. Вещото лице приема, че вследствие на преживяното при ищцата е настъпило адаптационно разстройство, причинено от стрес (F43.2 по МКБ), проявяващо се с потиснато настроение, тревожност, емоционална лабилност, хиподепресия, безсъние и кошмари, като към момента на изследването тя все още не е успяла да се адаптира към загубата на баща си. В заключението е посочено още, че като непреодолима травма следва да се приеме болката от загубата, която продължава да тежи на ищцата, засилена от внезапния и неочакван характер на смъртта, липсата на възможност да се сбогува с баща си и осъзнаването, че той няма да присъства в бъдещи важни моменти от живота и този на нейната дъщеря. Вещото лице сочи още, че към момента на изследването ищцата продължава да преживява тежко смъртта на баща си, плаче при спомена за него, станала е по-тревожна и меланхолична, ограничила е социалните си контакти, притъпено е преживяването на положителните емоции, като е загубила завинаги не само емоционалната, но и духовната, физическата и материалната подкрепа на своя баща.