Решение № 389 от 28.11.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. П., 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230100204 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. М. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. П., общ. П., обл. Б., ул. „Г.У.“ № 42, чрез представител адв. Е. М., АК – П., със съдебен адрес в гр. П., ул. „Фр. Ж.К.“ № 18, ет. 2, офис 4, подадена против „А.Б.“ АД, ЕИК ***, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г., гр. А., ул. „С.“ № 40, чрез А.Б.а – клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 99, представлявано от Е.Л. – заличен търговец с правоприемник – „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., район В., ул. „О.п.“ № 260, и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис - сграда Л., ет.2, офис 4.

Ищецът излага, че с Решение № 261 от 29.10.2014 г., постановено по гр.д. № 525 от 2014 г. на РС – П., влязло в законна сила, е установено, че вземането на първия ответник е валидно и дължимо, както и че ищецът дължи сумата от 17 664,46 лева – представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ № 14-072/2010 от 09.06.2010 г., Анекс № 1 към Договора за потребителски кредит; сумата от 2 135,02 лева – представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 12.07.2012 г. до 25.06.2013 г.; сумата от 118,53 лева – представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 12.07.2012 г. до 26.06.2013 г.; сумата от 218,50 лева – представляваща наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 12.08.2012 г. до 26.06.2013 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 05.07.2013 г. до изплащане на вземането; сумата от 402,73 лева – сторените разноски в заповедното производство; сумата от 403,05 лева – представляваща сторени разноски за ищеца за заплащане на държавна такса за установителен иск; сумата от 1 410 лева – представляваща сторени разноски от ищеца за адвокатски хонорар по установителния иск, за които вземания е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, предмет на ч.гр.д. № 588/2013 г. по описа на РС – П..

Навежда, че въз основа на така издадения изп. лист и посредством молба вх. № 15171/27.02.2014 г. , първият ответник по настоящото производство, в качеството на взискател, е образувал изп.д. № 2014**0400842 по описа на ЧСИ С. Х. с peг. № ** с район на действие СГС. Твърди, че последното изпълнително действие по цитираното изп. дело по отношение на вземането, е осъществено на 13.03.2014 г., за което прилага Удостоверение с 1 изх. № 4154/24.01.2019 г., издадено по същото изп. дело и на различен от първоначалния взискател – „А.с.в.“ ЕАД. Релевира, че от получено запорно съобщение с изх. № 7169/15.11.2021 г., издадено по изд. дело № 2020**0400054 по описа на ЧСИ Г. С. с рег. № ** по РЧСИ с район на действие Окръжен съд - Б., установил, че е образувано ново изп. дело за същото вземане от взискател „А.с.в.“ ЕАД - втория ответник по делото, като твърди, че не е уведомяван за процедура по изкупуване на дълга по смисъла на чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че предявеното вземане, предмет на изп. дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С., е недължимо, поради изтекла погасителна давност, тъй като въз основа на издадения изп. лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 588/2013 г. на РС – П., на 27.02.2014 г. е образувано изп. дело № 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х., с което давността е прекъсната. Навежда, че от датата на образуване на изп. дело е осъществено само едно изпълнително действие на 13.03.2014 г., от която дата започва да тече общата петгодишна погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД във вр. с чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, която е изтекла на 14.03.2019 г. В тази връзка твърди, че новообразуваното изп. дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С. е образувано след изтичане на погасителната давност, респективно вторият ответник, в качеството на взискател, е реализирал погасени по давност твърдени права.

Посочва, че вземането произтича от договор за кредит, като по отношение главницата приложение намира чл. 110 ЗЗД, а по отношение на претендираните лихви от 13.03.2014 г. е започнала да тече кратката тригодишна давност, която е изтекла на 14.03.2017 г.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че В. М. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. П., общ. П., обл. Б., че не дължи поради погасени по давност следните суми: сумата от 17 664,46 лева – представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ № 14-072/2010 от 09.06.2012 г., Анекс № 1 към Договора за потребителски кредит; сумата от 2 135,02 лева – представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 12.07.2012 г. до 25.06.2013 г.; сумата от 118,53 лева – представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 12.07.2012 г. до 26.06.2013 г.; сумата от 218,50 лева – представляваща наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 12.08.2012 г. до 26.06.2013 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 05.07.2013 г. до изплащане на вземането; сумата от 402,73 лева – сторените разноски в заповедното производство; сумата от 403,05 лева – представляваща сторени разноски за ищеца за заплащане на държавна такса за установителен иск; сумата от 1 410 лева – представляваща сторени разноски от ищеца за адвокатски хонорар по установителния иск признати за дължими с Решение № 261 от 29.10.2014 г., постановено по Гр.д. № 20141230100525 при Районен съд – П. и установяващи вземането на първия ответник, за което е издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК предмет на Ч.Гр.д.№ 588/2013 г. по описа на Районен съд – П., на ответниците „А.Б.“ АД, ЕИК: ***, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г., гр. А., ул. „С.“ № 40, чрез А.Б.а – клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 99, представлявано от Е.Л. – първоначален кредитор и евентуален цедент и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 е лицето Ю. Х. Ю., в случай, че е налице прехвърляне на вземането, и втория ответник е цесионер.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба единствено от ответника „А.с.в.“ ЕАД.

В отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение, в резултат на което е образувано гр.д. № 525/2014 г. по описа на РС – П., като с постановеното по него решение съдът е признал за установено, че ответникът дължи сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 588/2013 г. по описа на РС - П.. Въз основа на издадения по ч.гр.д. № 588/2013 г. изпълнителен лист, но молба на А.Б. клон Б. е образувано изп. дело № 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № ** и район на действие СГС.

Навежда, че изп. дело № 842/2014 г. е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Посочва, че с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително 2 изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Сочи още, че съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г., постановено по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Въз основа на изложеното твърди, че за процесното вземане погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г., а с депозираната молба с вх. № 1488 от 15.02.2019 г., по повод на която е образувано изп. дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С. и с която взискателят - ответник по настоящото дело е поискал извършване на определени изпълнителни способи, давностният срок е прекъснат. В тази връзка навежда съображения, че погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като законодателят не е поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие. Поддържа, че с наложения на 19.11.2021 г. запор на банкова сметка на длъжника в ПИБ АД по искане на взискателя, погасителната давност е прекъсната, както и че „А.с.в.“ ЕАД, в качеството си на взискател не е бездействало, като в сравнително не големи интервали от време е отправяло искания до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията си, които са били уважавани от съдебния изпълнител, с които действия многократно давността е прекъсвана.

Посочва, че в периода от 16.12.2021 г. до 16.05.2023 г. ежемесечно са правени доброволни плащания.

Иска от съда да постанови решение, с което да установи, че процесните суми са ликвидни и изискуеми и ответникът следва да ги заплати на „А.с.в.“ ЕАД. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява, като същият се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа доводите, заявени с исковата молба, обосноваващи основателността на претенцията.

Пледира за уважаване на предявените искове. В депозирана писмена защита навежда допълнителни съображения, подкрепящи ищцовата позиция и основателността на искането, с което е сезиран съдът. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

За ответните дружества не се явява представител.

Депозирана е молба единствено от ответника „А.с.в.“ АД, в която не се възразява да бъде даден ход на делото в случай, че не са налице процесуални пречки за това. Оспорва се изцяло депозираната искова молба по съображенията изложени в отговора на исковата молба. Изразява се становище по същество. Прави се искане за присъждане на разноски, както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С определението по чл. 140 ГПК, съдът е изискал от служба „Архив“ при РС – П. ч.гр.д. № 588/2013 г. и гр.д. № 525/2014 г., двете по описа на РС – П.; от ЧСИ С. Х. с рег. № ** в РЧСИ с район на действие СГС копие от изпълнително дело № 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х.; от ЧСИ Г. С. с рег. № ** в РЧСИ с район на действие ОС – Б. копие от изпълнително дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С.. Същите са приобщени към доказателствения материал по делото.

Като доказателства по делото са приети и приложените към исковата молба документи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2013 г. е издадена Заповед № 632 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, подлежаща на незабавно изпълнение и на същата дата е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 588/2013 г. по описа на РС-П., с който ищецът В. М.

Т., ЕГН ********** и Е. В. Т., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Г.У.“ № 42, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „А.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Р Г., гр. А., ул. ”С.” № 40, чрез „А.Б.А – КЛОН Б.” ЕИК: ***, с адрес: гр. С., район „И.”, бул. „Ц.ш.” № 99, представлявано от законния представител Е.Л., гражданин на Г., роден на 31.03.1962 г., притежаващ лична карта № АН 631681, издадена на 22.06.2009 г., в качеството си на 3 управител на А.Б. – клон Б. и съгласно специално пълномощно 47941 от 03.10.2012 г. и Апостил с рег.№ 3020 от 11.10.2012 г. на Прокуратурата на Районен съд гр. А., сумата от 17 664,46 (седемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) лева – представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит – „Всичко в едно” № 14-072/2010 от 09.06.2010 г., Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит, сумата от 2 135,02 (две хиляди сто тридесет и пет лева и две стотинки) лева – представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 12.07.2012 г. до 25.06.2013 г., сумата от 118,53 (сто и осемнадесет лева и петдесет и три стотинки) лева – представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 12.07.2012 г. до 26.06.2013 г., сумата от 218,50 (двеста и осемнадесет лева и петдесет стотинки) лева – представляваща наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 12.08.2012 г. до 26.06.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (05.07.2013 г.) до изплащане на вземането, както и сумата от 402,73 (четиристотин и два лева и седемдесет и три стотинки) лева – заплатена държавна такса и сумата от 1 410 /хиляда четиристотин и десет/ лева – адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 27 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e82e014-d43d-4109-be24-126f4929df58