Решение № 104 от 03.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Варна, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000661 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалбa от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез юрк. Й. С., против решение № 96 от 29.09.2023 г., постановено по т. д. № 26/2023 г. на Окръжен съд – Търговище. Постановеният съдебен акт се обжалва в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на Ш. А. М. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 28 000 лева до пълния присъден размер от 50 000 лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 19.10.2022 г., причинено от К В К като водач на лек автомобил „Пежо 207“, с рег.

№ Х ХХХХ ХХ, застрахован с действаща към момента на инцидента застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Не се оспорва правото на ищцата да бъде обезщетена за претърпените от нея неимуществени вреди. Спори се единствено по отношение на определения от съда размер на обезщетението. Въззивникът счита, че сумата от 28 000 лева е напълно достатъчна да компенсира страданията, понесените от ищцата. Излага доводи, че размерът на обезщетението не е съобразен с жизненият стандарт в страната към процесния период, а също така и с относимата за случая съдебна практика. Позовавайки се на заключението на СМЕ по делото, сочи, че 1 възстановяването е обичайно, няма настъпили усложнения и прогнозите са за пълно възстановяване. Намира за преувеличени дадените свидетелски показания за наличието на тежка психична травма в резултат на инцидента. В подкрепа на това, твърди, че съгласно СПЕ ищцата е върнала своите личностни и социални роли, липсват депресивни състояния и психични заболявания. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като ищцата не е внимавала достатъчно, поради това, че е разговаряла по телефона.

В този смисъл счита, че са налице нарушения на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т.

2 от ЗДвП. Допълва, че счупването не е в резултат на директен удар с МПС, а при падане на земята, което е в пряка връзка с проявеното от ищцата невнимание. Навеждат се доводи за недължимост на лихва по чл. 409 от КЗ, тъй като ищцата не е представила и отказва да представи банкова сметка, което поставя застрахователя в невъзможност да изпълни без нейното съдействие и поради това счита, че тя е в забава. Въззивникът твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски за производството. Ако съдът прецени, че такива се дължат, то следва да се определят съобразно горницата над 28 000 лева. В този смисъл моли за отмяна на решението в обжалваните части.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба, депозиран от Ш. А. М., чрез адв. Н. Д. и адв. Г. Р.. Оспорва така подадената жалба, като я намира за неоснователна. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приложил материалния и процесуалния закон, съобразил е константната съдебна практика и е съблюдавал принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед събраните по делото доказателства относно механизма на произшествието, причинените телесни увреждания и негативните психологически изживявания, смята, че присъденият размер на обезвреда е определен справедливо от съда. Сочи, че и към настоящия момент пострадалата изпитва болки и психически дискомфорт, които препятстват пълноценния начин на живот. Намира за преклудирано направеното възражение за съпричиняване. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.

Страните претендират разноски в настоящото производство.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и ангажират съда с произнасяне по същество.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на 2 автомобилист, причинил неимуществени вреди подлежащи на обезщетение.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено. Решението е допустимо. Като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща наличието на правен интерес в производството, е осъществено и изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, видно от отправена засрахователна претенция от 15.11.2022 г. /л. 8 приложение към исковата молба/, по която застрахователното дружество се е произнесло и е изразило готовност да заплати обезщетение в размер на 28000 лв., видно от уведомително писмо с изх. № 10177/5/23.12.2022 г. /л. 72 от търг.дело № 26/2023 г./.

Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.

Спорният предмет и във въззивното производство се очертава около размера на дължимата обезвреда за настъпилото застрахователно събитие и съответно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Застрахователното дружество и в настоящото производство поддържа тезата, че сумата от 28000 лв. напълно съответства на претърпените болки и страдания от пострадалото лице, като до този размер смята отправената претенция за основателна.

Безспорни в настоящото производство са фактите и обстоятелствата около наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователното дружество, настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП от 19.10.2022 г., които са в причинна връзка с виновното поведение на застрахования водач, видно от одобреното споразумение постигнато по НОХД № 847/2022 г., по описа на Районен съд – Търговище и неговата задължителна сила, съгласно чл. 300 ГПК.

Със споразумение между извършителя на деянието К К и РП – Търговище по НОХД № 289/2022 г. на РС – Търговище, подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", във вр. с чл. 343, ал. 1, 6. "б", във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 116 от ЗДвП, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложено и съответното наказание.

Съобразно гореустановеното безспорно се явява наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на причинените на пострадалото лице неимуществени вреди.

3

Основният спорен въпрос и в производството пред въззивния съд касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да бъде определено съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, прилагани съобразно дадените в т. 2 на ППВС № 4/68 г. задължителни указания за изясняване на понятието „справедливост“ по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност. Това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, в това число начинът на извършване на деликта, вида на получените увреждания и тяхното отражение върху физическото и психическо здраве на ищеца, както и върху неговия живот, възраст на пострадалия, социално положение, икономическата ситуация в страната към момента на произшествието, включително инфлационните процеси и всички специфики на конкретните факти и обстоятелства, установени по делото, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. В тази връзка съдът съобразява трайната и константна практика на касационната инстанция, обективирана в редица съдебни актове /в този смисъл / решение № 189 от 04.07.2012 г., т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, решение № 71 / 18.06.2020 г. по т. д. № 900/2019 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.

В контекста на гореизложеното съдът съобразява обстоятелствата, че пострадалата Ш. М. е младо момиче, на 18-годишна възраст към датата на процесното ПТП, в разцвета на силите си, не се установява да е имала преди инцидента хронични или други заболявания. Към момента на нещастното събитие момичето е ученичка в дванадесети клас, предстои й абитуриентски бал. Тези несъмнено положителни и специални в живота на всеки предстоящи събития са помрачени от настъпилия инцидент. От изслушаната съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертиза, както и от разпита на свидетели се установява, че възстановителният период не е бил кратък и всъщност още не е приключил. В резултат на инцидента пострадалата е претърпяла счупване на голямопищялната кост на лявата подколенница в областта на глезенната става, получила е също така оток и деформация на ставата с ограничени активни движения. Както свидетелства заключението от съдебно-медицинската експертиза, момичето е претърпяло силни болки, както спонтанни така и палпаторни в областта на лявата глезенна става. Счупването на голямопищялната кост на лявата подколенница в областта на глезенната става е причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник. Експертът психолог дори поддържа заключение, че въпреки проведеното лечение, няма как в пълен обем да се възстановят функциите, които изпълнява крайникът на пострадалата. Проведено е и оперативно лечение, като операцията на 21.10.2022 г. е била с продължителност от един час. Операцията се определя от вещото лице като сложна поради това, че счупената кост е в областта на глезенната става. Макар и да е вероятно пълното възстановяване на лицето, като остатъчни последици от счупването може да се очакват болки при студено и влажно 4 време, при тежък физически труд и продължително ходене, като тези болки могат да продължат до няколко години. Освен физическото увреждане на телесната цялост, това несъмнено е причинило и силен стрес, чувство на страх и тревожност у пострадалата.

Установява се от заключението на съдебния лекар, че Ш. М. е претърпяла силни болки и страдания по време на получаване на счупването, като тези болки са продължили известно време и след операцията. Върху левия глезен на пострадалата ще остане белег от извършената операция. Несъмнено счупването, независимо от лечението, ще доведе до влошаване на опорно-двигателния апарат и сериозни артрозни промени.

Непосредствено след инцидента грижите за ищцата са изцяло поети от нейните близки, които осигуряват тоалет, къпане, прехрана, което допълнително повлиява неблагоприятно върху самостоятелността и самочувствието на един млад човек, на който са му предстоели далеч по-положителни емоции около завършване на гимназиалния курс на обучение. Това е довело до преминаване през силен стрес, тревожност, депресивни мисли. За възстановителния период и положените грижи свидетелства разпита на А С, баща на пострадалата, чиито свидетелски показания съда кредитира съобразно чл. 172 ГПК. Свидетелят, заедно с неговата съпруга са полагали грижи за своето дете, като майка я къпела в продължение на три месеца докато пострадалата е била на легло. Последвал период на рехабилитация и физиотерапия, за по-добро заздравяване и укрепване на крака е носила медицински ботуш. От поставените в крака импланти момичето се е обринала, което причинило допълнителен дискомфорт и тревоги, след което последвала втора операция за премахване на имплантите. Придвижвала се с патерици. В следствие на инцидента се е нарушил нормалния ритъм на живот на лицето, тя преустановила ежедневните си занимания, като да ходи на фитнес, да участва в мажоретния състав на града. Развила страх и въпреки, че преди инцидента е издържала успешно шофьорски изпит, не искала да управлява лек автомобил. Дори известно време след произшествието се страхувала да пресича пътното платно сама. Несъмнено за ищцата травмата е била голяма и се е отразила на естествения ход на нейното израстване. Не е изживяла пълноценно важни и свързани със забавление и радост моменти от човешкия живот, като абитуриентски бал, успешно положени кандидат-студентски изпити и приемането ѝ да учи висше образование във Велико Търново. Съзнанието на момичето е било заето от тревожни мисли и страх, неприсъщи за лице на нейната възраст. Макар и възрастта на ищцата да предлога, че тя ще се възстанови напълно, то тя е преминала през оперативно лечение, от което ще остане белег, засегнат е орган, който изпълнява двигателни функции, помрачени са моменти от живота , които тя няма да има възможност да изживее отново, още по-малко пълноценно. След злополуката животът на пострадалата е изпълнен с негативни изживявания, които са последователни, едно след друго. Установява се от доказателствата, че емоционално пострадалата все още не 5 се е възстановила, нивото ѝ на тревожност е високо, когато е навън.