Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 13.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 8094/2024
Вид
Решение № 220
Подписан
13.03.2025
В сила
13.03.2025
Състав
Величка Маринкова, Слави Георгиев Славов, Атанас Николаев Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка М.а

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Слави Г. Славов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100608094 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда №540/06.12.2023г. по НЧХД №6803/22г. по описа на Софийски районен съд, НО, 23-и състав, подсъдимата С. М. Д., ЕГН **********, е призната за невиновна в извършването на продължавано престъпление клевета и продължавано престъпление обида спрямо личността на М. Г., както и продължавано престъпление клевета и продължавано престъпление обида спрямо личността на Р. Д., нанесени публичнопрестъпление по чл. 148 ал.2 пр.1 от НК вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 147 ал.1 от НК и чл.148 ал.1 т.1 от НК вр. чл. 146 ал.1 от НК. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частните тъжители Р.

И. Д., ЕГН **********, и М. Г. Г., ЕГН **********, подадена чрез повереника им адв. М. К., в която са изложени съображения за нейната неправилност.

Отправя се искане към въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да признае подсъдимата С. Д. за виновна по повдигнатите й обвинения. По делото е постъпило и допълнение към подадената въззивна жалба, с което се поддържа, че процесното деяние не се явява малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Изложени са конкретни доводи срещу неправилността на постановената присъда, като не са отправени искания за събиране на доказателства пред въззивния съд. Настоящият въззивен състав, след като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания и на основание чл.327 от НПК, прецени, че за изясняване на фактите по делото не се налага провеждане на въззивно следствие.

1

В откритото съдебно заседание пред СГС на 03.02.2025г, подсъдимата се явява лично, с адвокат И. И. – защитник по пълномощие. Частните тъжители, редовно призовани, не се явяват, а се представляват от общия им процесуален представител – адвокат М. К.. В пледоарията си последната заявява, че авторството на деянието е безспорно установено от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Допълва, че съобразно назначената и приобщена по делото СППЕ Д. не страда от психични заболявания, които да изключат наказателната й отговорност. Акцентира върху продължителния период, през който са осъществявани обидите, а именно около шест месеца. В заключение моли за отмяна на присъдата на СРС и постановяване на нова, с осъдителен диспозитив.

Защитата навежда твърдения, че обидите към тъжителите не били целенасочен акт, а резултат от продължителна ситуация на конфликт, за настъпването на който те били съпричастни. Набляга на обстоятелството, че стресът от конфронтацията е довел до деятелността на подзащитната му, а поставянето на бележки бил нейният своеобразен опит да се помирят. По същество, намира случая за такъв, изпълващ критериите за малозначителност, поради което моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Претендира разноски и представя доказателство за извършването им от страна на подсъдимата.

В последната си дума подсъдимата се придържа към казаното от адвоката си и добавя, че константно е проявявала усилия да спазва законовия ред.

Въззивният съд, след като извърши собствена, самостоятелна оценка на събраната по делото доказателствена маса, а също така доводите ивъзраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, установи следното:

Упражнявайки правомощията си за проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата.

Въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното:

Подсъдимата С. М. Д. с ЕГН ********** е родена на *******, български гражданин, с чисто съдебно минало, с постоянен и настоящ адрес – гр. София, бул. „ *******, *******.

Същата живеела от няколко години на горепосочения адрес в жилищен блок. Във същия вход апартаменти обитавали и частните тъжители Р. Д. и М. Г., а те били в роднинска връзка баба – внучка. Свидетелят П. Д., дъщеря на Р. Д. и майка на М. Г., живеела в апартамент на същия етаж № 5, на който се намирало и жилището на Р. Д.. М. Г. била във фактическо съжителство със свидетеля М.М., от когото имала двегодишно дете, обитаващо същия апартамент. Апартаментът, жилище на тримата, бил номер 2

№ 26, и бил позициониран над този на подсъдимата. Р. Д. ползвала апартамент номер 33 – 34 в същия вход „ А“, на пети етаж.

Отношенията между семейство Д. и С. Д. били силно влошени от дълги години. Ситуацията се дължала на факта, че подсъдимата намирала шумовете, идващи от апартамент № 26, обитаван от М. Г. и семейството й, за прекомерни и нарушаващи безпрепятственото ползване на имота й.

Семейството опитвало да приглуши шумa от ползване на мебелите с различни способи и приставки, но до намаляне на недоволството от страна на С. Д. не се стигнало.

Освен това, подсъдимата обвинявала Р. Д., че нелегално е променила въздухопроводите в дома си, поради което миризмите от готвене в апартамент № 33 – 34, поемани от абсорбиращото устройство, отивали в баните на живущите във входа.

Свидетелят Т.Д., брат на С. Д., не обитавал жилище в процесната сграда, но живеел недалеч. Той бил запознат с конфликтите между съседите, поради което с негово участие и инициатива през 2020 и 2021г. били организирани помирителни срещи с участието на С. Д. й семейство Д., които срещи не пожънали успех.

В условията на незатихващи спорове, по сигнал на подсъдимата от 25.01.2022г. до Столична община, администрацията на район „ Изгрев “ извършила проверка относно преустройство на вентилацията в апартамент № 33 – 34 на адрес гр. София, бул. „ *******, вход „ А “ като нарушения на ЗУТ не били открити.

Изразявайки мислите и протеста си от поведението на семейство Д., С. Д., в периода от 01.01.2022г. до 19.04.2022г, написала и поставила пет броя послания във жилищния вход, както следва:

На неустановена дата в началото на месец януари 2022г. залепила бележка във входа на сградата, гласяща :

„ Родата, дерибействаща във вход А, бл. *******

1. Фалшифицира документ от ЧЕЗ Електро България.

2. Залепи ключалката ми.

3. Готви с абсорбатор към бани и санитарни помещения от 6г.

4. Заплашва.

5. Отказва да уведоми кой от тях е управителят.

6. Продължава след изобличаване. „

На 09.01.2022г. написала с флумастер на таблото за обяви на входа следното:

„ Спри да готвиш в нашите тоалетни Р. Д. – ап. 33 – 34. Така разбираш ли? Освен, че си безочлива, вие сте престъпници и патологични лъжци.“ Подписано е с думите „ от тази, чиято ключалка залепихте.“ 3

На 23.01.2022г. написала с маркер на стената до входната врата на апартамент № 33- 34 на етаж № 5 следното:

„ Спри да готвиш в моя дом, лъжкиня! Тази, чиято ключалка залепихте.

Вие сте престъпници! „

На 02.02.2022г, написала бележка, която поставила във входа на блока, на таблото за обявления, която гласяла:

„ М. Г., ап. 26, Ще ни пощадиш ли от шумния си секс / крещене/? Слушаме изпускането ти по цял ден, миришем манджите ви – ще позволиш ли да имаме свой живот в жилището си? Ако благоволиш, бе уведомена, но както винаги – правиш още шум. Няма да е зле да се съобразяваш, за да не звъним на 112, както правиш ти и родата ти. Мерси предварително. “

На 14.02.2022г. написала бележка, която отново поставила на таблото за обявления във входа, гласяща: „ ап. 26, М. Г.ова Г., спри да хвърляш хранителните си отпадъци върху климатика и перваза на спалнята ми.

Самозабравили и самоуправстващи престъпници, лепящи ключалки е редно да се съобразяват… Или пак ще пускате обява с телефона ми? “ По повод деятелността на подсъдимата, тъжителите Д. и Г. сезирали с частна тъжба СРС на 11.12.2023г. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие били извършени разпити на свидетели, а също така използвани способи за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства – експертизи, един брой съдебно – графологична и един брой съдебно психолого – психиатрична експертизи.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е събрал следните гласни и писмени доказателства, както и способи за доказване / експертизи/ както следва:

1. Гласни: свидетелските показания на П. Д. и М.М., разпитани в о.с.з. на 15.02.2023г. и 06.12.2023г. / л. 31 и 92 от делото/; показанията на св. Т.Д., разпитан в о.с.з. на 29.05.2023г.

2. Писмени: приложените към тъжбата пет броя снимки, съдържащи написани от С. Д. послания, обект на съдебно – графологичната експертиза; писмо от Столична община, район Изгрев, по сигнал на С. Д. за нелегално преустройство на въздухопроводите, прието в о.с.з. на 29.05.2023г; становище на защитника на подсъдимата ведно с приложения, приети в същото о.с.з.

3. Способи за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства: един брой съдебно - графологична експертиза, приета в о.с.з. на 27.09.2023г. / л. 52 от делото/; един брой СППЕ, приета в о.с.з. на 4

13.11.2023г. / л. 88 от делото/.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав относно съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му по доказателствената съвкупност.

В тази връзка правилно контролираният съд е кредитирал показанията на свидетелите Д., М. и Д.. Въпреки че Д. и М. са в близки родствени отношения с тъжителите, тъй като Р. Д. е майка на свидетелката, а М. е фактически съпруг на дъщеря й М. Г., показанията им и въззивния съд намира за достоверни, обективни и добросъвестно дадени, тъй като се подкрепят от цялата доказателствена съвкупност по делото. За наличието на конфликт между подсъдимата и семейство Д. потвърждава и братът на подсъдимата – свидетелят Т.Д.. Неговите показания са всъщност в противовес на интереса на Д., но от друга страна в синхрон с цялата останала по делото доказателствена съвкупност. Още повече, самият Д. в разпита си заявява, че е знаел за оставяните от сестра му бележки във входа. Още един свидетел, индиректно е възприел непосредственото изготвяне на едно от инкриминираните писма – св. П. Д.. Тя лично е видяла изписването на стената на бележка номер 3 по ред, от 23.01.2022г. Специално внимание следва да се обърне и на свидетеля М., разпитан двукратно в хода на първоинстанционното производство, потвърдил и допълнил първоначалните си показания. Същият също сочи за наличие на бележки както за месец януари, февруари, а също и април през 2022г.

Изразените слова също съвпадат с тези, представени на снимковия материал от тъжителите. Действително, М. сам признава, че за авторството на бележките знае от фактическата си съпруга и двамата тъжители, но то безспорно и категорично се установява от назначената и приобщена по делото съдебно – графологична експертиза. Правилно заключението е кредитирано от първостепенния съд като обективно, пълно, професионално дадено. То е и прието без въпроси от страните. Експертите са единодушни, че автор на всички изписани послания, изброени по – горе, е едно и също лице и това е С.

Д..

По отношение на съдебно психолого – психичната експертиза, тя също законосъобразно и правилно е кредитирана изцяло от контролирания съдебен състав. Съгласно заключението по нея, подсъдимата може да носи наказателна отговорност и към момента на извършване на деянието е била вменяема.

Особеното личностно разстройство, установено у Д., а именно „ емоционално нестабилна личност“, правилно СРС е счел, че е причинено от дългогодишния междусъседски конфликт. Въпреки това, въззивната инстанция не счита, че този факт води до правен извод за съпричиняване от страна на тъжителите, и то до степен, която да изключи наказателната отговорност на подсъдимата. В действителност, както и св. Д. и св. М. заявяват, опити за помирение са правени, действия в тази посока са предприемани, въпреки че те не са довели 5 до търсения успех.