Решение № 1332 от 21.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. Пловдив, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330204086 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 26-0441-000098/04.05.2026 г., издадено от Началник Сектор на 4 РУ в ОД на МВР-Пловдив, с което на С. Д. П., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 25.56 евро /49.99 лева / за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, С. Д. П. моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемата страна, Началник Сектор на 4 РУ в ОД на МВР-Пловдив, в писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 23.03.2026 г., около 13.50 часа, жалб. С. Д. П. се намирал в град Пловдив, управлявайки лек автомобил „Ауди C8“ с рег. № ********.

Достигайки на бул. „Княгиня Мария Луиза“ до № 10 в посока изток, същият 1 не съобразил поведението си с пътната маркировка, като паркирал върху нея до велоалеята от западната страна на мястото, предназначено за МПС на лица с увреждания. Поведението на водача било възприето от полицаи от 04 РУ, сред които свид. П. П. С., като спрямо същия бил съставен АУАН, а въз основа на АУАН в последствие било издадено обжалваното НП, с което на С. Д. П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 25.56 евро /49.99 лева / за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят П., който моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано без обаче да излага конкретни доводи в тази насока.

В хода на проведеното съдебно следствие като свидетел е бил разпитан полицейски служител - актосъставителят - свид. П. П. С.. В своите показания свид. С. казва, че не си спомня случая, но поддържа изцяло акта и отразените в него констатации. Съдът кредитира показанията на полицейския служител като оценя същите като обективни, логични и еднопосочни.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства се обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл. 185 ЗдвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 50 лв.

При така изложената фактическа обстановка и анализ на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установен фактът на извършеното нарушение. Същото се явява подкрепено и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото. В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин (от разпита на актосъставителя), че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на 2 вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят П., като водач на лек автомобил, не е съобразил поведението си с пътната маркировка, като е паркирал върху нея до велоалея от западната страна на място, което е предназначено за моторни превозни средства на лица с увреждания, с което е нарушил нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Макар жалбоподателят по същество да оспорва фактическите констатации отразени в процесното НП и възприети от съда, то същият не ангажира доказателства за различна фактическа обстановка, поради което и съдът намира, че твърденията на същият се явяват неподкрепени от кредитирания доказателствен материал, анализът на който обосновава извод за установеност на административното нарушение.

В случая не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив - посоченото в него се потвърждава от свидетелските показания на свид. С., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че в конкретния случай при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателката, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Правилно е определен и размерът на наказанието за така извършеното нарушение, който е фискиран, поради което и в това отношение не се констатираха основания за ревизия на процесното НП.

Съдът не намери основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Предвид крайния изход на делото в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, но доколкото по делото няма искане в тази насока, респ. доказателства за направата на такива от страна на наказващия орган, съдът не 3 дължи произнасяне в този смисъл.

Ето защо ПРС IV н. с.,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0441-000098/04.05.2026 г., издадено от Началник Сектор на 4 РУ в ОД на МВР-Пловдив, с което на С. Д. П., с ЕГН:

********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 25.56 евро /49.99 лева / за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4