Определение № 3189 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3189 гр. София, 27.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502791 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника И. Х., чрез представителя й, срещу определение № 16628/09.09.2025 г. на СГД, І – 18 с-в, по гр. д. № 9069/2025 г., с което оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателката излага съображения, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че пред СГС са ангажирани доказателства за липсата на достатъчно средства за заплащане на определената от съда държавна такса по исковата молба, като е представена и декларация по чл. 83 ГПК. Сочи, че при доход от 3 500 лв. изплаща месечни вноски за автомобил, както и кредити, видно от справката от ЦКР, освен разходите за себе си и сина си на месец. Поддържа, че семейството й живее с доходи под минимума за страната и няма възможност да заплати държавната такса по иска, поради което са налице предпоставките за освобождаване от такава такса. Моли да се отмени определението и да бъде освободена от внасяне на държавна такса по исковата молба или евентуално държавната такса да бъде намалена. Претендира разноски за настоящото производство.

Софийският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, взе предвид доводите на ищеца и съобрази извършените по делото процесуални действия, приема следното:

Частната жалба е подадена в установения от закона едноседмичен срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството е образувано по искова молба на И. Х. Х., срещу „Юробанк България” АД, с ЕИК: 000694749 като са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 22 ЗПК, както следва: главен иск за признаване за нищожен на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-20487383, оторизационен код а 9957633, сключен между страните по делото на 08.03.2024 г. поради противоречието му на закона: ЗПК, ЗЗП и ЗЗД и евентуален за признаване на нищожни на следните 1 клаузи от горепосочения договор: клаузата, задължаваща кредитополучателя да заплаща застрахователна премия I размер на 9 840 лв., клаузата за заплащане на първоначална такса „ангажимент“ в размер ш 700 лв. и клаузата, регламентираща ГПК в размер на 8, 01 %.

С разпореждане № 20342/13.08.2025 г., СГС е дал указания на ищцата Х., в едноседмичен срок от получаване на разпореждането, да представи доказателства за внесена държавна такса по исковете в размер на 2 000 лв. Разпореждането е получено на 29.08.2025 г.

В срока за изпълнение на указанията, с молба от 05.09.2025 г., ищцата е поискала с а м о освобождаване от държавната такса по исковата молба, като е представила декларация по чл. 83 ГПК за семейно и имотно състояние, доказателства получено възнаграждение, справка за кредитна задлъжнялост от БНБ – ЦКР, справка от ТР и доказателства за гражданско състояние.

С атакуваното определение № 16628/09.09.2025 г. на СГД, І – 18 с-в, по гр. д. № 9069/2025 г., е оставено без уважение искането с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Като е съобразил данните за доходите на ищцата, както и семейното и имотното й състояние, съдът е приел, че не са налице условия за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

По същество и като съобрази извършените по делото процесуални действия, въззивният съд намира следното :

В чл. 83, ал. 2 ГПК е дадена възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси по преценка на съда, съобразно законоустановени критерии.

Съгласно посочената норма, от такси и разноски се освобождават физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Законодателят е предвидил, като обективни критерии за освобождаване от държавна такса, вида на търсената от съда защита, като е отчетено обстоятелството, че при някои категории граждански правоотношения, при които е засегнат по - пряко обществения интерес или едната страна е социално и икономически по - слаба, невъзможността за внасяне на държавна такса или на разноски би било препятствие на достъпа до правосъдие.

За да направи конкретна преценка за освобождаването от такса, съдът следва да съобрази всички установени обстоятелства по делото - доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, трудова заетост, здравословно състояние, възраст и други констатирани обстоятелства. След изясняване на общото материално състояние на страната, съдът следва да ги съпостави с цената на иска и дължимата държавна такса в производството, като може да освободи изцяло или отчасти страната от такси и разноски.

В настоящия случай видно от декларацията за семейно и имотно състояние, ищцата е в работоспособна възраст с месечен доход за м. август 2025 г. 4 400, 50 лв. Тя е вдовица, която отглежда малолетно дете на 10 г. както и отбелязал и СГС, семейството е двучленно, при което средния доход на член от семейството е 2 200, 25 лв. Декларирано е, че членове на семейството не страдат от заболяване, което да налага извършване на допълнителни разходи.

В същото време настоящият състав констатира, че ищцата е представила доказателства пред СГС за договорено адвокатско възнаграждение за представителя си по делото в размер на 4 650 лв. платимо на вноски. При това жалбоподателката 2 очевидно притежава достатъчно доходи, които й позволяват да заплати разходи за адвокатска защита в много по - висок размер от размера на дължимата за производството държавна такса. (в такъв смисъл определение № 191 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 3986/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).

След преценка на данните по декларацията по чл. 83 ГПК за имуществено и здравословно състояние, семейно положение, трудова заетост, възраст и получавани от ищцата доходи, съдът намира, че от данните по декларацията в съвкупност с представените към нея доказателства за доходи, имущество и семейно положение, се установява, че тя разполага със средства да заплати държавната такса, определена от съда в размер на 2 000 лв.

Предвид изложеното определение № 16628/09.09.2025 г. на СГД, І – 18 с-в, по гр. д. № 9069/2025 г. е постановено в съответствие с процесуалния закон и следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16628/09.09.2025 г. на СГД, І - 18 с-в, по гр. д.

№ 9069/2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3