Решение № 193 от 13.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Плевен, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430101611 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 110 от ЗЗД.

Производството по гр.д. 1611/2025г. на ПлРС е образувано по искова молба, уточнена с молба от 10.12.2024 г. по първоначално образуваното гр.д.59336/2024г. на СРС, с ищец И. М. Й., и ответник ЕОС Матрикс ЕООД, с която са предявени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 12 697.31 лева - главница, сумата от 17 936.48 лева – законна лихва за забава върху главница, изчислена от 27.05.2011г. до 07.10.2024 г. и разноски по делото в размер от 996.43 лева, удостоверени в изпълнителен лист от 01.06.2011 г., издаден по гр. дело № 3492/2011 г. по описа на Районен съд Плевен, въз основа на който са образувани изпълнително дело № 610/2011 г. и изп. дело № 136/2013 г. по описа на ЧСИ П.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие ***, поради погасяване по давност на правото за принудителното им изпълнение. По исковата молба е образувано ***, прекратено и изпратено по подсъдност на ПлРС. Твърди, че от 30.12.2014г. не са предприемани изп.действия, прекъсващи давността и няма плащания. Претендира разноски.

Ответникът ЕОС Матрикс ЕООД твърди, че искът е неоснователен.

1

Сочи същата фактическа обстановка като ищеца относно първоначалния кредитор и цедиране на вземането, образуването на двете изпълнителни дела, счита, че от претенцията следва да се изключат плащанията, които постъпили за погасяване на задълженията по изпълнителния лист. Счита искът за неоснователен, сочи, че давността за цялото вземане е 5 годишна, че последното прекъсване на давността е било с входирана от него молба от 24.08.2020г. по изп.д. *** за конституиране като взискател, в която е поискано извършване на изпълнително действие, сочи, че е имало спиране на течението на давността по силата на ЗМДВИП през 2020г. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, при евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, а и видно от приложените копия на изп.д. ***, и двете по описа на ЧСИ П.Д. с рег. № *** на КЧСИ, и двете прекратени с постановления от 05.03.2024г., че взискател по тези дела при прекратяването им е бил ответника ЕОС Матрикс ЕООД, а длъжник – ищецът И. М. Й.. Независимо от твърденията на страните обаче, че се касае за едни и същи вземания, от самите дела е видно, че изп.д. № 610/2011г. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.06.2011г., издаден по ЗИ 2578/30.05.2011г. по ч.гр.д. 3492/2011г. на ПлРС, а изп. дело № 136/2013г. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2011г., издаден по ЗИ 2555/28.05.2011г. по ч.гр.д. 3493/2011г. на ПлРС. Предметът на настоящето производство, очертан от ищеца, е вземането по изп.д. № ***, образувано на 14.10.2011г., както ищецът е посочил изрично в уточняващата си молба от 10.12.2024 г. по гр.д. 59336/2024 г. по описа на СРС. В случая производството по изп. дело № 136/2013г. не е предмет на разглеждане на настоящето дело, т.к. не е въведено като негов предмет и не е продължение на производството по изп.д. № ***

Изпълнително дело № *** е образувано с молба от 14.10.2011г. от взискател Банка ДСК ЕАД, както и по-горе е посочено, с представяне на изпълнителен лист от 01.06.2011г., издаден по *** по ч.гр.д. 3492/2011г. на ПлРС. Съгласно този изпълнителен лист, длъжникът И. М. Й., е осъден да заплати на кредитора Банка ДСК ЕАД ***, сумата общо в размер на 14671.29 лв., в т.ч.: предсрочно изискуема главница в размер на 12697.31лв., лихва за 2 забава в размер на 1323.70 лв. за периода от 22.07.2010 до 26.05.2011г., санкционираща лихва по общите условия към договора за кредит в размер на 650.28 лв. за периода 22.07.2010г. до 26.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2011г. до окончателното и изплащане, и сумата от 293.43лв.-разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер 543лв. В молбата за образуване на изпълнителното производство от 14.10.2011г., взискателят е посочил изпълнителен способ – опис, оценка и публична продан на личното движимо и недвижимо имущество на длъжника, запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и с изричното възлагане на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ да определя начина на изпълнение.

Съгласно отбелязването върху печата на изпълнителното дело, ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника на 17.10.2011г.

ПДИ, ведно със Заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е връчена на длъжника на 26.10.2011г., няма данни същата да е възразена, поради което ЗИ е влязла в сила на 10.11.2011г., съгласно редакцията на чл. 414 от ГПК към този момент. На 25.06.2012г. по изпълнителното производство е постъпила молба от ОТП Факторинг България ЕООД за конституиране като взискател по делото, с приложени доказателства за цесия, като в тази молба липсва искане за извършване на каквото и да било изпълнително действие, и с разпореждане от 28.06.2012г.,

ОТП Факторинг България ЕООД е конституиран като взискател. На 24.08.2020г. по изпълнителното производство е постъпила молба от отв. ЕОС Матрикс ЕООД за конституиране като взискател по делото, с приложени доказателства за цесия и с искане за изпълнително действие – опис на движими вещи, и с разпореждане от 24.08.2020г., отв. ЕОС Матрикс е конституиран като взискател. На 10.05.2023г. по делото е постъпила молба от взискателя ЕОС Матрикс, в която е той е посочил актуален размер на претендираното от него вземане към 27.04.2023г. - главница в размер на 12697.31лв., лихви в размер на 17 478.06 лв., разноски в размер на 996.43 лв. Поискана е информация за последното законосъобразно изпълнително действие и не е правено искане за ново такова. На 29.02.2024г. длъжникът е подал молба за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените запори и възбрани, като видно от съобщенията до взискателя и длъжника, ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № *** на 05.03.2024г. на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Следва да се отбележи, че по самото 3 изпълнително производство няма данни за събрани и преведени суми на някой от взискателите, няма и отбелязвания на гърба на изпълнителния лист за такива. Изискана е информация от Банка ДСК АД за плащания от страна на ищеца по договор за кредит ***, за което вземане е издаден изп.лист по ч.гр.д.

3492/2011г. на ПлРС, като в отговора си, банката е посочила, че за периода 01.06.2011г. - 19.03.2020г., по договор за кредит № *** е постъпило плащане от 50лв. В случая не е посочена дата на договора за кредит и е посочен друг номер на кредита /възможно е този кредит да е послужил за основание за издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. 3493/2011г. на ПлРС, по който е образувано изп.д. 136/2013г., чиито вземания не са предмет на настоящето дело/, не е посочено как е отчетено това плащане и към кое от вземанията на банката е отнесено, но ако плащането от 10.10.2013г. е по настоящето вземане, то явно е извършено след съобщаването на длъжника за първата цесия на вземането, направено е на ненадлежен вече кредитор, и няма как да се отчете като платено по процесните вземания.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 110 от ЗЗД, доколкото никоя от страните не твърди наличие на висящо изпълнително производство по изпълнителния лист по ч.гр.д. 3492/2011г. на ПлРС. Искът е допустим и ищецът има правен интерес от предявяването му, доколкото ответникът разполага с изпълнителен титул срещу него и се легитимира като титуляр на вземането след извършените две цесии на същото.

По основателността на иска: Погасителната давност за вземането започва да тече от датата, на която то е станало изискуемо, съгл. Чл. 114 ал. 1 от ЗЗД. От представеното изп. дело № *** и доказателствата за връчване на ПДИ, Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 3492/2011г., е влязла в сила на 10.11.2011г., т.е. от тази дата вземането е станало изискуемо. Давността е предварително прекъсната с подаването на молбата за образуване на изп. дело № ***, с която е започнала висящността на изпълнителното производство, съгласно разрешението по ТР по тълк.д. 3/2020 на ОСГТК, и погасителна давност не е текла, доколкото е имало висящ изпълнителен процес относно вземане по изпълнително дело, образувано до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. Изпълнително дело № *** обаче е било перемирано по право на 17.10.2013г., доколкото след 4

17.10.2011г./налагане на запор на трудово възнаграждение/, в продължение на две години, по делото не са извършвани никакви изпълнителни действия и не е имало искания за такива. Перемпцията е настъпила по право, независимо от липсата на постановление за прекратяване от ЧСИ, и от тази дата – 17.10.2013г., е започнала да тече нова 5 годишна погасителна давност за цялото вземане. В периода 17.10.2011г.-17.10.2013г., през 2012г., е имало конституиране на нов взискател - ОТП Факторинг България ЕООД, но това действие не представлява същинско изпълнително действие и не прекъсва течащата погасителна давност, т.к. в молбата за конституиране не е имало искане за извършването на валидно изпълнително действие, като в този смисъл е Решение № 50094 от 16.11.2023г. по т.д. 770/2022г., I т.о. на ВКС.

Неправилно ответникът сочи датата 26.06.2015г. – датата на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като дата от която започва да тече погасителна давност, доколкото това се отнася за висящите към този момент изпълнителни производства, но не и за перемираните преди тази дата такива, каквото е разглежданото в настоящия случай. Считано от 17.10.2013г. до следващото действие по изпълнителното производство – 24.08.2020г., когато е конституиран като взискател ответникът по настоящето дело, и той е поискал конкретен изпълнителен способ, са изминали повече от 5 години /независимо и от спирането на течение на срокове през периода на извънредно положение през 2020г./ и вземането по изпълнителния лист по ч.гр.д.

3492/2011г. на ПлРС е било погасено по давност.

Съдът намира, че в случая, позоваването на ответника на т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС - че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, е неправилно, доколкото в случая се установява, че петгодишната погасителна давност за вземането е била изтекла много преди твърдяното й прекъсване, а в настоящия случай длъжникът прави изрично позоваване именно на изтичането на давността. В този смисъл, съдът намира, че вече изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната с действието на ответника през 2020г.

Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че предявения иск за недължимост на вземането е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли само тази част от вземането, която надхвърля посочените разноски в 5 изпълнителния лист по ч.гр.д. 3492/2011г. на ПлРС. Ищецът е предявил иска по този начин – за признаване недължимост на 12 697.31 лева - главница, сумата от 17 936.48 лева – лихви, и разноски по делото в размер от 996.43 лв., т.к. именно този дълг е посочил взискателя в молбата си по изпълнителното дело на 10.05.2023г. Не е ясно дали разликата в разноските, които по изпълнителен лист са в общ размер от 836.43лв., а се сочат като дължими от взискателя в размер на 996.43 лв. включват в себе си разноски по изпълнителното производство. Взискателят е заявил, че ги претендира без да ги конкретизира, а също така по делото е явно, че и взискателят, и ищецът, смесват задълженията по двете изпълнителни дела и считат, че те са едно и също дело, което, както по-горе беше посочено - не е така. Поради горното, съдът намира, че следва да отхвърли иска за признаване недължимост на разноски за разликата от 836.43лв. до 996.43 лв., а не да прекратява производството за тази разлика като недопустимо, т.к. не е ясно дали тази разлика се дължи по изпълнението или е грешка в пресмятанията на взискателя.