Решение № 81 от 04.11.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Котел, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20252210100039 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от по искова молба на С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. Котел, *************, чрез адв. Н. М. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит №2941148 от 18.03.2024г., сключен между С. Г. Д. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, поради противоречие на закона;

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2024 г., сключен между С. Г. Д. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите нрави.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 18.03.2024 г. сключила с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит за сума в размер на 1000 лева, при лихвен процент от 19,11% и годишен процент на разходите от 20,88%. Поддържа, че на основание чл. 4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпеченa, С. Г. Д. сключа договор за поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 763,67 лв.

Твърди, че договорът за потребителски кредит, както и клаузата на чл. 4.1, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4 ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че 1 и договорът за поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като е налице явна нееквИ.лентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, а освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за кредит е нищожен на посочените основания, както да приеме за установено, че и договора за поръчителство е нищожен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез юрк.

Стслева е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2024 г., по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „КРЕДИСИМО“ ЕАД съгласно договора за потребителски кредит. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит от 18.03.2024 г. за сумата от 1000 лв. при ГЛП 19,11% и ГПР в размер на 20,88%, който следвало да бъде върнат от ищеца на 13 месечни вноски. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит, респ. клаузата на чл. 4.1 от същия, са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк.

И., предявява срещу С. Г. Д. съединени при евентуалност насрещни искове с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата в размер на 691.67 лв., представляваща общодължима по договора за кредит главница /от 3-та до 11та месечна вноска, при предсрочна изискуемост с предявяване на насрещната искова претенция, като при евентуалност предявяват и насрещен иск за сумата от 459.00 лева част от чистата стойност на кредита - дължима и непогасена главница по Договор за потребителски кредит №2941148 от 18.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържа, че на 18.03.2024 г. ищецът сключил с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за кредит за сумата в размер на 1000 лв., която следвало да бъде върната на месечни вноски до 30.04.2025 г. Признава, че до датата на подаване на насрещната искова молба ищецът погасил по договора сума в общ размер на 541 лв. Ето защо моли съда, на основание чл. 23 ЗПК, да уважи предявения иск, в случай че съдът уважи иска на ищеца за прогласяване за нищожен процесния Договор за кредит от 18.03.2024 г., моли съда да постанови решение с което да осъди Д. да върне сумата от 459.00 лева, представляваща чистата стойност на договор 2 за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 18.03.2024 г. между С. Г. Д., в качеството й на кредитополучател, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №2941148 по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД предоставило на Д. сумата в размер на 1000 лв. по кредитен продукт „Кредисимо плюс“, които ищцата се задължила да върне на 13 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 19,11%, годишен процент на разходите от 20,88%, както и при евентуално договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Ищцата усвоила изцяло заемната сума.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 13 месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.

Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2024 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между ищцата – Д. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на 3 задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 763,67 лв., платимо на 13 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Съдът не е отделил безспорните факти с оглед становището на ответниците по първоначално предявените искове за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: Отпусната сума по кредита в размер на 1000 лв. е усвоена на 18.03.2024г. на каса на системата за парични преводи

„Изипей”

АД

(EasyPay) наредена с

Разписка

№2000000401100991/18.03.2024 г. С. Д., в качеството й на кредитополучател и в изпълнение на задълженията си са направени следните плащания за погасяване на кредита в общ размер от 541 лв. петстотин четиридесет и един лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По първоначално предявените от ищцата - С. Д. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП съдът приема следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни основания.

Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между "Кредисимо" ЕАД и Д. е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който "Кредисимо"

ЕАД предоставило на ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 1000лв. за срок от 13 месеца.

Установява се също така, че между Д. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на С. Д. възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 763.67 лв., платимо на 13 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Сключеният между С. Д. и "Кредисимо" ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския 4 кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.

9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за оставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – както и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.