Решение № 117 от 21.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Любомир Игнатов при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно наказателно дело № 20211100601798 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по жалба на тъжителя М. Д. Д., ЕГН **********, адрес град София, ул. „****, срещу определението, постановено на 04. 01. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, по н. ч. х. дело № 7896 по описа за 2020 г. С обжалваното определение първостепенният съд е прекратил наказателното производство.

В жалбата се развиват доводи, че атакуваният съдебен акт е бил постановен от незаконен състав на съда. Жалбоподателят твърди, че след като тъжбата е насочена срещу съдия от Софийския районен съд, то съдиятадокладчик по н. ч. х. дело № 7896, която е съдия от същия съд, е следвало да се отведе. Намира, че тъжбата е трябвало да бъде разгледана от друго съдилище, равно по степен на Софийския районен съд. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което делото да се изпрати на по-горния съд за определяне на друг съд за разглеждане на тъжбата.

Не е постъпило становище по жалбата от Г. Ч., адрес град София, бул.

„**** III“ № 54, лицето, срещу което тъжбата е насочена.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят и лицето, срещу което е насочена тъжбата, макар и редовно призовани, не се явяват.

След като съобрази данните по делото и доводите на

1 жалбоподателя, Софийският градски съд направи следните изводи.

Жалбата е подадена от лице, което има правото да обжалва постановения съдебен акт и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Първостепенният съд е бил сезиран с тъжба от М. Д. Д., насочена срещу Г. Ч.. Твърди се клевета и приписване на престъпление, което М.Д. не е извършил.

Въззивният съд споделя преценката на първата инстанция, че тъжбата е неясна и вътрешно противоречива. Наред с твърденията за нанесена клевета, в тъжбата изрично е използван и изразът „набеждаване“, който съответства на престъпление от общ характер (чл. 286 НК). Отделно от това, в тъжбата не се възпроизвеждат конкретните изразни средства, с които се твърди да са били осъществени клеветата, съответно набеждаването. Без тях е налице съществен пропуск в обстоятелствената част на обвинението, който би затруднил правото на защита на подсъдимия при даването на ход на тъжбата. При това положение правилно първостепенният съд е преценил, че следва да остави тъжбата без движение и да даде на тъжителя съответни указания. За изпълнение на указанията е предоставил седемдневен срок, като е предупредил тъжителя, че при неизпълнението им производството ще бъде прекратено. Указанията са били надлежно връчени на тъжителя Д. на 15. 10.

2020 г.

В предоставения от първоинстанционния съд срок от връчването на указанията на 21. 10. 2020 г. е постъпило писмено изявление от тъжителя, с което той е декларирал, че няма да изпълни дадените указания поради принуда и явно беззаконие на съдиите в Софийския районен съд по негови тъжби срещу съдии. Указанията не са били изпълнени.

При това положение правилно първостепенният съд е преценил, че тъжбата не отговаря на изискването на чл. 81, ал. 1 НПК. В частност тя не съдържа достатъчно конкретни данни относно обстоятелствата на предполагаемото престъпление от частен характер. Затова правилно и законосъобразно наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя, че обжалваното определение е било постановено от незаконен състав. По делото няма данни да е било налице което и да е от формалните основания за отвеждането на 3ти състав на Софийския районен съд по чл. 29, ал. 1 НПК. Освен това не е било налице и основанието по ал. 2 на същия текст, макар и на съда да е служебно известно, че Г. Ч. е съдия в Софийския районен съд. Това е така, защото в разглеждания случай и предвид ранния етап на наказателното производство, преценката на първостепенния съд е била свързана единствено с прилагането на закона. Тя не е била свързана с допускане, анализа и преценка на доказателства, с формирането на фактически изводи и възприемането на дадена фактическа обстановка по вътрешно убеждение.

2

Дадените от първата инстанция указания са съответни на закона, защото тъжбата действително не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, което се констатира и от въззивния съд. Районният съд не е проявил каквато и да е предубеденост или пристрастност при даването им. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят е останал задължен да заплати държавна такса за разглеждането на жалбата, която съгласно т. 14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието е в размер на 5 лева.

Той следва да бъде осъден да заплати тази държавна такса наред с таксата за служебно издаване на изпълнителния лист в полза на Софийския градски съд в размер на още 5 лева на основание чл. 190, ал. 2 НПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 338 във връзка с чл. 334, т. 6 във връзка с чл. 250, ал. 4 НПК, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено на 04. 01. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, по н. ч. х. дело № 7896 по описа за 2020 г.

ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, адрес град София, ул. „****, да внесе по платежна сметка на Софийския градски съд сумата 10 лева – разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3