Решение № 2783 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2783 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110113026 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Б. В. П., за приемане за установено по отношение на Столична община, че ищецът не дължи на ответника сумата от 100 лв., представляваща наложено административно наказание „глоба“ с наказателно постановление 243362/22.12.2014г., за което е образувано изп.д. № 20208490400741 по описа на ЧСИ Ангел Петров, с рег. № 849, действащ в района на СГС, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба ищецът твърди, че срещу него било образувано изп.д. № 20208490400741 по описа на ЧСИ Ангел Петров, с рег. № 849, действащ в района на СГС въз основа на наказателно постановление № 243362/22.12.2014г., издадено от Столична община, с което му била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО.

Оспорва дължимостта на претендираната от него сума, като твърди, че към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително производство вземането е погасено по давност и се позовава се на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Счита, че по образуваното изпълнително дело е наложен запор на банковите сметки на ищеца със запорно съобщение от 09.05.2017г., от която дата е започнала да тече двугодишната давност. Твърди, че след така извършеното действие в рамките на две години не са извършвани изпълнителни действие, поради което счита, че по отношение на вземането е изтекла погасителна давност на 09.05.2019 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична община, с който оспорва иска, като неоснователен. Оспорва изтичане на абсолютната погасителна давност, позовава се на давността по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗАНН. Позовава се и на разликата в давността по чл. 110 от ЗЗД и уредената в ЗАНН такава. Излага подробни съображения относно приложимата спрямо наложената глоба давност. Моли съда да 1 постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложения заверен препис от изп.д. № 20208490400741 по описа на ЧСИ Ангел Петров, с рег.

№ 849, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод възлагателно писмо за събиране на публични вземания с вх. № 1925 от 20.03.2017 г., с приложено наказателно постановление № 243362/22.12.2014г., издадено въз основа на АУАН от 10.12.2014 г., срещу ищеца, затова, че на 10.12.2014 г. е пътувал в Тб9 без редовен превозен документ, с което на Б. В. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. От оформения печат се установява, че на 21.04.2015 г. наказателното постановление е било връчено на ищеца. На 21.03.2017 г. ЧСИ е изпратил Съобщение за започване на изпълнително производство, връчена на ищеца на 11.07.2022 г., като по делото на 09.05.2017 г. са били изпратени запорни съобщения до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и до „Първа инвестиционна банка“ АД. На 02.11.2020 г. са било изпратено запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД, а на 29.11.2022 г. било изпратено и запорно съпбщение до „Норд Уест Лоджистикс“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на задължените на ищеца към ответника.

В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. "б" ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение. В ТР № 2/12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г., ОСС на ВАС, е разяснено, че давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административнонаказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение. Видовете изпълнителска давност са - обикновена, предвидена в чл. 82, ал. 1 от ЗАНН и абсолютна такава, по реда на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. При наложено наказание глоба административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли повече от 2 г., като давността започва да тече от влизането в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.

В случая наказателното постановление е влязло в законна сила на 29.04.2015 г., на осн. чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а възлагателното писмо за събиране на публични вземания е предадено на съдебния изпълнител на 20.03.2017 г., следователно двугодишният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, течащ от влизане в сила на наказателното постановление, е своевременно прекъснат и едновременно с това е 2 осъществена хипотезата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, изключваща приложението на абсолютната давност. Нормата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, обаче, изключва единствено приложението на абсолютната тригодишна давност, уредена в чл. 82, ал. 3 ЗАНН, не и приложението на обикновената двугодишна изпълнителска давност, уредена в чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН /в този смисъл и мотивите към цитираното по-горе ТР № 2/12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г., ОСС на ВАС /.

С оглед на това следва да се разгледа налице ли е изтекла обикновена изпълнителска давност в полза на ищеца. Както беше посочено, съгласно чл. 82, ал. 2 ЗАНН последната се прекъсва с всяко действие по изпълнение на глобата, от който момент започва да тече нова двугодишна давност. Доколкото в процесната хипотеза изпълнението на глобата се осъществява по реда на ГПК и изпълнителното производство е образувано след 26.06.2015 г., приложение намират указанията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новият давностен срок започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай след изпращането на запорни съобщения до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и до „Първа инвестиционна банка“ АД на 09.05.2017 г., повече от 2 г. не е извършвано валидно изпълнително действие, което да е прекъснало теченето на погасителната давност, поради което е налице осн. по чл. 82, ал. 2, вр. чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН и събирането на наложената глоба е погасено с обикновената изпълнителска давност.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт.

Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. В настоящия случай се претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение от 100 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие и заплатена държавна такса от 50 лв., като в тежест на ответника следва да се присъдят разноски от общо 150 лв., с оглед изхода на спора.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Б. В. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, ...., не дължи на Столична Община, с адрес: гр. София, ..., поради изтекла 3 погасителна давност сумата от 100 лева, представляваща глоба, наложена по силата на Наказателно постановление 243362/22.12.2014г., за което е образувано изп.д. № 20208490400741 по описа на ЧСИ А. П., с рег. № 849, действащ в района на СГС.

ОСЪЖДА Столична Община, с адрес: гр. София,...., ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4