Решение № 14770 от 30.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14770 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110158248 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Ш. Ч. срещу д.ф.З Ищцата твърди, че на 21.08.2023 г. на същата е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, като за това е получила съобщение с изх. № *****/21.08.2023 г. от ЧСИ М. М.. Така ищцата е разбрала, че срещу нея е образувано изпълнително дело № ***/2023 г. След справка ищцата установила, че последното извършено изпълнително действие е извършено на 03.07.2015 г., а поканата за доброволно изпълнение й била връчена на 05.06.2015 г. по изп. дело № ***/2015 г. Поради бездействие на взискателя, встъпил в правата на кредитора – д.ф.З това изпълнително дело е прекратено и е образувано изпълнително дело № ***/2023 г. при същия съдебен изпълнител – ЧСИ М.

М.. Ищцата счита, че вземането е погасено по давност, което обуславя правния й интерес от водене на настоящото дело. Навежда, че процесният изпълнителен лист е издаден на 05.04.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение от 05.04.2011 г. по ч. гр. д.

№ ****/2010 г. по описа на Сливенски районен съд. Твърди, че видно от отбелязване на изпълнителния лист, преди това при същия ЧСИ е било образувано изп. дело № ***/2015 г., по което дело последното изпълнително действие е от 03.07.2015 г., а последното плащане – от 25.06.2020 г. Намира, че са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия по събиране на дълга, което обуславя прекратяване на изпълнителното производство. Навежда, че извършените действия, след изтичането на този 2-годишен срок, са невалидни. Отделно, за образуваното изп. дело № ***/2023 г. ищцата не е била уведомена, като не е получила покана за доброволно изпълнение, нито пък й е съобщено за извършена цесия в полза на взискателя. Позовава се на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС. Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 6900 лева – представляваща главница по договор №******/21.02.2008 г. за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление, лихва в размер на 1

2253,73 лева за периода 06.03.2008 г.- 05.10.2010 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 06.10.2010 г., до окончателното плащане, както и разноските по делото в общ размер от 597,68 лева, от които 183,07 лева за държавна такса и 414,61 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.04.2011 г. п ч.гр.д. №****/2010 г. по описа на Сливенски районен съд. Претендира сторените разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи, че изпълнително дело №***/2015 г. по описа на ЧСИ М. било образувано на 24.04.2015 г., поради което от издаването на изпълнителния лист до образуване на делото вземането не било погасено по давност. Сочи, че ищцата не била упражнила правото си да предяви отрицателни искове или да възрази срещу вземането. Позовава се на ППВС №3/18.11.1980 г. относно спирането на давността при висящо изпълнително дело. Твърди, че по изпълнително дело №***/2015 г. са постъпвали плащания, като последното било направено на 15.06.2020 г., като сочи, че плащанията прекъсвали давността, тъй като били изпълнителни действия. На 04.07.2023 г. по повод молба на взискателя било образувано изпълнително дело №***/2023 г., като по него на 18.09.2023 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. По изложените съображения, моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По делото не е спорно, а това се установява и от приетия като доказателство по делото препис от изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ М. М., рег.

№ ***, че на 05.04.2011 г. по ч.гр.д. №****/2010 г. по описа на РС Сливен в полза на д.ф.Зе бил издаден изпълнителен лист срещу ищцата Г. Ш. Ч. за следните суми: сумата в размер на 6900 лева – представляваща главница по договор №******/21.02.2008 г. за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление, лихва в размер на 2253,73 лева за периода 06.03.2008 г.05.10.2010 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 06.10.2010 г., до окончателното плащане, както и разноските по делото в общ размер от 597,68 лева, от които 183,07 лева за държавна такса и 414,61 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, на 24.04.2015 г. Националната агенция по приходите е подала до ЧСИ М. М., рег. №*** молба за образуване на изпълнително дело. С молбата е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и да бде вписана възбрана върху изрично посочен в молбата недвижим имот на длъжника.

На 27.04.2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжникаищец в настоящото производство, ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт.

Поканата е получена лично от ищцата на 05.06.2015 г.

На 27.04.2015 г. е изпратено и запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ А за налагане на запор върху сметките на длъжника Г. Ш. Ч., получено от банката на 04.05.2015 г. На 12.05.2015 г. е постъпил отговор от банката, с който се уведомява ЧСИ, че Г. Ш. Ч. има разкрита банкова сметка, по която няма разполагаем авоар.

На 18.06.2015 г. е внесена на каса на ЧСИ сумата в размер на 50 лева, с посочен 2 вносител – Г. Ш. Ч..

На 03.07.2015 г. е подадена молба от Националната агенция по приходите за вписване на възбрана върху ½ идеална част от притежаван от длъжника недвижим имот.

Впоследствие в периода от 22.07.2015 г. до 27.12.2019 г. почти ежемесечно са постъпвали доброволни плащания по изпълнителното дело, част от които са с наредител лица, различни от ищцата, като след 31.12.2017 г. липсват плащания, в които като наредител да е посочена ищцата Г. Ш. Ч..

След извършеното плащане на 27.12.2019 г., последващото и последно плащане по изпълнителното дело е постъпило на 15.06.2020 г.

На 19.01.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от НАП с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, произтичащо от трудовото правоотношение с „******“ ЕООД, както и да бъде наложен запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника.

След подаване на посочената молба ЧСИ не е предприел действия за прилагане на поисканите изпълнителни способи, а с разпореждане от 20.03.2018 г. е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 04.07.2023 г. е подадена молба от НАП до ЧСИ М. М., рег. №*** за образуване на ново изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 2023***0400*** по описа на ЧСИ М.. С молбата е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, както и върху трудовото възнаграждение на длъжника, произтичащо от трудовото правоотношение с „******“ ЕООД, поискано е налагането на възбрана върху индивидуализиран недвижим имот на длъжника.

На 11.08.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „****“ ЕООД – работодател на ищцата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната давност за вземането.

Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили – след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на изтекла давност, която счита, че е започнала да се отброява от 03.07.2015 г., когато по изпълнително дело №************** било извършено последното изпълнително действие, след който момент не били извършвани изпълнителни действия до 2023 г., когато е образувано изпълнително дело № 2023***0400*** по описа на ЧСИ М. М..

Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.

416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от 3 чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

От приложеното изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ М. се установява, че поканата за доброволно изпълнение, ведно с подлежащия на изпълнение акт са връчени лично на ищцата на 05.06.2015 г., от която дата за последната е започнал да тече срок за възражение по чл. 414 ГПК. По делото не се твърди и не се представят доказателства за подаване на такова, поради което съдът намира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 20.06.2015 г. От посочената дата е започнала да тече 5-годишната давност за погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията. След образуването на изпълнително дело №437/2013 по описа на ЧСИ Ангелов, рег. №**** до 26.06.2015 г. давност за вземането не е текла, доколкото до този момент е било приложимо ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не тече.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.