Определение № 816 от 03.11.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 816 гр. С., 03.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20262200500551 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена срещу Определение № 209/16.01.2026г., постановено гр. дело № 20252230101581 по описа на Районен съд С. /абсурдно посочен като Димитровград/, с което е оставена без уважение молбата на адв. П. С. П. САК, с която се иска изменение на Решение № 846/15.10.2025г., постановено по делото в частта за разноските.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно. Посочва, че предвид стойността на предявената искова претенция, а именно 1861.16 лв., претендираното възнаграждение по делото е в размер на 486.12 лв. съгласно уговорените критерии в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, като същият е намален от съда на 300 лв. Счита, че така присъденото адвокатско възнаграждение не отговаря на реално извършената по делото адвокатска работа, както и на фактическата и правна сложност.

Излага съображения, че правната работа по делото е започнала през декември 2024г. и към настоящия момент все още не е приключила. Присъденият адвокатски хонорар не отговаря на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като същият не е справедлив и обоснован спрямо фактическата и правна сложност на делото. Претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 248.55 евро.

1

В законоустановеният срок е подаден писмен отговор, в който се поддържа, че по делото ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение преди приключване на устните състезания, което е отчетено от първоинстанционния съд. В случая районният съд подробно е мотивирал защо присъждането на пълния претендиран размер не е оправдано. Правилно са отчетени обстоятелствата, че делото не се отличава с фактическа сложност, не се отличава с правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата не се е явил в откритото съдебно заседание, по аналогични казуси вече съществувала обилна и трайна съдебна практика. В мотивите си районният съд правилно е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., според което националният съд не е длъжен да прилага минималните адвокатски възнаграждения, когато националната уредба противоречи на чл. 101 ДФЕС. Именно поради това съдът е извършил собствена преценка за разумния размер на разноските. В обобщение иска да се потвърди определението.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата, с мотивите, че, делото не представлява фактическа и правна сложност. По този вид дела вече имало изобилна съдебна практика, а и съдът би могъл да определи адвокатски хонорар и под минималния размер, предвиден в наредбата, а определения такъв на пълномощника на ищеца в размер на 300 лв. не е обиден към труда на адвоката, който има заведени множество подобни дела, с идентично съдържание на исковите молби.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния 2 и разумен размер. При възражение за прекомерност на разноските за адвокат се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми. Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната. Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна.Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

В случая обосновано е приетото, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, напротив, фактическата обстановка между страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание. Пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното о. с. з. по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това правилно е прието, че определеният от съда размер на дължимото адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300,00 лв. по предявения иск е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални права и не води до неоснователно обогатяване.

Страните са претендирали разноски, но в това производство не им се дължат.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена срещу Определение № 209/16.01.2026г., постановено гр. дело № 20252230101581 по описа на Районен съд С., с което е оставена без уважение молбата на адв. П. С. П. САК, с която се иска изменение на Решение № 846/15.10.2025г., постановено по 3 делото в частта за разноските.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 209/16.01.2026г., постановено гр. дело № 20252230101581 по описа на Районен съд С..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4