Решение № 186 от 03.01.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Велико Търново, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500350 по описа за 2022 година

С Решение № 239/ 21.06.2022г. по гр. д. №775/2021 год. ОС- Велико Търново е отхвърлил, като неоснователен, предявения от „ЕврокапиталБългария“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК 130487974 против „Литекс“ АД гр. София, ЕИК110060025 и „Рос ойл“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 103134411, иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 166, ал. 2 от ЗЗД и чл. 173, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира да бъде прието за установено, че „Литекс“ АД гр. София, ЕИК110060025 няма права на ипотекарен кредитор (няма ипотечно право) върху сграда с идентификатор ***, с площ 307 кв. м и сграда с идентификатор ***, с площ 122 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, одобрени със Заповед № РД18-86/ 19.09.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, гр. Велико Търново, целият с площ по кадастрална карта 4 491 кв. м, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за складова база, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, идентичен с урегулиран поземлен имот в гр.

Велико Търново, с площ 4 600 кв. м, представляващ парцел VII в кв. 170 по плана на града, предмет на нотариален акт № 16, том I, рег. № 258, дело № 6/2011 от 20.01.2011г. година по описа на нотариус Росица Минова с район на действие района на Районен съд Велико Търново и на изпълнение по изпълнително дело № 150/2016г. по описа на ЧСИ М. Г..

Присъдени са и разноски: „Еврокапитал- България“ ЕАД гр.Бургас е 1 осъдено да заплати на „Литекс“ АД гр. София сумата от 300 лв. разноски.

В законният срок решението е обжалвано от „Еврокапитал- България“ ЕАД /н/, представлявано от синдика Н. Г., като неправилно. В жалбата се излагат следните основни възражения:

В производството по в.гр.д. № 48/2021г. не били изпълнени указанията на ВКС досежно произнасяне по въпроса, че процесиите сгради още преди учредяването на ипотеката са били самостоятелни обекти на собственост и собственост на ищеца. При новото разглеждане на делото от ВТОС, след обезсилване на Решение № 284/05.07.2018г., постановено по т.д. № 896/ 2017г. заради процесуален порок, не били съобразени указанията на ВКС.

Съдът по гр.д.№775/2021г. не изложил мотиви дали процесиите сгради с идентификатори *** и ***, и двете изградени върху терен с идентификатор ***, находящ се в село Самоводене, Великотърновска област, още преди учредяването на ипотеката са били самостоятелни обекти на собственост и собственост на ищеца. Неправилно приел, че двете сгради, намиращи се в подробно описания поземлен имот, са предмет на ипотеката, тъй като представляват настоящи приращения в имота, въпреки, че не били посочени в същата. Съдът достигнал до погрешни правни изводи, че процесиите сгради с идентификатори *** и

***, въпреки събраните по делото достатъчно доказателства, че са самостоятелни обекти на правото на собственост, всъщност са приращение към имот с идентификатор ***. При своето произнасяне съдът не взел предвид задължителните мотиви, изложени в Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОС ГК на ВКС, постановено на 18.05.2017г. по тълкувателно дело № 5/2015г., че правилото на чл. 92 ЗС, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото и не е била предмет на публичната продан. Този извод бил в съгласие с чл. 63 ЗС, допускащ възможността построената сграда в един имот да бъде обект на собственост отделно от собствеността на земята.

Разделна собственост съществувала и в хипотезата, в която собственикът на мястото и сградата е едно и също лице, което е прехвърлило отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка- чл. 63, ал. 2 ЗС.

В конкретния случай била налице такава хипотеза, доколкото сградите са самостоятелни обекти на собственост, които обаче не са включени в предмета на учредената договорна ипотека.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважи предявената претенция, като се изложат нарочни мотиви дали сгради с идентификатори *** и *** са самостоятелен обект на правото на собственост.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и оплакванията във въззивната жалба, съобразно правомощията си по чл. 269 2

ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е започнало по искова молба от „Еврокапитал- България“ ЕАД, въз основа на която е образувано гр.д.

№1801/2017г. по описа на ВТРС, изпратено по подсъдност на ВТОС, където е образувано гр.д.№896/2017г. приключило с решение №284/05.07.2018г. /по което съдът се е произнесъл относно друг имот- в с.Самоводене, Великотърновско, а не описаният в т.3 от нот. акт 16/2011г. посочен в исковата молба/, потвърдено с решение №85/23.04.2019г. по в.гр.д.

№486/2018г. на ВТАС, отменено и върнато за ново разглеждане с решение №6/02.02.2021г. по гр.д.№4118/2021г. на ВКС /поради произнасяне за имоти, които не са предмет на делото/, след което с решение №54/20.05.2021г. по в.гр.д.№48/2021г. на ВТАС е обезсилено решение 284/05.07.2018г. по гр.д.

№896/2017г. на ВТОС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същият съд.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е решение № 239/ 21.06.2022г. по гр. д. №775/ 2021г. на ОС- Велико Търново, с което съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр с. чл.

166, ал. 2, пр.1 вр. с чл. 173 от ЗЗД- да бъде установено със сила на присъдено нещо, че двете процесни сгради с идентификатор ***, с площ 307 кв. м. и с идентификатор ***, с площ 122 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново /одобрени със Заповед № РД18-86/19.09.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, гр. Велико Търново, целият с площ по кадастрална карта 4 491 кв. м./, който е собственост на ипотекарният длъжник „Еврокапитал- България“ ЕАДБургас, не са предмет на учредената върху имота ипотека /в т.3/ за обезпечаване задължението на ответника „Рос ойл“ ЕООД, като за кредитора по вземането /към момента ответника „Литекс“ АД- София/ не са налице права на ипотекарен кредитор по отношение на тези сгради- т.е., че ответникът „Литекс“ АД гр. София няма ипотечно право върху процесните сгради.

За да постанови съдебният си акт ОС- Велико Търново е изложил следните съображения:

„Литекс“ АД- София е кредитор на „Рос ойл“ ЕООД - Варна и за обезпечаване на част от вземането, придобито от него по договор за цесия от първоначалния кредитор „Сибанк“ АД, ищецът е учредил договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот, описан в нотариалният акт за учредяване на ипотеката като поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, одобрени със Заповед № РД18-86/19.09.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, гр. Велико Търново, целият с площ по кадастрална карта 4 491 кв. м, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за складова база, при граници и съседи: имоти с 3 идентификатори ***, ***, ***, ***, идентичен с урегулиран поземлен имот в гр. Велико Търново, с площ 4 600 кв. м, представляващ парцел VII в кв. 170 по плана на града. Към момента на учредяване на договорната ипотека двете процесни сгради са съществували в имота и техен собственик е било ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 т ЗЗД ипотеката може да се учреди само върху поединично определени имоти. В договора за ипотека съществува уговорката, че ипотеката обхваща освен поземления имот и всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота. Така формулираната клауза е недвусмислена и не оставя съмнение, че ипотеката се разпростира както върху поземления имот, така и върху построените в него две сгради въпреки, че те не са описани. Терминът „приращение“, употребен от договарящите, има предвид вложеното в този термин съдържание от чл. 92 от Закона за собствеността. Тоест, макар и да не са посочени и описани изрично в нотариалния акт учредяване на договорната ипотека, двете сгради, намиращи се в подробно описания в този договор поземлен имот, са предмет на ипотеката, тъй като представляват настоящи приращения в имота. Не може да бъдат споделени доводите на ищеца, че в случая липсва известност относно тъждеството на сградите /чл. 170 от ЗЗД /, доколкото употребата на термина „приращение“ в цитираната по- горе клауза на договора за ипотека, не оставя никакво съмнение, че страните са имали предвид и построените в имота сгради. Предвид това ответникът „Литекс“ АД- София разполага с правата на ипотекарен кредитор по отношение на двете сгради.

Въззивната инстанция намира подадената въззивна жалба срещу гореизложените изводи на ВТОС за неоснователна по следните съображения:

Видно от доказателствата по делото " Еврокапитал- България“ АД е обезпечил вземането на „Сибанк“ АД по договор за кредит с „Рос Ойл“ ЕООД за 219120 евро, с учредяването на първа по ред договорна ипотека , обективирана в нот.акт № 16, том I, рег. № 258, дело № 6/2011 от

20.01.2011г. по описа на нотариус Росица Минова с район на действие- РСВелико Търново, върху следният имот /описан в т. 3/: П И с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.

Търново, целият с площ 4491 кв.м, представляващ с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване - за складова база, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, идентичен с урегулиран поземлен имот в гр.

Велико Търново, с площ 4 600 кв. м, представляващ парцел V II в кв. 170 по плана на града, заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота.

С договор от 30.11.2015г. „Сибанк“ ЕАД е цедирала част от вземането си на „Литекс“ АД с привилегиите и обезпеченията му, вкл. ипотеката.

По делото не е спорно, че е образувано изпълнително дело №20167300400150/2016г. по описа на ЧСИ М. Г., с район на действие 4 Окръжен съд В. Търново, по молба на взискателя „Литекс“ АД против „Рос ойл“ ЕООД, „Петрол холдинг“ ЕООД, „Нафтекс петрол“ ЕООД и ипотекарния длъжник „Еврокапитал- България" ЕАД. По изпълнителното дело е поискано принудително изпълнение по отношение на собствените на „Еврокапитал- България“ ЕАД недвижими имоти, ипотекирани за задължението по кредита, като на 19.04.2017г. е изготвено постановление за възлагането им, включващо и сгради в недвижимият имот, описани в процеса на изпълнителните действия.

Видно от допълнителна искова молба на л.62-63 от гр.д.№896/2017г.

„Еврокапитал- България“ ЕАД е твърдял, че „към момента на учредяване на ипотеката върху процесният имот процесните сгради са съществували като самостоятелни обекти и учредяването на договорна ипотека върху същите следвало да бъде извършено с нарочен акт, а не по пътя на съществуващите приращения, поради което същите не са предмет на тази договор“.

От приложеният по делото устав от 12.05.2008г. на „ЕврокапиталБългария“ АД /л.8 от гр.д.№1801/2017г. на ВТРС/, се установява, че в т.36 е описан като непарична вноска представляваща право на собственост следният недвижим имот- УПИ в гр. В. Търново, с площ 4 600 кв.м., представляващ съгласно скица парцел VІІ в кв.170 по плана на гр. В. Търново, одобрен със заповед 2333/1958г. при описаните граници, заедно с построени в него: сграда- склад за материали 62 кв.м., полумасивна, едноетажна, построена 1947г.; склад за стоки 24 кв.м.; сграда състояща се от два склада с площ 76 кв.м., полумасивна, едноетажна, построена през 1968г.; и склад 68 кв.м., полумасивен, едноетажен, построен 1941г., собственост на „Нафтекс петрол“ ЕООД.