Решение № 1130 от 16.06.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№1130 град

Пловдив, 16 юни 2022 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Милена Несторова - Дичева при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 693 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета,

Раздел Първи от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на Т.Р.П., ЕГН **********,***, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-535/31.01.2022 г.на началник отдел „Контрол“ РД“АА“гр.Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и потвърждаващото я решение с доводи за допуснати СПН при налагането на оспорената ПАМ.

Сочи се, че установителната част на заповедта не легитимира Т.П. като водач на МПС, извършил вмененото му нарушение, а диспозитива на заповедта не ангажира административнонаказателната отговорност на Т.Р.П., тъй като същият не е посочен като лице, чиито права и законни интереси се ограничават с процесната ПАМ.

Заема се и тезата, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН.

В крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Излагат се и допълнителни съображения за нищожност на оспорената заповед предвид непредставянето на доказателства за компетентността на органа, който я е издал.

Допълват се съображенията за липса на адресат на заповедта.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, не се представлява по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок - след проведено обжалване по административен път и постановяване на решение, с което е отхвърлена жалбата против процесната заповед, за което решение не са представени доказателства за връчването му, което налага извод за подаване на жалбата в срок.

Жалбоподателят притежава частично и правен интерес от това оспорване в качеството му на водач на процесния автомобил, посредством който е извършено нарушението, заради което са наложени и процесните ПАМ единствено в частта по отношение на наложената ПАМ по т.1 от заповедта, а именно по чл.106а ал.1, т.7 б.“б“ и ал.2, т.6 от ЗАвтП.

По отношение на т.2 от процесната заповед, с която, на основание чл.106а, ал.1, т.1 б.“б“ пр.2 и ал.2, т.1 от ЗАвтП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер ***и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство № ***, за жалбоподателя липсва правен интерес от така направеното оспорване по следните съображения:

По своята същност правото на оспорване е публично субективно потестативно право, което се осъществява по съдебен ред и се изразява в признатата възможност чрез едностранно волеизявление да се предизвика правна промяна. Пораждащият правото на оспорване юридически факт е посочен в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) и доуточнен в чл. 147, ал. 1 АПК.

Цитираната конституционна разпоредба прогласява, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат.

Конституционният съд (КС), тълкувайки понятието "засягане", в своето решение № 21 от 26.10.1995 г., постановено по конституционно дело № 18/1995 г. приема, че такова има, когато са нарушени или застрашени права или законни интереси на съответните граждани и/или юридически лица. Еднопосочна е практиката на КС, че засягането следва да е лично, като интересът и правата следва да принадлежат на лицето, което се квалифицира като "засегнато" от конкретното властническо волеизявление. Изводът за наличието на пряк и личен правен интерес от оспорването е предпоставен от определени качества на правния субект и от естеството на правоотношението, в което същият се намира, като преценката винаги е конкретна.

Във връзка с изложеното и в контекста на възникналия правен спор, водачът П. не представлява лице, засегнато от издадения индивидуален административен акт, в частта, в която е наложена ПАМ на Наложената ПАМ на това основание е насочена не към извършителя (в случая водача на МПС), а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и адресат на упражнената административна принуда е не нарушителят, а собственикът на спряното от движение МПС, независимо че поведението на първия е дало основание за приемане на акт с подобен правен резултат. В този смисъл и правен интерес от оспорването на това волеизявление има собственикът на МПС, както и всяко лице, явяващо се държател или ползвател на вещта на годно правно основание. В случай като настоящия, когато собственикът и извършителят на нарушението са два различни правни субектa (не е спорно по делото, че собственик на лек автомобил „Хюндай Айоник“ с рег. № ***, с който е извършено нарушението, довело до налагането на процесната ПАМ, е „Трафик такси“ООД, ЕИК *********) и по делото липсват доказателства, индикиращи евентуалната обвързаност помежду им по силата на някакъв вид гражданско, в т. ч. трудово или друг вид правоотношение, жалбата на Т.П., по аргумент от чл. 159, т. 4 АПК, се явява недопустима.

След като водачът в анализираната хипотеза не е окачествим като засегнато по смисъла на чл. 120, ал. 2 КРБ, респ. чл. 147 АПК, лице, в който смисъл е и съдебната практиката на Върховния административен съд (например: определение № 10449 от 14.10.2021 г., постановено по адм. дело № 10083/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и решение № 15079 от 06.12.2018 г., постановено по адм. дело № 3904/2018 г., I о. на Върховния административен съд), то жалбата в тази ѝ част е подадена от лице без правен интерес от оспорването.

Това налага в тази ѝ част жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

В горния смисъл Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2021 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева.

Разгледана по същество в частта по отношение т.1 от процесната заповед жалбата е неоснователна предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство, съгласно допълнително направено уточнение (допълнение към жалба на л.10) е заповед за налагане на ПАМ № РД-14-535/31.01.2022 г. на началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ Пловдив.

Същата е оспорена по административен ред и със свое решение № РД -14-535/2/02.03.2022 г. директорът на РД АА – Пловдив е отхвърлил жалбата на Т.Р.П. – л.10 по съединеното адм.дело № 845/22 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Каза се, предметът на разглеждане на оспорването на заповед за налагане на ПАМ № РД-14-535/31.01.2022 г. на началник отдел „Контрол“ в

РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, се ограничава до нейната точка първа дотолкова доколкото по т.2 жалбата е недопустима.

Неоснователно е оплакването за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган.

Противно на изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя в пледоарията му в хода на устните състезания, оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на надлежна делегация – заповед № РД -01-553/23.11.2021 г. на ИД на ИААА – л.3 по съединеното адм.дело № 845/22 г. по описа на Административен съд Пловдив.

В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Решение № 5050 от 27.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 257/2022 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева.

Неоснователни са и останалите оплаквания по жалбата като съдът намира за нужно да посочи, че възраженията, основаващи се на допуснати нарушения на ЗАНН и тези свързани с незаконосъобразността на АУАН, установяващ нарушението във връзка с което е наложена процесната ПАМ, са ирелевантни към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани. Предмет на разглеждане в това производство е ЗНПАМ, а ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е в отделно производство по ЗАНН, което е различно от настоящото.

Не са допуснати СПН в хода на административното производство по налагането на процесната ПАМ.

Противно на твърдяното по жалбата, съдът намира, че е ясен адресата на процесната заповед по нейната т.1, а именно водачът на автомобила, извършил нарушението, заради което се е стигнало до налагането на процесната ПАМ, Т.П.. Същият, вкл. с подаването на жалбата против заповедта за налагането на процесната ПАМ, се е идентифицирал като лице, чиито права и законни интереси се засягат от нея в качеството му на водач на лек таксиметров автомобил, чието удостоверение се отнема за срок от едно година.

Същият е посочен като лице, до чието знание да се сведе заповедта, тя е връчена на него. Същият, видно и от посоченият в мотивната част на заповедта АУАН № 316172 от 28.01.2022 г. (л.7) е извършил и нарушението, заради което се налага процесната ПАМ. В АУАН Т.П. е посочен ясно като нарушител, а в оспорената заповед АО се позовава в мотивната ѝ част на въпросния АУАН. Именно във връзка с установеното с този АУАН нарушение е наложена и процесната ПАМ.

Същата е издадена и в съответствие с материалния закон.

Релевантните предпоставки за налагането на процесната ПАМ в конкретния случай са налице.

Безспорно е по делото, че П. е осъществявал таксиметров превоз на пътници. На 28.01.2022 г., на ул.“В.Левски“ №50 в гр.Пловдив, като водач на лек таксиметров автомобил „Хюндай Айоник“ с рег. № ***, собственост на „Трафик такси“ООД, е извършил таксиметров превоз на пътници с пътна книжка серия АН №754, пътен лист № 000021/28.01.2022 г., УВЛТА № 1006285/26.02.2020 г., видно и от фискален бон № 1043/28.01.2022 г. Въпросните обстоятелства са установени с АУАН, представен като доказателство по делото.

Същите не са и спорни между страните.

Налице е и втората предпоставка за налагането на процесната ПАМ, а именно, че в момента на проверката водачът е без разрешително, издадено от Община Пловдив. По делото е представено разрешително за въпросното МПС, но това разрешително касае период, следващ момента на извършване на нарушението. Разрешителното е с начална дата 04.02.2022 г., а процесното нарушение е установено на 28.01.2022 г.

Доказателства за налично разрешително, представено на контролните органи към датата на извършване на проверката не се представиха по делото. Едновременно с това нарушението е установено посредством АУАН, който е подписан от жалбоподателя П., който изрично е отбелязал в него, че не възразява.

По делото не се ангажираха доказателства, които да наведат съда на извод, различен от този, че са налични предпоставките за налагане на процесната ПАМ макар и съдът да е указал разпределението на доказателствената тежест още с разпореждането за насрочване на делото.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна в частта ѝ по т.1 от заповед за налагане на ПАМ №

РД-14-535/31.01.2022 г. на началник отдел „Контрол“ в

РД „Автомобилна администрация“ Пловдив.

При липсата на заявени претенции за разноски от ответника, съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното, съдът,

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Р.П., ЕГН **********,***, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-535/31.01.2022 г. на началник отдел „Контрол“ РД“АА“ гр.Пловдив в частта ѝ по т.2 и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 693/2022 по описа на Административен съд Пловдив за 2022 г. в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Р.П., ЕГН **********,***, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-535/31.01.2022 г. на началник отдел „Контрол“ РД“АА“ гр.Пловдив в частта ѝ по т.1. по чл.106а, ал.1, т.7 б.“б“ и ал.2 т.6 от ЗАвтП – временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил № 1006285 за срок една година.