Решение № 418 от 10.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20862/2024
- Вид
- Решение № 418
- Подписан
- 10.01.2025
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 418 гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110120862 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Е. А. ***, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, осъдителен иск с правно основание чл. 12 ЗЗЗ за осъждане на ответника „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати сумата 10 000 лева, предявен като частичен иск от общо 170 101,35 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирана като част от цена, заплатена от ищцата по предварителен договор от 18.11.2008 г., сключен с „****, за покупка на апартамент № 1-3 с ***** по КККР, одобрени със Заповед *** на изпъл. д. на АГКК, находящ се в гр.
София, *****, с площ 94,66 кв. м., заедно с мазе 1-3, с площ от 3,36 кв. м., които вреди са настъпили в резултат на недобросъвестно преддоговорно поведение на ответника, който притежавал вземане спрямо „Ай пи България 2005“ ООД, обезпечено с ипотека върху посочения имот, което вземане прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вместо на ищцата съобразно предварителните уговорки с нея, като за удовлетворяване на същото било насочено принудително изпълнение върху имота и същият бил възложен на трето лице, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на исковата молба – 11.04.2024 г., до окончателното плащане.
Ищцата Е. А. Б.Н. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 18.11.2008 г. сключила с „**** предварителен договор, по който заплатила сума в общ размер от 170 101,35 лева и следвало да придобие собствеността на апартамент № 1-3 с ***** по КККР, одобрени със Заповед *** на изпъл. д. на АГКК, находящ се в гр. София, *****, с площ 94,66 кв. м., заедно с мазе 1-3, с площ от 3,36 кв. м. Поддържа, че с Решение от 10.02.2020 г. по гр. д. № 15675/2013 г. на СГС, влязло в сила на 15.09.2020 г., предварителният договор е обявен за окончателен.
Твърди, че върху посочения имот била учредена ипотека в полза на ответната банка за 1 обезпечаване на вземане по договор за кредит, сключен с „Ай пи България 2005“ ООД.
Посочва, че през м.04.2022 г. е започнала преговори с ответника за придобиване на вземането му спрямо „Ай пи България 2005“ ООД, като била разменяна кореспонденция, с която й се разяснявало как може да придобие вземането. В едно от писмата ответната банка заявила, че ще заличи ипотеката срещу заплащане на сумата от 17756,80 евро, но до плащането на същата не се стигнало, тъй като банката не давала никакви гаранции за поетия ангажимент, а същевременно ищецът желаел първо да се заличи ипотеката и следва това да се заплати сумата. Въпреки водените преговори ответното дружество цедирало същото на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 09.06.2023 г., след което за събирането на дълга имотът бил изнесен на публична продан и възложен на *** с постановление на ЧСИ от 21.11.2023 г. Предвид изложеното, ищцата счита, че ответникът е действал недобросъвестно в преддоговорните отношения с нея, тъй като е знаел, че процесният имот е придобит от нея по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, но въпреки това е цедирал вземането си срещу „Ай пи България 2005“ ООД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вместо на нея, и така окончателно я е лишил от възможността да запази правото си на собственост, респективно да освободи имота от ипотеката, с което й е причинил имуществени вреди в размер на заплатената по предварителния договор цена на имота от 170 101,35 лева, от които в настоящия процес претендира 10 000 лева. Моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Обединена българска банка“ АД, в който се развиват доводи за недопустимост, респективно – неоснователност на предявения иск, като се поддържа, че между страните никога не са водени преговори за сключването на какъвто и да било договор. Твърди, че за него е било без значение кой е собственик на процесния имот, тъй като в качеството си на ипотекарен кредитор е имал право да се удовлетвори предпочтително от цената му. Посочва, че не е преговарял с ищцата за прехвърляне на вземането си от „Ай пи България 2005“ ООД, а последната е отправяла единствено едностранни волеизявления, с които е изявявала желание да го придобие. С оглед изложеното се моли за прекратяване на производството, респективно за отхвърляне на предявения иск и се претендират разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 18.11.2008 г. ищцата е сключила с „**** предварителен договор, по силата на който е заплатила сума в общ размер от 170 101,35 лева и следвало да придобие собствеността на апартамент № 1-3 с ***** по КККР, одобрени със Заповед *** на изпъл. д. на АГКК, находящ се в гр. София, *****, с площ 94,66 кв. м., заедно с мазе 1-3, с площ от 3,36 кв. м.. Не е спорно и обстоятелството, че с Решение от 2
10.02.2020 г. по гр. д. № 15675/2013 г. на СГС, влязло в сила на 15.09.2020 г., предварителният договор е обявен за окончателен, както и че върху посочения имот е била учредена ипотека в полза на ответника „Обединена българска банка“ АД за обезпечаване на вземане по договор за кредит, сключен с „Ай пи България 2005“ ООД, което вземане е прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 09.06.2023 г.
Не се спори и относно факта, че за събиране на вземането върху имота е насочено принудително изпълнение и същият е възложен на *** с постановление на ЧСИ от 21.11.2023 г.
Горните факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – предварителен договор, вносни бележки, решение № 1079/10.02.2020 г., постановено по гр.д. № 15675/2013 г. по описа на СГС и Постановление за възлагане на недвижим имот от дата 21.11.2023 г. по изп. Дело № 20138400400176 по описа на ЧСИ *** (л.10 – 42 от делото).
На 10.11.2016 г. ищцата е подала молба до ответното дружество, с което го уведомява за сключения предварителен договор с „Ай пи България 2005“ ЕООД, „Мазал -1“ ООД и „Фриски“ ООД с предмет процесния недвижим имот, по който договор заплатила 90193 евро и поради неизпълнение на задълженията на прехвърлителя да сключат окончателен договор, същата завела иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Във връзка с вписаната ипотека в полза на ответното дружество и възбрана, моли дружеството за предприемане на действия по заличаване на ипотеката и възбрана върху имота.
В отговор на тази молба, ответното дружество е изготвило и изпратило писмо да ищцата, с която уведомяват същата, че задължението на „Ай Пи България 2005" ЕООД към ответната банка по договори за кредит, които са обезпечени с ипотека върху обекти в процесната сграда, поради което не би могло да се заличи ипотеката върху процесния имот, а ищцата следва да се обърне към прехвърлителя за изпълнение по договора за кредит с цел заличаване на ипотеката.
На 04.04.2017 г. ищцата е подала нова молба до ответното дружество със запитване относно необходимата сума, която следва да внесе от свое име и за своя сметка, за да се заличи частично ипотеката по отношение на процесния имот , която молба видно от уведомление от дата 09.10.2017 г. е препратена на компетентния орган на ответното дружество.
След допълнително водена кореспонденция между страните, на 24.01.2019 г. е изготвено от ответника и изпратено до ищеца уведомление за това, че ипотеката и възбраната върху процесния имот ще бъде заличен, срещу заплащането на сума в размер на 17756,80 евро по посочена в уведомлението банкова сметка в срок до 30.11.2019 г., както и таксите за заличаване на ипотека и възбрана. Уведомително писмо със същото съдържание е изпратено и на 06.01.2022 г., като е определен срок за плащане на цената до 30.05.2022 г.
Със заявлението от 25.05.2022 г. ищцата е уведомила ответното дружество за невъзможността да се сдобие с препис от решението, тъй като условие за това е да са погасени всички публични задължения на прехвърлителя, поради което отправя предложение за сключване на договор за цесия за вземането, което е обезпечено чрез ипотека върху процесния имот, на което липсват данни да е налице отговор от страна на ответника.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите **** – И.а и ****.
В своите показания свидетелят И.а изнася данни, че се познава с Е. А. от 2013, когато последната я посетила за консултация във връзка с проблем със сключен през 2008 г. с „Ай Пи България 2005“ ООД, „Фриски“ ООД и „Мазал 1“ – ООД, предварителен договор за покупко-продажба на апартамент, върху който същевременно имало учредена ипотека в полза на ОББ. Уговорката била окончателен договор да се сключи след въвеждане м експлоатация на сградата, което станало през 2011 г. и заличаване на ипотеката по отношение на обекта. Тъй като окончателен 3 договор не се сключил, свидетелката посъветвала, а след това ищцата я упълномощила и завела иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор. Делото приключило през 2020 г., но снабдяването със заверен препис от решението било необходимо ищцата да заплати всички публични задължения на прехвърлителите, които се оказали в огромни размери. Търсили изход от ситуацията, като ищцата провела кореспонденция с ОББ и направила среща още през 2017 – 2018 г. и подала запитване за сумата, която следва да заплати, за да се заличат ипотеката и възбраната. В отговор на това банката поискала около 18000 евро, които Е. опитала да събере. Решението за окончателния договор влязло в сила на 15.09.2020 г., за което уведомили банката и поискали среща. Среща била проведена на 20.12.2021 г., на която присъствала и свидетелката, Р. И. и ****, и на която служителите на банката предложили вариант, ако не бъде вписано решението, да се изкупи частично вземането. След като Е. не успяла да впише решението била проведена втора среща през 2022 г. с представители на банката, на която присъствал и Асен Киров. На тази среща била отново обсъждана идеята за цесията, но до решение не се стигнало, тъй като имало реорганизация в банката (сливане или вливане) и трябвало да се изчака решение от компетентния орган на банката. Свидетелката отсъствала от преговорите известно време, като по-късно от Е. разбрала, че банката е сключила договор за цесия и бил продаден на публична продан. Служителите на банката били изключително добронамерени. Свидетелката посочва, че не е получавала писмено съгласие от банката за сключване на договор за цесия. Сумата от 18000 евро била поискана от банката за заличаване на ипотеката, но тя не била платена защото не успели да впишат решението.
В своите показания свидетелят Киров изнася данни, че се познава с ищцата по повод работата му при ОББ – същата завела дело за обявяване за окончателен на предварителен договор, срещу длъжник на банката – „Ай Пи България“. По отношение на този имот имало учредена ипотека в полза на банката, поради което ищцата потърсила служители на банката за съдействие за заличаване на ипотеката и за непредприемане на принудителни действия по отношение на ипотекирания имот.
Банката издала удостоверение, че ще заличи ипотеката срещу заплащане на определена сума в определен срок, която не била заплатена. Е. подала искане за сключване на договор за цесия, но без да посочи никакви параметри, а изискванията на банката са да има предложение за цена и срок за плащане, поради което не било взето решение за сключване на такъв договор. Посочва, че в банката са компетентни различни органи в зависимост от стойността на сделката. Свидетелят посочва, че когато се цедира вземане, обезпечено с ипотека, банката обикновено иска цена близка до пазарната цена на обезпечението. Свидетелят изнася данни за проведена среща с Е.