Определение № 1641 от 18.11.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1641 гр. София, 18.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Частно наказателно дело № 20211110214305 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на адв. Л. като пълномощник на А.К. и Г.С. срещу постановление на прокурор при СРП от 18.08.2021г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 671/20г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 20785/2020 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

В жалбата се моли за отмяна на атакуваното постановление като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Неправилен се счита изводът на прокурора, че С. Р. не е имал субективно намерение да присвои чуждите движими вещи, собственост на жалбоподателите и на други лица, а да се отдалечи от свидетелите, с които е влязъл в спор. Поддържа се, че е неправилен изводът, че не е реализиран изцяло съставът на кражбата, както и че липсва специфичната съставомерна цел.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателите, намира за установено следното:

Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Досъдебното производство е образувано по ред на чл. 212, ал. 2 НПК и водено за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство

1 са извършени множество процесуално-следствени действия: претърсване и изземване, разпит на свидетелите Н. Ф. К.а, А. Е. К., Г. Т. С., Б. Р. А., Т . Г. Н., А. Р. Х., 2 бр. протоколи за оглед на веществени доказателства и албум, разпит като свидетел на С. С. Р., разпит на свидетеля Н. К., разпит на поемните лица Ф.

А., К. Н., разпит на св. Н. С. Х., протоколи за разпознаване, заключение на СОЕ, заключение на допълнителна СОЕ, приобщени са писмени доказателства.

Възприетата от настоящия съд фактическа обстановка е следната:

Свидетелят Н. М. К. притежавал лек автомобил – микробус, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 212 Д“ с рег. № *******. На неустановена дата св. К. предоставил микробуса за ползване на сой братовчед – св. Н. С. Х..

Св. Н. Х. работел в Кралство Белгия. В началото на м. юли 2020г. св.

Х. получил обаждане по телефона от непознат за него мъж- св. А. Р. Х.. Св. Х. обяснил на св. Х., че се намира в близост до гр. Гент, Кралство Белгия, като желае да се прибере в България. Св. Х. обещал, че ще помогне на св. Х., като с микробуса с рег. № ******* отишъл, срещнал се със св. Х. и му предложил да се прибере с буса до България. По същото време св. Х. получил обаждане по телефона от непознати за него лица, които му обяснили, че са изгонени от квартирата си близо до гр. Антверпен и искат да се приберат в България. Св.

Х. качил на микробуса св. Х. и отишъл да прибере хората, които му позвънили по телефона. В гр. Антверпен се срещнали със свидетелите Н. К.а, А.К., Г.С., Б. А. и Т. Н.. Те натоварили багажа си в микробуса, като микробусът потеглил за Република България, управляван от св. Н. Х..

Уговорката между св. Х. и пътуващите била да заплатят по 120 евро за превоза. Семейство К.и пътували с трите си деца и с бащата на св. А.К.. На 09.07.2020г. микробусът достигнал гр. Лимбург, където спрял. Св. Х. обяснил на пътниците, че до България ще бъдат закарани от св. С. Р., с когото св. Х. имал уговорка да закара микробуса в пътниците и багажа им до България. Св.

С. Р. като водач на микробуса продължил пътуването към Република България, като в микробуса като пътници се возели Н. К.а, А.К., баща му, трите им деца, Г.С., Б. А., Т. Н. и А. Х.. На границата с Република Австрия микробусът бил спрян за полицейска проверка и тъй като бил претоварен, полицейските служители заявили, че следва да бъде заплатена глоба 500 евро, като в противен случай микробусът не можел да продължи пътя си. Св. Р.

2 нямал такава сума в себе си, и тя била събрана от пътниците, за да бъде заплатена глобата.

На 11.07.2020г. микробусът и свидетелите достигнали Република България. Около 12.00 на обяд св. С. Р. спрял микробуса на бензиностанция „Лукойл“ на АМ Тракия посока изход гр. София. Заявил на пътниците да слязат и да изчакат около 20 минути, за да дойде баща му, за да им върне 500те евро. Всички пътници слезли от микробуса, като св. Р. заявил, че ще го премести, за да не пречи на движението в района на бензиностанцията. След като пътниците слезли, С. Р. рязко потеглил с микробуса и се включил в движението по АМ „Тракия“ с посока гр. Пловдив. В микробуса останал целият багаж на пътниците, които подали сигнал до тел. 112. В близост до с.

Труд св. Р. бил спрян за полицейска проверка във връзка с подадения сигнал и бил задържан, а микробусът и намиращите се в него вещи бил иззет с протокол за претърсване и изземване.

След извършване на оглед на веществените доказателства всички намерени в микробуса вещи са били върнати на правоимащите лица – свидетелите Н. К.а, А.К., Г.С., Б. А., Т. Н. и А. Х.. Всички правоимащи лица с изключение на св. Х. са заявили, че са получили всички свои вещи.

Единствено св. Х. заявил, че му липсва сумата 940 паунда/английски лири/, каквато сума не е установена при извършените процесуално-следствени действия претъсване и изземване и личен обиск на св. Р..

Фактите, за които са налице противоречия между показанията на разпитаните свидетели, са свързани с това дали е имало уговорка между св. Н.

Х. и пътниците за цена на превоза или не, както и дали пътниците и св. Р. са влезли в конфликт по повод сумата 500 евро, заплатена като глоба. Съдът кредитира в тази насока показанията на пътниците, включително показанията на св. Х., който не е бил в близки отношения с останалата група, че св. Х. е организирал превоза срещу заплащане, като сумата, която е следвало да заплатят пътуващите, е била по 120 евро на човек. Макар и този факт да не е пряко относим към предмета на делото, същият се явява контролен такъв относно преценката за достоверността и доказателствената тежест на показанията на св. Н. Х., включително съобщената от него информация /получена по негови сведения по телефона от св. Р./ за сериозен конфликт между С. Р. и пътниците във връзка с връщането на сумата от 500 евро на 3 пътниците, които са я дали.

Що се отнася до твърденията на св. С. Р., че е бил заплашван със саморазправа от пътниците, съобщеното от него са субективното му усещане за страх към онзи момент, че „ще го отвлекат в Пазарджик заедно с буса“, докато Н. не плати парите, съдът приема обясненията в тази им част за защитна версия. В показанията на всички разпитани пътници, включително в показанията на св. А. Х., който не се е познавал с останалите пътуващи, се съдържа единствено информация, че шофьорът С. Р. е спрял микробуса на бензиностанция „Лукойл“, заявил е, че трябва да изчакат баща му, който ще му донесе пари, като след слизането на всички пътници и насочването им към бензиностанцията рязко е потеглил заедно с всички намиращи се в буса вещи.

В показанията на свидетелите се съдържат също така данни, че св. Р. им е заявил, че само ще премести буса да не пречи, като в противоречие с казаното от него е потеглил с буса по АМ „Тракия.“

Съдът споделя правните изводи на прокурора, че от обективна страна деянието на С. Р. покрива признаците на състава на престъплението кражба – С. Р. е прекъснал фактическата власт на владелците без тяхно съгласие и е установил собствена фактическа власт върху вещите, намиращи се в микробуса.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на прокурора за недоказаност на субективната страна на деянието на С. Р.. За наличието на умисъл за кражба следва да се съди по всички обективни проявления на деянието. Събрани са доказателства чрез разпита на пътниците, че св. Р. е инициирал спирането на бензиностанция „Лукойл“, както и е заявил на пътниците да слязат, за да изчакат баща му, за да му даде парите, както и че само ще премести микробуса, като противно на заявеното е потеглил рязко с микробуса заедно с всички вещи на пътуващите. По този начин с думите и действията си св. Р. е мотивирал пътниците да слязат от микробуса и възползвайки се от това, се е отдалечил с вещите им. Версията за силна уплаха от саморазправа не се подкрепя от последвалите действия на Р., който не се е обърнал към полицейски органи, продължил е дълъг период от време да пътува с вещите на пътниците, съзнавайки че те са чужди, че е прекъснал фактическата власт на досегашните владелци и че е осъществил собствена фактическа власт, като чак до с. Труд същият е бил спрян за проверка от 4 полицейски органи именно в резултат на подадения сигнал на пострадалите на тел. 112. Поради изложеното съдът не споделя доводите на прокурора за липса на субективна страна на престъплението кражба, атакуваното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 18.08.2021г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 671/20г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 20785/2020 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му на СРП и на жалбоподателите.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5