Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9 от 06.01.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4/2021
Вид
Определение № 9
Подписан
06.01.2021
В сила
06.01.2021
Състав
Веселин Пенгезов, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова

Цитирани разпоредби

  • чл.23,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.24 · Наказателен кодекс
  • чл.70,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.341,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. София , 06.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20211000600004 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба , депозирана от адв. С.- служебен защитник на осъдения М. А. Б., срещу определение на Кюстендилски окръжен съд от 08.12.2020 год. постановено по н.ч.д. № 549/2020 год. , с което е оставено без уважение искането му за условно предсрочно освобождаване. Развити са доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост и е заявено искане за отмяна на постановения съдебен акт и за допускане на условно предсрочно освобождаване.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени доводите на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

С определение № 98 от 21.04.2011 год.постановено по ЧНД148/2011 год. по описа на Бл.ОС, при условията на чл.25,вр.чл.23,ал.1 и чл.24 от НК , за престъпления по чл.195,чл.346,ал.2,чл.152,ал.4,т.4, чл.199,ал.т.3 от НК на М.

А. Б. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 15 г. лишаване от свобода, при първоначален „строг“режим,с начало на изтърпяване на наказанието считано от 03.03.2009 год.

Видно от приложените писмени доказателства към дата 19.10.2020 год. осъденият е изтърпял фактически единадесет години,седем месеца и шестнадесет дни; предварителен арест пет месеца и пет дни; от работа една година, два месеца и двадесет дни; всичко тринадесет години, три месеца и 1 единадесет дни, с остатък една година,осем месеца и деветнадесет дни.

От писмените доказателства, включително и приложеното по делото лично досие на осъдения безспорно е установено , че макар и да е изтърпял повече от половината от наказанието си и да е спазвал трудовата дисциплина, доказателствата за неговото поправяне не са достатъчни.

Безспорно по делото има данни и не се спори, че осъденият е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и е бил награден с писмена похвала и удължено свиждане с близките му. Тези положителни промени, са дали основание на затворническите власти от 30.03.2016 год. да заменят режима на осъдения от „строг“ в „общ“, а от 14.11.2019 год. той е бил преместен от затвора Бобовдол в ЗООТ Самораново.

Посочените данни сочат, че лишеният от свобода полага усилия да следва една положителна линия на поведение в местата за лишаване от свобода.

Факта, че осъденият има дължимо поведение, (което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и съответните правила, които следва да се спазват там), не води до задължителния извод, че осъденият се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно приключил.

От направената нова оценка на анализа на риска от рецидив е констатирано, че рискът от вреди първоначално 95 точки,понастоящем също е във високите стойности -69 точки с три дефицитни зони. Изпълнението на прогресивната пенитенциарна система не е завършило и индивидуалната корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се постигнат по отношение на него в пълна степен целите на наказанието „лишаване от свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително-възпиращата функции на наказанието.

Имайки предвид изложеното, въззивният състав намира, че не са налице всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл.70,ал.1 НК, поради което определението на решаващия съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.341,ал.2,НПК Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение на Кюстендилски окръжен съд от 08.12.2020 г. по ч.н.д. № 549/2020 год.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3