Решение № 601 от 29.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Л.вска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507410 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20086147 от 03.04.2023 г. на СРС, 64 с - в, по гр. д. № 7867/2021 г.

„ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, е осъдено да плати на П. Л. К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 ГПК сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травматични увреждания - травми в областта на шията със засягане на нервни коренчета, довели до функционално увреждане на инервацията на лява ръка, главоболие и гадене, претърпени от ищеца при ПТП, настъпило на 28.06.2020 г., по пътя от гр. Поморие към гр. Бургас, на 9 - ти километър 239. 00+, по вина на водача на лек автомобил „БМВ X 5“, с peг. № А **** ХС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 09.12.2020 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 501, 94 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи медицински прегледи, изследвания и медикаменти, като исковете са отхвърлени, както следва : за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 15 000 лв. и искането за присъждане на законна лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.06.2020 г. до 08.12.2020 г., искът за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за рехабилитация и медикаменти - за разликата до пълния предявен размер от 1 000 лв., както и изцяло иска за сумата от 540 лв. - непогасен остатък от обезщетение за щети върху собствен на ищеца л. а.

„Шевролет Блейзер“ № СА **** СС, причинени при процесното произшествие.

Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.

Решението се оспорва от ответника „ЗАД Алианц България“ АД, в срока по чл.

1

259 ГПК, с доводи, че е незаконосъобразно и необосновано само в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размер над 7 000 лв. до присъдените 10 000 лв., т. е. само за 3 000 лв. от присъденото обезщетение за неимуществени вреди, т. е. относно размера на обезщетението, както и в частта по присъдената сума за имуществени вреди 501, 94 лв., представляващи разходи медицински прегледи, изследвания и медикаменти. Поддържа, че по делото не са представени доказателства за предявена доброволно претенция за разходи за лечение, което е предпоставка за предявяване на иска. От отказа на ответника е видно, че претенцията на П. К. е била само за неимуществени вреди, следователно пострадалият не е заявил претенция за имуществени вреди, поради което поддържа, че не е изпълнена процедурата по чл. 380 КЗ, като в тази част исковете са недопустими, за което съдът следи служебно. Сочи, че по делото е безспорно, че настъпването на ПТП на 28.06.2020 г. е по вина на водача на л. а. „БМВ“, застрахован при ответника, както и обстоятелството, че е заплатено доброволно застрахователно обезщетение в размер на 2 774, 22 лв. на увреденото МПС марка „Шевролет. Оспорва се доказването, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, от страна на ищеца на претърпените телесни увреждания и причинната им връзка с ПТП. Счита, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелката, които не са преки и непосредствени относно търпените от ищеца вреди. СРС не е анализирал подробно събраните по делото показания и не ги е съобразил с останалите доказателства по спора. Търпените вреди не се установяват и от приетата пред СРС СМЕ, която е оспорена своевременно от ответника. От основната и допълнителна експертизи не става ясно въз основа на какви документи вещото лице е приело, че търпените вреди са в причинна връзка с ПТП. Не е установено по категоричен начин, че ищецът е провел рехабилитация, от кого е проведена и за какъв период. Поддържа, че в производството е установено и съпричиняване на вредите, доколкото пострадалият не е потърсил своевременно лекарска помощ, което е било от съществено значение за овладяване на болковия синдром и на последствията от травмата. Ищецът е потърсил помощ 2 седмици след инцидента. Излагат се съображения за завишен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, който не е съобразен с характера и степента на уврежданията от най - леката форма на травма, т. н. камшичен удар и преживения обичаен стрес в подобни ситуации, без да е имало други външни или вътрешни увреждания, кръвонасядания или психически последици за ищеца. Поддържа, че присъденото обезщетение от 10 00 лв. не отговаря на приетото понятие за справедливо обезщетяване, съгласно трайната съдебна практика, а обезщетението следва да е в размер на 7 000 лв. Моли да се отмени решението в оспорените части. Претендира разноски, съгласно списък.

Първоначалният ищец П. Л. К., чрез представителя си, изразява становище за неоснователност на въззивна жалба, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.

Поддържа, че СРС е постановил правилно и законосъобразно решение в оспорената част, при съобразяване на установените от страните факти и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Излага доводи, че по делото са установени всички предпоставки за присъждане на застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ както за неимуществени, така и за имуществени вреди. Не отговаря на истината твърдението, че ищецът не е предявил претенции за имуществени вреди пред застрахователя. Сочи, че той не само е предявил претенции за такива вреди, а те са и частично изплатени от ответника.

Счита, че СМЕ е установила, че ищецът е получил травма на гръбначния стълб от т. н. камшичен удар, която е довела до болки и страдания в период от 3 месеца, като билката се обостря след физическо натоварване. От двете заключения се установява, 2 че травмите са в причинна връзка с ПТП. СРС е преценил правилно всички относими към спора факти на база събраните писмени и гласни доказателства и е обсъдил всички доводи на страните. Не се установява твърдяното от ответника съпричиняване на вредите от негова страна. Обстоятелството, че ищецът е потърсил помощ малко по късно, не означава, че е допринесъл за настъпване на резултата. СЧЕ е установила, че този тип травма не винаги има болкова симптоматика на същия ден. Представени са доказателства за извършени рехабилитации, изследвания, консултации със специалисти. Не е налице основание за намаляване на обезщетението при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като по делото не е доказано съпричиняване. Поддържа, че изпитва болки и страдания и до днес все още преживява инцидента, не може да спи и приема болкоуспокояващи лекарства. Моли да се потвърди решението в оспорените части.

Претендира разноски за адвокатски възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Ищецът П. Л. К. е починал в рамките на въззивното производство и заместен, по реда на чл. 227 ГПК, от наследниците си по закон М. Л. К., А. К. П., Л. К. К. и Я. К. К., които също оспорват жалбата като неоснователна, като поддържат съображенията на наследодателя си, изложени в отговора на жалбата.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод на страните за до пуснати нарушения на императивните материалноправни норми.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички писмени и гласни доказателства събрани в производството и установената от тях фактическа обстановка, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях, съгласно възможността, уредена в чл. 272 ГПК.

Решението се оспорва само от ответника в частта, в която претенциите по чл.

432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са уважени за размер над 7 000 лв. до присъдените 10 000 лв., т. е. само за 3 000 лв. от присъденото обезщетение за неимуществени вред, както и в частта по присъдената сума за имуществени вреди 501, 94 лв., представляващи разходи медицински прегледи, изследвания и медикаменти.

Срещу решението на СРС не е подадена въззивна жалба в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е уважена до размер от 7 000 лв., както и в частите, в които исковете за имуществени вреди са частично отхвърлени, поради което е влязло в законна сила в тези части.

Относно възражението на ответника в жалбата, че искът за имуществени вреди е недопустим, тъй като пострадалият не е заявявал предварително пред застрахователя претенция за заплаща на обезщетение за имуществени вреди, съдът намира на първо място, че такова възражение не е направено от ответника в срока по чл. 131 ГПК, а се прави за първи път едва във въззивното производство.

Действително, служебния контрол на съда относно допустимостта на иска изисква да извърши предварително проверка за изпълнение на рекламационната процедура по чл. 498 КЗ, като процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, още при подадена исковата молба. В същото време по делото не е имало спор, че е проведена процедура по предварителна заявка за заплащане на 3 обезщетение за вреди от ПТП пред застрахователя по смисъла на чл. 498 КЗ, доколкото ответникът не оспорва, а напротив, изрично признава, че е заплатил имуществени вреди от ПТП. При това следва да се приеме, че искането за заплащане на имуществени и неимуществени вреди е заявено пред застрахователя преди завеждане на иска по чл. 432 КЗ.

Настоящият състав намира, че не е налице недопустимост на производството в частта по иска за обезщетение за имуществени вреди на твърдяното от ответника основание.

По съществото на спора, като съобрази становищата на страните във въззивното производство, съдът намира следното :

Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач - по чл.

432, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са : да се докаже наличие на валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен, както и че твърдените вреди са настъпили в патримониума на ищеца и са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.

Предвид липсата на оспорване на решението в частта, в която е уважена претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди до размер от 7 000 лв. следва да се приеме за установено, че процесното ПТП е настъпило на 28.06.2020 г. по установения по делото механизъм. Отделно от изложеното с доклада на делото по чл.

146 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на процесното събитие, което е настъпило на 28.06.2020 г. по вина на застрахования при ответника водач, както и че застрахователят е заплатил обезщетение за поправка на увредения от ПТП автомобил в размер на 2 774, 22 лв. Тези факти са признати от ответника и в жалбата.

Въззивният състав споделя и изводите на СРС, че както настъпването на ПТП, така и механизмът му не са спорни. Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от застрахования при ответника водач също не е оборена в производството, а виновното причиняване на вредите се признава от ответника.