Решение № 145 от 14.10.2021, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Габрово, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Васил В. Ставрев при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20214210200234 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от П. Д. Б., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.

„Х.С.” № 44, вх. „Б”, ет.2, ап.6, против Наказателно постановление № **********/09.01.2020 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите и е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.

53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите.

В жалбата се отрича извършване на вмененото нарушение, излагат се възражения за допуснати съществени процесуални пороци в проведеното административно производство, свързани с отсъствие на точно и пълно описание на деянието, липса на очертано конкретно виновно поведение и отсъствие на доказателства дали именно то може да бъде извършено в посочения от АНО период.

Пред настоящия съдебен състав адв. М.П. от АК – Пловдив в качеството си на защитник на жалбоподателката поддържа искането за отмяна на атакувания санкционен акт, поставяйки акцент върху част от 1 събраните по делото свидетелски показания. Моли и за присъждане на направените деловодни разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.

Цветомира Сиракова, която намира процесното деяние за категорично доказано и правилно адресирано в лицето на П.Б. с оглед вменените и задължения като лицензиран лесовъд. Противопоставя се на становището за нарушено нейно право на защита, не открива пропуски в текстовото и цифрово описание на деянието в атакуваното Наказателно постановление, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, съгласно която Директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

След проведен през 2018 г. търг, дружеството „Стил МС” – Трявна с управител свидетелят М. М., получило правото да извърши сеч в имот - държавна горска територия, находящ се в отдел № 89, подотдел „б”, в землището на с. Чарково, общ. Габрово. Във връзка с това свидетелят М. М. ангажирал жалбоподателката в качеството и на лицензиран лесовъд на частна практика да осъществява контрол в процеса на дълводобив, като на нейно име е издадено позволително за сеч № 0489757/13.03.2019 г., указващ като период на сечта 16.03.2019 г. – 30.09.2019 г. Като изрично изискване в цитираното позволително за сеч било вписано спазването на технологичния план за добива на дървесина от имота, в който било упоменато съществуването на един извозен път, както и проектирането на още четири.

2

Във връзка с подаден сигнал, в цитирания имот на 21.05.2019 г. била осъществена комплексна проверка за спазване правилата при сеч, в която участие взели свидетелите Я.И., П.П. и К.И. – служители на АНО, Т.Б. от „Северно централно държавно предприятие” и др. При обход и боравейки с коментирания Технологичен план, Я.И., П.П. и К.И. установили и описали в изготвения на място Констативен протокол серия В № 006047 създадени със земекопна техника два извозни пътя- първият от юг на север с дължина 285 м. и ширина 4 м., а вторият - от изток на запад с дължина 150 м. и ширина 4 м.

За установеното нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в служителите на АНО И.Н. и П.П. съставили против жалбоподателката АУАН № **********/15.07.2019 г., въз основа на който е издадено и атакуваното Наказателно постановление. То било надлежно връчено на жалбоподателката на 29.01.2020 г., а на 04.02.2020 г. е депозирана и настоящата жалба.

Съдът намира именно тази фактология за обективна и достоверна с оглед категоричната и доказателствена обезпеченост. На преден план безспорно е обстоятелството, че позволително за сеч № 0489757/13.03.2019 г. за имот в отдел № 89, подотдел „б”, в землището на с. Чарково, общ. Габрово, е издадено на името на П.Б. в качеството и на лицензиран лесовъд, ангажиран със законосъобразното извършване на дърводобив. С оглед императива на чл.

12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ, каквато в случая е и жалбоподателката, безусловно е вменено да следят за спазване на одобрения технологичен план. А именно в този документ по силата на чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите следва да бъде отразена схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии, респ. едно от задълженията на П.Б. е било да не допуска създаването на неотразени в него извозни пътиша. А именно два такива - единият от юг на север с дължина 285 м. и ширина 4 м. и друг от изток на запад с дължина 150 м. и ширина 4 м., неотразени в цитирания технологичен план, са категорично установени от свидетелите Я.И., П.П. и К.И. при процесната проверка на 21.05.2019 г. Съдът не споделя като основателно твърдението на друго участвало при проверката лице – свидетелят Т.Б., който отрича да е възприел такива извозни пътища, тъй като 3 то е изолирано от останалата доказателствена съвкупност и противоречи на други далеч по-убедителни и категорични показания на горепосочените очевидци.

Доказано в тази логическа последователност е виновното бездействие на П.Б., която несъмнено е била длъжна да следи за стриктното спазване параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план, вкл. и за това да не бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища.

Именно по отношение на това лично нейно контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, тъй като самото създаване на установените при проверката извозни пътища говори за недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план. В тази логическа последователност необосновани са възраженията за неустановеност на субекта на констатираното нарушение или неговата обективна недоказаност, доколкото само и единствено жалобподателката в качеството си на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ е била длъжна да следи за спазване на одобрения технологичен план за имота, находящ се в отдел № 89, подотдел „б”, в землището на с. Чарково, общ. Габрово. А несъмнено това и задължение не е било осъществено, доколкото в този имот са създадени неотразените в Технологичния план два извозни пътя, обективирани изначално и в изготвения на място Констативен протокол серия В № 005654 /08.03.2018 г.

Безспорно също така към момента на проверката в имота се е извършвала сеч, макар и без възприет извоз, което ясно говори за действащо сечище, в което императивите на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, е следвало стриктно да бъдат спазвани от лицензирания лесовъд.

Изцяло ирелевантни за породената спрямо П.Б. административнонаказателна отговорност са въпросите кой и кога е формирал тези два пътя, които отстоят извън предмета на доказване по делото. Ето защо и показанията на свидетеля М. М. – управител на „Стил МС” – Трявна, реално не могат да доведат до противен на възприетия от съда правен извод, тъй като същият не разполага с контролни функции в процеса на дърводобив и няма как обективно да подкрепи възражението на защитата, че двата процесни извозни пътя не са били създадени след отпочване на сечта. Единственото относимо обстоятелство е липсата на каквито и да е 4 данни те да са съществували отпреди това, доколкото жалбоподателката не е документирала по надлежен ред подобен факт. Ето защо и безспорно е заключението на съда, че процесните два пътя са създадени именно в периода от началото на сечта – 13.03.2019 г., до момента на проверката – 21.05.2019 г.

Естествено няма как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но категорично периодът на нарушение е ясно определяем, като от датата на откриването му са започнали да текат и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за изготвяне на АУАН и Наказателно постановление, които категорично са спазени в случая. И в двата документа деянието е описано достатъчно ясно и точно както текстово, така и цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като по този начин П.Б. категорично е била наясно какво виновно поведение и в противовес на кой законов текст и се вменява. Не представлява порок физическото отсъствие на жалбоподателката при изготвяне Констативен протокол серия В № 006047/21.05.2019 г., който документ не е уреден в ЗАНН и служи единствено за по-пълно закрепване възприятията на проверяващите, които нямат задължение да я уведомяват за съставянето му. За пълнота следва да се посочи и че свидетелят И.Н. е оправомощено по силата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ лице за актосъставяне с оглед заеманата от него длъжност – „горски инспектор” в Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново. Поради горните съображения не са налице каквито и да е основания за отпадане породената спрямо П.Б. административнонаказателна отговорност, същата следва да носи такава за доказаното извършено от нея нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.

53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, като на последно място наложеното и наказание е в минимален размер, като всичко това обуславя цялостното потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК П. Д. Б. следва да бъде осъдена да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово направените по делото в предишната му съдебна фаза разноски в размер на 420,90 лева, както и сумата от 5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН П. Д. Б. следва да бъде осъдена да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико 5

Търново направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение при настоящото и предишното разглеждане на делото пред РС – Габрово и АС – Габрово в размер на общо 240 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № **********/09.01.2020 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите на П. Д. Б., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.

„Х.С.” № 44, вх. „Б”, ет.2, ап.6 е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК П. Д. Б., с ЕГН: