Определение № 734 от 24.08.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 734 гр. Перник, 24.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500549 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК .

Постъпила е частна жалба с вх. № 11215/29.05.2023 г. от адв. А.А., като пълномощник на Л. Р. Ц. срещу Определение № 2361/21.07.2023 г. постановено по гр. д. № 978/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 673 от 27.06.2023 г. по гр. д. № 978/2023 г., по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските.

В жалбата се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че независимо от направеното признание на иска от насрещната страна не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК . Излагат се съображения, че според трайната съдебна практика преценката за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва според предмета на конкретното дело и въз основа на извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. Навежда доводи, че доколкото в процесния случай ответникът разполага с изпълнителен титул, предявяването на иска по чл. 439 ГПК е единствената възможност за защита на длъжника, а предпоставката по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца.

1

По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено и да им бъдат присъдени претендираните разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемата страна "ТоплофикацияПерник" АД не е изразила становище.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по гр. д. № 978/2023 г. по описа на Районен съд Перник е образувано по искова молба, подадена от Л. Р. Ц., чрез адв.А. срещу "Топлофикация - Перник" АД, ЕИК 113012360, с която е отправено искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата 6197, 97 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2004 г. до 30.04.2009 г., сумата 331,48 лева – законна лихва за забава на месечни плащания за периода от 30.01.2005 г. до 14.10.2009 г., за които суми на 04.12.2009 година е бил издаден изпълнителен лист по ЧГД № 3923/2009 г., по описа на ПРС и на 21.12.2009 г. е било образувано изп.дело № 1271/2009 г.

По него били събирани определени суми, като от 26.02.2015 година до 26.02.2020 година била изтекла погасителната давност за вземането.

В срока за отговор на исковата молба ответникът "ТоплофикацияПерник" АД е заявил, че прави признание на иска съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК и моли при присъждането на разноски да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК , тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото.

С Решение № 673/27.06.2023 г. по гр. д. № 978/2023 г., по описа на Районен съд – Перник е било признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество гореописаните процесни суми, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение и на основание чл. 78, ал.2 ГПК ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата 100, 00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 12.07.2023 г. ищцата е поискала съдът да измени решението си в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като в нейна полза да присъди сторените такива по списък, съгл.чл.80 ГПК, в размер на 1211,18 лева, по съображения изложени и в настоящата частна жалба.

Ответната страна не е изразила становище по молбата в срока по чл.

2

248, ал. 2 ГПК.

С Определение № 2361/21.07.2023 г., постановено по гр. д. № 978/2023 г. на Районен съд – Перник е било оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, срещу което е подадена жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана съображения: по същество е неоснователна, поради следните

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

По силата на чл. 78, ал. 2 ГПК , ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца.

В случая, с отговора на исковата молба ответникът е направил признание на иска, заявил е, че по образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело на ЧСИ не са били предприемани действия по принудително изпълнение. Същият не е изложил твърдения, че давностният срок е по-дълъг, че е спиран или прекъсван, нито е направил доказателствени искания за опровергаване на твърденията на ищеца. Съгласно Определение № 549 от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317 по описа за 2018 г. на ВКС, отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.

Този извод не се променя от обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземанията. Съгласно Определение № 365/23.09.2022 по ч. гр. д. № 3019/2022 г. на III ГО ВКС, Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, Определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС и Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС, правилото на чл.

3

78, ал. 2 ГПК относно отговорността за разноските се отнася и до случаите на предявен отрицателен установителен иск на длъжника, че не дължи вземането, поради което е било образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК .

Съгласно тази разпоредба ответникът не дължи разноски, тъй като е признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, което е погасено по давност и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение.

Ето защо искането на ищеца, чрез процесуалния му представител за изменение на решението чрез присъждане на разноски в негова полза се явява неоснователно, поради което правилно е било оставено от първоинстанционния съд без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, частната жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2361/21.07.2023 г., постановено по гр.д. № 978/2023 г., по описа на Районен съд – Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4