Решение № 122 от 06.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Й. при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №

20241800900052 по описа за 2024 година

„К.“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в с. Ч., Община И. e предявила срещу „Е.“ АД с ЕИК., седалище и адрес на управление гр. И., ул. „Цар Освободител“ №172А, осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 30 019,-лв., представляваща главница - неплатена част от наемна цена по Договор за преотдаване на земеделски земи от 17.06.2022г. и сумата от 1285.67 лв., представляваща лихва за забава, за периода 30.09.2023г. до 06.02.2024г., ведно с лихвата за забава върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.02.2024г. до окончателното й плащане.

Ищецът, твърди в исковата си молба, че между „К.“ и „Е.“ АД бил сключен договор за преотдаване под наем на земеделски земи от 17.06.2022г., със срок за една стопанска година - 2022/2023г. (т. 4 от Договора) и наемна цена в размер на 80 лева на декар или общо 105019,14 лева, която следвало да бъде платена по следния начин:

- 40 000 (четиридесет хиляди) лева до 15.08.2022г.;

- 15 000 (петнадесет хиляди) лева до 30.10.2022г.;

- 50 019 (петдесет хиляди и деветнадесет лева) до 30.09. на следващата календарна година, а именно 30.09.2023г. (т. 5 от Договора).

„К.“ твърди, че е изправна страна по договора и съгласно уговореното в същия изпълнил задължението си, като преотдал под наем на ответника 1312,743 декара (хиляда триста и дванадесет декара и седемстотин четиридесет и три кв.м) обработваема земеделска земя, находяща се в землищата на селата Ч. и П., Община И., описани в протокол опис и осигурил на наемателя безпрепятственото им ползване за стопанската 2022-2023г.

1

Ищецът „К.“ твърди още, че ответника „Е.“ АД е неизправна страна по процесния договор, защото не плащал дължимите вноски от наема в сроковете определени в т. 5 от същия.

Твърди, че на 03.08.2022г. ответникът платил по сметка на кооперацията първата вноска в размер на 40 000,-лв. На 28.10.2022г. платил 15 000,-лв. и останала дължима последната и най-голяма вноска от 50 019,-лв., която трябвало да бъде платена до 30.09.2023г.

Твърди, че на 24.10.2023г. ответникът „Е.“ АД превел сумата от 20 000,-лв., а останалата дължима част в размер на 30 019,-лв. не била платена, поради което на 24.01.2024г. ищецът отправил до ответника нотариална покана за плащане на дължимата сума, но плащане, нито в предоставения му срок, нито към момента е било извършено от него.

Ето защо ищецът счита, че за него е налице правния интерес от предявяването на настоящите искове.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Е.” АД да плати на „К.” сумата от 30 019,-лв. (тридесет хиляди и деветнадесет лева), представляващи главница от неплатена част от наемна цена по Договор за преотдаване на земеделски земи от 17.06.2022г., сумата от 1285.67 лв. (хиляда двеста осемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава, за периода 30.09.2023г. до 06.02.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.02.2024г. до окончателното й плащане.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника „Е.“ АД и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, от същия чрез пълномощника адв. Г. К. е постъпил писмен отговор, с който счита предявения иск допустим и основателен.

Не оспорва исковата претенция и твърди, че не е отказвал да плати задължението си по процесния договор за наем.

Ответникът твърди, че е получил покана (без изх. № и дата), регистрирана в деловодната система на „Е.” АД с вх. № 1/26.01.2024 г. , по която изготвен отговор с изх. № 1/29.01.2024 г. , изпратен на ищеца с препоръчана пощенска пратка с баркод ИД Р8 2050 00523Р О от 29.01.2024 г. на Пощенска станция 2050 гр. И. и връчен на служителя на „К.” И.С. на 02.02.2024 г.

Твърди, че с изпратения отговор на поканата не е оспорвал вземането на ищеца, а със същия поканил председателя на Кооперация „К.” на среща в 10.30 ч., на 09.02.2024 г. в офиса на ответното дружество в гр. И., ул. „Цар Освободител” №172а, въз връзка с процесното вземане и във връзка с претенцията на ответника за насрещно вземане на „Е.” АД, произтичащо от същият договор за наем, но на посочената дата представител на ищеца не се е явил.

Ответникът твърди, че ищецът не се опитал дори да осъществи контакт по телефона с него, а му бил връчен препис от исковата молба, по която е образувано настоящото 2 производство, ведно с разпореждането на съда, както и уведомление за наложен запор на банковата сметка, който запор направил и плащането на задължението по процесния договор невъзможно.

С оглед на така изложеното ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, моли всички осъществени по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение да бъдат възложени на ищеца.

С отговора ответникът „Е.“ АД заявява готовност за сключване на съдебна спогодба, както и да заплати задължението си напълно веднага след вдигана на наложения запор на банковата сметка на „Е.” АД в „У.” АД.

В случай, че съдът приеме искането за неоснователно и в случай на заявена претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение прави възражение за евентуална прекомерност на това възнаграждение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът „К.” е подал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и оспорват всички наведени в отговора на исковата молба твърдения на ответника.

Твърди, че въпреки признанието на иска по основание и размер и към момента ответникът не е платил задължението си, което е дало повод и е станало причина за завеждането на настоящите искове срещу него. Счита несъстоятелни твърденията на ответника, че не бил платил, защото бил получил запор на сметките по издаденото на „К.” обезпечение. Сочи, че съгласно процесния договор за наем ответникът е трябвало да плати задължението си до 30.09.2023г., а запора на сметките му е бил наложен след 23.02.2024г., или около 5 (пет) месеца след крайния срок. Твърди, че през тези пет месеца никой не е пречил на плащането, ответникът „Е.“ АД не е платил защото не е искал да плати, с което си поведение е станал повод за завеждане на иска.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът „Е.“ АД не е подал допълнителен отговор.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните „К.“ и „Е.“ АД има сключен договор за преотдаване под наем на земеделски земи от 17.06.2022г., със срок за една стопанска година - 2022/2023г. (т. 4 от Договора) и наемна цена в размер на 80 лева на декар на 1312,743 декара (хиляда триста и дванадесет декара и седемстотин четиридесет и три кв.м) обработваема земеделска земя, находяща се в землищата на селата Ч. и П., Община И..

Ответникът „Е.“ АД признава предявения иск, съгласно чл.237 ГПК.

Съдът намира, че не са налице пречките по чл.237 ал.3 ГПК, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и е право, с което страната може да се 3 разпорежда.

Искът на „К.” по чл.232 ал.2 ЗЗД е допустим и основателен, при условията на чл.237 ГПК.

Ответникът „Е.“ АД основание чл.78 ал.1 ГПК следва да понесе разноските на ищеца „К.” в общ размер на 3320,-лв. (1320,-лв. държавна такса и 2000,-лв. адвокатско възнаграждение).

Не е основателно възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, признал е иска и не следва да му се възлагат разноски чл.78 ал.2 ГПК, тъй като с неплащането на дължимите суми в договорения от страните срок е дал на ищеца повод да потърси правата си по съдебен ред.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.232 ал.2 ЗЗД „Е.“ АД с ЕИК., седалище и адрес на управление гр. И., ул. „Цар Освободител“ №172А, Софийска област да заплати на „К.“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в с. Ч., Община И. по сметка IBAN BG82 BGUS 9160 1011 **** следните суми:

30 019,-лв. (тридесет хиляди и деветнадесет лева), представляваща главница - по Договор за преотдаване на земеделски земи от 17.06.2022г. и

1285,67лв. (хиляда двеста и осемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава, за периода 30.09.2023г. до 06.02.2024г., ведно с лихвата за забава върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.02.2024г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Е.“ АД с ЕИК., седалище и адрес на управление гр. И., ул. „Цар Освободител“ №172А да заплати на „К.“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в с. Ч., Община И. сумата от 3320,-лв. (три хиляди триста и двадесет лева), представляващи деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването на решението на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

4