Решение № 43 от 16.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 309/2021
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 16.06.2021
- Състав
- Красимир Георгиев Ненчев, Мариана Илиева Димитрова, Албена Георгиева Палова
Цитирани разпоредби
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 т. 5 и т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 т. 5 и т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 205 ал. 1 т. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Пазарджик , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20215200500309 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от СП. СТ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., обл. Пазарджик,ул.„К.Б. І“ № 108,против Прокуратурата на Република България , представлявана от Главния прокурор И.Г., с административен адрес гр. София ,1000 , бул. „Витоша „ №2, Съдебна палата.
С исковата молба са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С Решение № 260101/16. 03. 2021г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1477/ 2020г. по описа на същия съд, предявения иск за неимуществени вреди е уважен частично ,а за имуществени вреди изцяло.
Присъдени са разноски в полза на ищцата съобразно уважената част от исковете .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в уважителните части от ответника в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния представител на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове ,като неоснователни и недоказани или евентуално се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди .Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.В отговора пълномощника на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди от въззивната инстанция .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Две са основните възражения, които са направени с отговора на исковата молба и които се поддържат във въззивната жалба .
І.На първо място се твърди ,че Прокуратурата на РБ следва да се освободи от отговорност при условията на чл. 5 ал.1 от ЗОДОВ или отговорността на прокуратурата да се намали при хипотезата на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ.
Възражението е неоснователно, тъй като е направено съвсем формално,без да е подкрепено с конкретни факти и обстоятелства по делото , както и с фактическите състави на правната норма .
В чл. 5 ал 1 от ЗОДОВ е посочено кога
Държавата се освобождава от отговорност – когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия .
В чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ е казано ,че обезщетението се намалява , когато пострадалия виновно е допринесъл за увреждането .
В случая не е налице нито една от двете хипотези,за да се освободи Прокуратурата на РБ от отговорност или да се намали нейната отговорност.
В т. 3 на ТР № 3/ 22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС по въпросите на ЗОДОВ , както и в съдебната практика на ВКС( виж Р. № 250/ 15. 04. 2009г. по гр. д. № 6491/2007г. на І-во гр. отд. на ВКС; Определение № 729/ 18. 09. 2018г. по гр. д. № 1927/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение № 6/ 05. 01. 2017г. по гр. д. № 2936/2016г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;) се приема ,че Държавата може да бъде освободена от отговорност при условията на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ,само ако поведението на пострадалия е единствената причина за увреждането . Приема се ,че отговорността на Държавата може да бъде намалена при условията на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ , когато е налице съпричиняване на вредоносния резултат- при наличието на причинно- следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Като примери за освобождаване на Държавата от отговорност или за намаляване отговорността на Държавата , при хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДЗОВ , се сочат: недобросъвестно набедяване на пострадалия от самия него в извършване на престъпление ; когато пострадалия е направил неистински признания пред органите на разследването за авторството на престъплението; когато пострадалия е въвел органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства ,да се забави или опорочи разследването ; когато пострадалия с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане или поддържане на незаконно обвинение или за да се забави или опорочи разследването;
Във всички случаи единствения каузален фактор за повдигане на незаконното обвинение трябва да е поведението на пострадалия или той виновно да е допринесъл за повдигане на обвинението .Твърдения и доказателства за подобно поведение в случая няма. Доказателства в тази насока липсват по делото . От мотивите на присъдата на районния съд , както и от мотивите на решението на въззивната инстанция се установява ,че по време на цялото наказателно производство ищцата не се е признала за виновна, като е твърдяла ,че не е изтеглила парите от банката и не ги е присвоила . Също така е съдействала на органите на разследването за установяване на истината.
2
ІІ. По възражението относно размера на обезщетението за неимуществени вреди .
В т.11 на ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено , че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост,при условията на чл. 52 от ЗЗД.Посочено е , че трябва да се вземат предвид броя на деянията ,за които лицето е оправдано ,съпоставени с броя и тежестта на деянието ,за които лицето има осъдителна присъда. В случая такава съпоставка не може да бъде извършена , тъй като лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение.
Също в т. 11 на ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено ,че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи .
Основните разяснения за съдържанието на понятието „ справедливост „ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са дадени и в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума на ВС. Посочено е , че това понятие не е абстрактно понятие и преценката е свързана с конкретни обективни данни по делото , които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението .
Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10. 2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;) Приема се ,че обезщетението по чл. 52 от ЗЗД трябва да представлява точен паричен еквивалент на всички понесени от лицето болки ,страдания и неудобства-емоционални ,физически и психически сътресения.
Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД може да се направи извода , че основните критерии ,за да се определи размера на обезщетението са следните :
Видът ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които лицето е претърпяло към момента на увреждането ;
Видът и интензитета на болките и страданията , които лицето ще търпи за в бъдеще;
Негативните емоционални преживявания на лицето ;
Социален дискомфорт за определен период от време ;
Икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми – официалната статистика за средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията ;
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия;
Когато се касае за отговорност на правозащитните органи по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ съдебната практика на ВКС приема следното :
1/На обезщетение по реда на ЗОДОВ подлежат само онези вреди ,чието настъпване е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства ;
2/ В тежест на ищеца е да установи факта на настъпване на вредите, особено когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди , които са свързани с личните преживявания на лицето и са от такова естество ,че не би могло да се предположи,че всяко лице търпи в идентична ситуация ;
3/ Наред с общите критерии по чл. 52 от ЗЗД за определяне размера на обезщетението, които бяха посочени по – горе , трябва да се вземат предвид и следните специални критерии , относими към отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, а именно :
Вида и тежестта на повдигнатото обвинение ;
Продължителността на разследването и дали наказателното разследване е приключило в разумен срок ;
Има ли постановена мярка за неотклонение или други наложени ограничения на свободата на ищеца ;
Как обвинението се е отразило върху начина на живот, семейните отношения и здравословното състояние на лицето ;
( В горния смисъл виж Р. № 614/23. 11. 2009г. по гр. д. № 2070/2008г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Р. № 1145/18. 11. 2008г. по гр. д. № 49287/2007г. на V-то гр. отд. на ВКС; Р. № 69/18. 03. 2019г. по гр. д. № 2802/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;) 4/Ако ищеца претендира „обичайните“ неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване( неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди , свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство в обществото, неизбежни ограничения в личния , обществения и професионалния живот) не е нужно нито да ги описва подробно 3 в исковата молба , нито да сочи доказателства за тези вреди. Когато ищеца претендира вреди „над обичайните „, които са обусловени от конкретни специфични обстоятелства , той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже( В този смисъл виж Р. № 165/16. 06. 2015г. по гр. д. № 288/2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Р. № 480/23.
04. 2013г. по гр. д. № 85/2012г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 192/27. 06. 2012г. по гр. д. № 1571/2011г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Р. № 55/11. 03. 2013г. по гр. д. № 1107/2012г. на ІІ-то гр. отд. на ВКС;).
От приложеното наказателно производство се установява ,че досъдебното производство е продължило около 1 година и 6 месеца. (Досъдебното производство е образувано на 27. 07. 2016г. Лицето е привлечено като обвиняем на 15. 11. 2017г.
Досъдебното производство е приключило на 17. 01. 2018г. с мнение за предаване на обвиняемия на съд). Съдебното производство е продължило около 1 година (Досъдебното производство е внесено в съда на 17. 01. 2018г. Съдебното производство пред двете инстанции е приключило на 14. 02. 2019г. с оправдателна присъда ).
Разпечатката съдържа 60 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e7f1cbb-95cb-4046-9a18-2344c90c4869