Решение № 38 от 22.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20258002100689 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 3336/25.06.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 220/25.11.2024 г. по възз. гр. д. № 412/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта по претенцията за неимуществени вреди, претърпени от ищеца А. Д. Х. от незаконно повдигнато и поддържано от прокуратурата обвинение в извършване на престъпление по чл.

202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, по което в хода на наказателното производство лицето е признато за невиновно и е оправдано с влязла в сила присъда. Обжалването е допуснато по касационната жалба на Прокуратура на РБ и насрещната касационна жалба на А. Х., имащи за предмет въззивното решение в частите му по иска за неимуществени вреди.

По жалбата на прокуратурата касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка за евентуална частична недопустимост на решението по обобщения въпрос за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По двете жалби (на прокуратурата и на А. Х.), на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства и правнорелевантни факти, имащи значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване; и за 1 критериите, относими към принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В жалбата на прокуратурата са изложени твърдения за недопустимост на постановеното въззивно решение по иска за неимуществени вреди, евентуално за неправилност поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, или ВКС да разреши спора по същество, като намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата на Ат. Х. се сочи, че въззивното решение по иска за неимуществени вреди не е недопустимо и не са налице основания за обезсилването му. Твърди се неправилност на съдебния акт в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над сумата 85 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв.

С обжалваното въззивно решение № 220/25.11.2024 г. по възз. гр. д. № 412/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 285/11.08.2023 г., поправено с решение № 64/28.02.2024 г., постановени по гр. д. № 683/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на А. Х. сумата 85 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 15 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди (по този иск решението е влязло в сила), претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т.

5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, по което в хода на наказателното производство лицето е признато за невиновно и е оправдано с влязла в сила присъда. Обезщетенията са присъдени със законната лихва от 03.11.2019 г. до окончателното им изплащане. Първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо в частта по иска с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ, като е прието, че в случая неимуществените вреди за неразумния срок на производството се обезщетяват по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Въззивната инстанция е проследила подробно хронологията на събитията и процесуалните действия по наказателното производство срещу ищеца, като е посочила, че Х. е имал качеството на обвиняем по ДП № 299/2009 г. – „ИП“ на ОД на МВР – Сливен. Досъдебното производство е образувано с постановление на РП – Сливен от 03.11.2009 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК. На 09.12.2009 г. е направено искане за предоставяне на данъчно-осигурителна информация на ищеца, което е уважено на 11.12.2009 г. На 17.02.2010 г. ищецът е разпитан като свидетел, а на 19.02.2010 г. е предал с протокол документи, поискани от разследващите органи. С постановление от 20.10.2010 г., предявено на 05.11.2010 г., А. Х. е привлечен като обвиняем по обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал.

1 НК. Обвинителен акт по тези обвинения е внасян четири пъти в съда, проведени са множество процесуални действия с участието на Х. (разпити, съдебни заседания с различна продължителност), срокът на разследване е бил удължаван 14 пъти, като в крайна сметка с присъда на № 87/20.06.2018 г. по внохд № 53/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, влязла в сила на 06.07.2018 г., подсъдимият е бил окончателно оправдан по повдигнатите му обвинения. Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд е счел, че сумата от общо 85 000 лв. е справедлива и достатъчна да репарира ищеца за 2 неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване, вкл. и за забавеното приключване на делото. Като релевантни обстоятелства са посочени продължителността на наказателното производство – близо 8 години и 7 месеца; повдигнатите обвинения за две тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК умишлени престъпления, в сферата на работата на ищеца; това, че наказателното производство се е развило в досъдебна и съдебна фаза, а последната e преминала през няколко инстанции; първоначално постановената осъдителна присъда; влошеното психическо състояние на Х., макар и в процес на обратно развитие; личните и семейни притеснения (финансови и поведенчески); професионалните проблеми, социалното дистанциране; раздялата със съпругата, притесненията, свързани със състоянието на голямата дъщеря на ищеца; продължителното медийно отразяване на случая; включването на Х. в информацията за Апелативен съд – Бургас по т. 5 от заповед № 474/01.03.2017 г. на председателя на ВКС относно корупционните престъпления, която продължавала да е на сайта на ВКС, въпреки оправдателната присъда. Като е посочил общо, че съобразява и обществено-икономическия стандарт на живот в страната към датата на увреждането, въззивният съд е счел, че необходимата и достатъчна компенсация за моралните вреди от незаконно упражнената спрямо ищеца процесуална принуда, възлиза на сумата 85 000 лв., в която се включва и обезщетение от 10 000 лв. за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. До пълния предявен размер от 120 000 лв. е прието, че искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен. В тази връзка, в мотивите на обжалваното решение е посочено, че с исковата си молба ищецът е заявил за разглеждане пред първата инстанция две претенции: за присъждане на сумата 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; и за сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ. Съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГК, ВКС, въззивният съд е приел, че в случая обезщетението за неимуществени вреди е дължимо на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и се определя глобално, а в мотивите на решението се обсъждат критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и се посочва каква част от общо определеното обезщетение се отнася за тях. Направен е извод, че предявеният иск за неимуществени вреди е един, но тъй като в първоинстанционното решение има отделен диспозитив за иска по чл.2б ЗОДОВ, в тази част решението е недопустимо. Предвид това, с въззивното решение е обезсилено решението на окръжния съд, с което претенцията по чл.2б ЗОДОВ е уважена до размера на сумата от 15 000 лв. и е отхвърлена за разликата до размера от 20 000 лв. Същевременно, постановен е диспозитив, с който е потвърдено решението на първата инстанция в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 85 000 лв. и е отхвърлена претенцията за разликата до 120 000 лв.

По правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното:

По обобщения въпрос на касатора Прокуратура на РБ – за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение и нарушение на правото на разглеждане и решаване на 3 делото в разумен срок – ВКС не констатира да е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, респ. решението в обжалваната му част да е недопустимо. Процесуална недопустимост на съдебно решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и когато съдът в нарушение на диспозитивното начало в процеса се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него (вж. - решение № 29/06.08.2020 г. по гр. д. № 2426/2019 г., ІІ г. о., решение № 27/06.08.2020 г. по гр. д. № 2662/2019 г., ІІ г. о. и др.).

Въззивното решение в частта му по претенцията за неимуществени вреди не страда от посочените пороци. От съдържанието на касационната жалба се налага изводът, че прокуратурата счита решението за недопустимо, поради произнасяне на въззивната инстанция по непредявен иск, а именно – по един иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с обща цена от 120 000 лв., а не по заявените с исковата молба претенции за неимуществени вреди с посочени квалификации - по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 100 000 лв.; и по чл. 2б ЗОДОВ за сумата 20 000 лв. Освен това се сочи, че с първоинстанционното решение първата претенция е уважена до размера на сумата от 70 000 лв. и отхвърлена до 100 000 лв., а втората претенция е уважена за 15 000 лв. и отхвърлена до 20 000 лв. С въззивното решение обаче недопустимо било потвърдено решение на първата инстанция „по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 85 000 лв. неимуществени вреди“, включваща „и сумата от 10 000 лв.“ за забавено правосъдие, а същевременно първоинстанционното решение било обезсилено „по предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв.“.

Доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, имащо за предмет обезщетението за неимуществени вреди, не могат да бъдат споделени. Действително, в исковата молба претенцията за този вид вреди, основана на незаконно наказателно преследване, за което лицето е оправдано, и за бавно правосъдие, съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, е заявена като искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б ЗОДОВ с отделни цени.

Въззивният съд обаче е съобразил указанията и приетото по т. 1 от ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, че в случая обстоятелствата по чл. 2б ЗОДОВ следва да се считат за част от тези по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, респ. това е правната квалификация на претенцията за неимуществени вреди. Предвид това, при произнасянето си по подадените срещу първоинстанционното решение въззивни жалби апелативният съд е приел, че на ищеца се дължи глобално обезщетение, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за понесените от него неимуществени вреди в размер на 85 000 лв., т.е. - в същия общ размер, определен и от първоинстанционния съд при присъждането на същото обезщетение като по два отделни иска (70 000 лв. + 15 000 лв.). В съответствие с приетото в тълкувателното решение въззивният съд е посочил каква част от общата сума от 85 000 лв. обезщетява вредите от незаконно повдигнатото обвинение (75 000 лв.) и каква част обезщетява вредите 4 от неспазването на разумния срок за разглеждане на наказателното дело (10 000 лв.).