Решение № 3891 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3891 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100509209 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 25.1.2022 г. на ответника Л. Г. В., действащ чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Г. П., срещу решение № 20225650/28.12.2021 г. по гражданско дело № 69961/2018 г. на Софийския районен съд, 174 състав, поправено с решение /именувано определение/ № 20046192/05.7.2022 г., по гражданско дело № 69961/2018 г. на Софийския районен съд, 174 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Е.“ АД сумата в размер на 714,10 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, както и 10 лв. разноски за определяне на щетата, във връзка с вреди, причинени на МПС „Форд Фюжън“ с рег******* в резултат на ПТП, настъпило на 23.04.2017 г. в гр. София, на ул. „Тодор Александров“, които ответникът не е възстановил, ведно със законна лихва от 31.10.2018 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 750 лв., представляваща съдебни разноски.

Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено срещу страна, която няма процесуална легитимация, както и че е неправилно поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението съдът не взел предвид наведените в отговора на исковата молба възражения за липса на процесуална легитимация на ответника. Ето защо моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да 1 отхвърли предявения иск.

Ответникът по жалбата – ищецът „ЗД Е.” АД, оспорва въззивната жалба.

Моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Процесната въззивна жалба има бланкетен характер, тъй като в нея не е посочено защо жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Ето защо въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно.

При тази служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Твърденията за липса на процесуална легитимация на ответника също имат бланкетен характер, доколкото не се сочат обстоятелствата, на които се основава. Това възражение /имащо характер на такова по допустимостта на решението/ е неоснователно. За да е налице процесуална легитимация на ответника е необходимо в исковата молба да са изложени факти, от които ищецът да извежда правото си срещу ответника /такива има/. Дали тези твърдения са доказани, е въпрос на основателност на иска, относим към материалната легитимация.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към мотивите на Софийския районен съд на основание чл. 272 ГПК.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно.

По разноските:

Предвид изхода на делото на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

2

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20225650/28.12.2021 г. по гражданско дело № 69961/2018 г. на Софийския районен съд, 174 състав, поправено с решение /именувано определение/ № 20046192/05.7.2022 г., по гражданско дело № 69961/2018 г. на Софийския районен съд, 174 състав.

ОСЪЖДА Л. Г. В. , ЕГН********** да заплати на „ЗД Е.” АД , ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3