Определение № 604 от 14.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. София, 14.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20228002902253 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Деведжи 2005“ ООД чрез адв. А. обжалва решение № 401 от 13.06.2022 г. по в.т.д. 1097/21 г., САС, с което е потвърдено решение № 260281 от 17.02.2021 г. по т.д. 643/20 г., СГС за отхвърляне на предявения от „Деведжи 2005“ ООД иск за възстановяване на недължимо платена от „Интернешънъл Асет банк“ АД сума за разликата над 733,70 евро до 15 000 евро, частичен иск за вземане в общ размер 49 512,99 евро.

В касационната жалба излага съображения, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно поради нарушеното му право на участие в процеса и невъзможност да вземе участие в съдебното заседание. По този начин бил нарушен състезателният процес, предвиден в чл. 8 от ГПК.

Счита, че неправилно е приложен закона, като според него не ставало въпрос за предявен частичен иск. Процесната заповед за изпълнение не била относно частично вземане. Оспорва възможността за начисляване на наказателни лихви след издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК. Излага подробни съображения за липса на предсрочна изискуемост на кредита.

Сочи основание за отмяна, съгласно чл. 281, т.3, пр.1 от ГПК – 1 нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на обсъждане на възражение за нищожност и нарушение на процесуалните правила неприлагане на служебно задължение за разглеждане на основание за нищожност на сключения договор, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи, че е налице очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. Подробно излага съображения за нарушено право на участие на страната в процеса и нарушаване на предвидения в чл. 8 от ГПК принцип на състезателност в исковия процес, като по същество представлява основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Поставя следните правни въпроси:

1. Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила действието по даване ход на делото в първото открито съдебно заседание при положение, че с молбата за отлагане на делото, процесуалният представител на страната е изтъкнал здравословни проблеми, сочещи на ковид инфекция, за които макар и да не е представил такива, изрично е съобщил, че ще ги представи и които след няколко дни действително са представени.

Счита, че е налице нарушение на процесуалните правила, като съдът не бил разгледал всички възражения на страната, като е приел, че при влязла в сила заповед по чл. 417 от ГПК, правопораждащите факти за остатъчното вземане по конкретно спорно правоотношение не могат да бъдат подробни съображения за неприложимост на ТР 3/16 г на ОСГТК на ВКС. Заповедта не била относно частично вземане.

2. Следва ли да се приеме, че определената за принудително изпълнение сума по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, представлява частично вземане, ако това изрично не е посочено в заповедта за изпълнение.

3. Приложимо ли е ТР 3/16 г. на ОСГТК на ВКС и за заповедното производство, в което искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е направено за вземане, но без изрично да е посочено, че вземането е частично?

4. Доначисляването от банката на допълнителни наказателни лихви, 2 представлява ли „остатъчно“ вземане по договор за кредит, ако за първи път са начислени след издаване и влизане в сила на заповедта и на основание, непосочено в заповедта по чл. 417 от ГПК?

5. Преклудирано ли е правото на кредитополучателя да оспори начисленото от банката ново вземане по същия договор за кредит, обосновано с доначислени наказателни лихви след влизане в сила на заповедта за изпълнение?

6. Следва ли да се приеме, че волеизявлението на банката за настъпила предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника, след като уведомлението за това е връчено на трето лице, което макар и да има пълномощно от длъжника (издадено преди сключване на договора за кредит) не го е подписало в качеството на негов пълномощник?

Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като сочи решения на ВКС, постановени във връзка с настъпване на предсрочна изискуемост и уведомяване на длъжника за същата, относно нищожността на правни сделки и задължението на съда, така както е разяснено в ТР 1/20 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика на ВКС относно нищожността на клаузи съгласно константната практика на ВКС решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр.д. 1856/16 г., решение № 228 от 01.02.2013 г. по т-д. 1236/10 г, ВКС, II ТО, решение № 66 от 23.08.2019 г. по т.д. 2131/18 г., ВКС, I ТО, решение № 659/19.03.2018 г. по т.д. 4031/2.

7. Длъжен ли е съдът да призове третото лице помагач за участие в производството, след като конституирането му е станало в открито съдебно заседание, на което третото лице не е призовано за участие.

Допуснал ли е съдът нарушение на чл. 7 от ГПК?

Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК – противоречие с решение № 212 о по т.д. 1106/10 г., II ТО, решение № 202 по т.д. 866/12 г., I ТО, решение № 76 по т.д. 377/11 г, I I ТО. Твърди, че необсъдени са останали възраженията, посочени в допълнителната искова молба и въззивната жалба относно оттегляне на възраженията срещу заповедта по чл. 417 от ГПК, както и относно нищожността на начислената допълнително наказателна лихва, както и във връзка с формулираните правни въпроси 4 и 5. Счита, че съгласно ТР 1/20 г. от 27.4.2022 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по 3 нищожността на правни сделки или на отделни клаузи. Твърди, че е налице свръхобезпеченост на кредита. По кредита имало обезпеченост с договорни и законни ипотеки,както и бил издаден запис на заповед, като уговорената наказателна лихва от 15 % преследвала същата обезпечителна и санкционна функции. Позовава се на константна практика на ВКС по приложение на чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Счита, че съдът е следвало да обсъди посочената клауза и необсъждайки същата се е отклонил от задълженията си. Касаторът мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК , като счита, че въззивният съд се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в множество решения, сред които решение № 8 от 19.01.2018 г по т.д. 2435/16 г., ВКС, съгласно което съдът следва да обсъди всички наведени основния за недействителности в противен случай се отклонява от задължителната практика, изразена В ППВС 1/85 г. задължението си да обсъди всички доводи на страните и възражения.

Ответникът „Интернешънъл Асет банк“ АД оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

Н. А. А., трето лице помагач, чрез адвокат Д. Д. обжалва също решение № 401 от 13.06.2022 г. по в.т.д. 1097/21 г., САС, с което е потвърдено решение № 260281 от 17.02.2021 г. по т.д. 643/20 г., СГС за отхвърляне на предявения от „Деведжи 2005“ ООД иск за възстановяване на недължимо платена от „Интернешънъл Асет банк“ АД сума за разликата над 733,70 евро до 15 000 евро, частичен иск за вземане в общ размер 49 512,99 евро.

Счита, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита чрез право на участие в процеса. Първоинстанционният съд бил го конституирал като трето лице помагач, но в същото заседание, в което това било сторено, бил даден ход по съществото на спора, като не му била дадена възможност да осъществи защитата си. Във въззивната си жалба бил посочил, че му е нарушено правото на защита, но въззивният съд не е взел отношение по това оплакване. Освен това, въззивният съд не бил се произнесъл по останалите възражения, с аргумент, че при влязла в сила заповед за изпълнение, за ищеца били преклудирани всякакви възможности за „последващо оспорване“ на процесното правоотношение, като съдът бил се позовал на ТР 3/16 г. на 4

ОСГТК на ВКС относно частичния иск. Не било ясно, че е налице частично вземане, тъй като нямало краен размер. Били изцяло платени задължения на 21.03.2019 г. и 19.03.2019 г. С извършване на плащане на 421 423,85 евро, банката била погасила 203 655 евро главница, формирана от текуща главница и просрочена по 4 бр. вноски главница. Крайният размер на вземането бил посочен в две удостоверения от 11.03.2019 г. и 19.03.2019 г., които задължения били платени на 21.03.2019 г. С извършеното плащане на сума в размер на 421 423,85 евро, банката била погасила 203 655, 00 евро главница, формирана от текуща главница и просрочена главница по 4 бр вноски. Към 21.03.2019 г. било извършено окончателно плащане на вземането по заповедта и същата била влязла в сила.

Действително на 21.03.2019 г. с многоредово банково бордеро 4827586, на основание писмо за предсрочна изискуемост от 19.02.2018 г. банката за първи път била начислила 36 747,85 евро лихва за просрочие и 11 119,75 евро непогасена възнаградителна лихва за периода 31.08.2018 г. до 21.03.2019 г.

Но тези претендирани вземания били начислени след погасяване на вземанията на банката в заповедта за изпълнение и на ново основание, предсрочна изискуемост, каквото в заповедта не било споменато. По тази причина на 22.03.2019 г., банката била уведомила ищеца, че е начислила тези „допълнителни наказателни лихви“, на основание обявена предсрочна изискуемост от 19.04.2018 г. (а според счетоводството 19.02.2018 г.). Така начислените допълнителни лихви не били част от заповедта.

Твърди, че липсва предсрочна изискуемост на кредита, поради това липсвало и задължение за изплащане на наказателна лихва.

С приемането на извод за предсрочна изискуемост и влязла в сила заповед, съдът не се бил произнесъл по останалите възражения. Съдът не бил изпълнил задължението си да прецени служебно нищожността на сделките.

Освен това не бил се произнесъл по въведеното възражение за нищожност на договорна клауза. Твърди, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна. Излага подробни съображения за нищожност на клаузата за неустойка.

Моли да се отмени решението и вместо него да се уважи иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

5

1. Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила действието по приключване на съдебното следствие без конституирането на трето лице помагач да е призовано за участие по делото и без на същото да е дадена възможност за запознаване с материалите по делото, за да направи доказателствените си искания, при положение, че молбата за неговото конституиране е предявена само два дни преди насроченото съдебно заседание и делото фактически не е било на разположение в деловодството? Твърди, че по отношение на този правен въпрос, касаторът се е произнесъл в противоречие с решение № 212 по т.д.

1106/10 г., II ТО, решение № 202 по т.д. 866/12 г., I ТО, решение № 76 по т.д377/11 г., II ТО, с което обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Също така сочи, че е налице и основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

2. Разполага ли длъжникът с правото да се противопостави на претенцията на банката за допълнително вземане по договор за банков кредит, доначислено на основание предсрочна изискуемост, но след издаване на заповед за изпълнение, в която заповед банката не е посочила, че кредитът е предсрочно изискуем, нито, че претендираното вземане е частично.

3. Длъжен ли е съдът да разгледа възраженията на длъжника срещу допълнително начислени от банката вземания по договор за банков кредит, след като вземането на банката е погасено от длъжника по издадената в нейна полза заповед за принудително изпълнение по същия договор за кредит. Счита, че длъжникът може да изложи възражение срещу новонастъпилите факти. По тези правни въпроси касаторът обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - съдът бил се произнесъл в противоречие с решение № 60062/03.08.2021 г. по т.д. 282/20 г., ВКС, II ТО.

Разпечатката съдържа 43 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e80b0f3-92fc-4caa-88b6-c2525b8c4a36