Решение № 261599 от 16.12.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав в публичното заседание на 01.10.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1342 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С иковата молба ищецът Г.Г.2.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, твърди, че на 28.11.2019г. между ищцовото дружество, в качеството на „Цесионер” и търговско дружество „К.Т.Ю.” ООД, ЕИК ********в качеството на „Цедент” е сключен Договор за цесия. По силата на този договор „К.Т.Ю.” ООД е прехвърлило на ищеца вземането си срещу ответното дружество „Ю.” ООД, ЕИК ********, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. От своя страна, цесионерът „Г.Г.2.” ЕООД е придобило индивидуализираните в договора за цесия вземания и права както следва: сумата в размер на 60 000 лв., произтичаща от неплатена фактура № ********** от 28.12.2018г. - комисионна по договор за посредничество, както и сумата от 5 350 лв., представляваща дължимо на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница от 60 000.00 лв., за периода, считано от изтичане на 14-дневен срок от фактуриране на неплатената фактура, до подписване на договора за цесия, а именно от 12.01.2019г. до 28.11.2019г.

Със сключването на договора за цесия ищцовото дружество „Г.Г.2.” ЕООД е придобило качеството на кредитор и е станало носител на вземането, като длъжникът „Ю.” ООД не е изплатил сумата по главницата, която претендира заедно лихвите за забава.

В молбата си от

31.07.2020 г. е уточнил, че цедираното вземане изхожда от Договор за посредничество с продавач от 28.12.2018 г. и издадена във връзка с извършената работа Фактура № **********/28.12.2018 г. на стойност 60 000 лева (шестдесет хиляди лева), за осъществено посредничество при продажбата на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** в град София, Столична община, район В., площ 1528 кв.м., заедно с построените в имота: сграда с идентификатор *** с адрес: гр. София, Столична община, район В., бул. ********със застроена площ от 439 кв.м и сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. София, Столична община, район В., бул. ********със застроена площ 7,00 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. София, Столична община, район В., площ 83 кв.м.

Сочи, че в изпълнение на задълженията си по договора за посредничество с продавач от 28.12.2018 г. и по конкретно Раздел I и и Раздел IV чл. 4.5 ал. 1, Цедентът-„К.Т.Ю.“ ООД е осъществил посредничество при продажбата на посочения имот между продавача „Ю.“ ООД и представения от посредника (Цедент) купувач в лицето на „Билдинг груп“ ООД, в резултат на което между тях е сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота, а на посредника е следвало да бъде заплатена определената в чл. 4.5 ал. 2 от договора цена.“ Съгласно разпоредбите на закона и договора за посредничество „К.Т.Ю.“ ООД е издало описаната по-горе фактура за плащане на дължимата комисионна от 60 000 лева с ДДС. В деня на изповядване на окончателната сделка пред Нотариус В.с peг. номер

268 на Нотариалната камара, продавачът на имота „Ю.” ООД е развалил сделката с купувача представен от страна на Цедента „К.Т.Ю.“ ООД, за което е съставен протокол от нотариуса.

Ответникът оспорва иска.

Оспорва наличието на ликвидно и изискуемо вземане на Цедента „К.Т.Ю.“ ООД спрямо „Ю.“ ООД.

Излага, че ищцовото дружество - цесионер се позовава на „неизпълнение на парично задължение по търговска сделка.“ Като такава се визира договор за посредничество от 28.12.2018 г. Сочи, че задълженията на цедента - посредник са очертани в клаузата на т. 2 от договора за поръчка /посредничество/, с която посредникът „К.Т.Ю.“ ООД се е задължил към „Ю.“ ООД да : ,,1.Да предлага имота , предмет на договора, на потенциални купувачи; Да рекламира имота; Да организира огледи на имота с потенциални купувачи; Да информира Продавача за предлагането на имота; Да осигури организационно обслужване и посредничество по сделката до сключване на окончателен договор.“

Съгл. т. 1 от договора за посредничество цедентът „К.Т.Ю.“ ООД , праводател на ищцовото дружество , се е задължил да осъществи посредничество при продажбата на недвижими имоти , подробно описани /„поземлен имот с идентификатор *** с площ 1528 кв. м. заедно с построените в имота сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** с продажна цена в размер на 390 000 Е /триста и деветдесет хиляди евро/ “.

При осъществена продажба на тази цена ищецът твърди , че дружеството „Ю.“ ООД се е задължило да заплати възнаграждение в размер на 60 000 лв.

Обичайното възнаграждение за посредничество при продажбата на недвижими имоти варира между 1,5 % до 3 % от постигнатата продажна цена .

Твърдяното обещано възнаграждение по посредническия договор съгл. т. 4.5.1 възлиза на 8% съотнесено с уговорената таргетна цена от 390 000 Е /триста и деветдесет хиляди евро/ , като тази клауза в договора драстично надвишава обичайния размер на възнаграждение за посредничество и нарушава добрите нрави и почтената търговска дейност .

Счита, че клаузата на т. 4.5.1 от договора за посредничество е нищожна съгл. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави .

Евентуално счита ищцовата претенция за неоснователна , тъй като дружеството - цедент „К.Т.Ю.“ ООД не е изпълнило своите задължения по договора за посредничество по т. 1 и т. 2 : да осъществи продажба на недвижими поземлени имоти с идентификатор *** с площ 1528 кв. м. заедно с построените в имота сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** за продажна цена в размер на 390 000 Е /триста и деветдесет хиляди евро/ , нито да предлага имота , предмет на договора на потенциални купувачи , да рекламира имота, да организира огледи на имота с потенциални купувачи, да информира Продавача за предлагането на имота, да осигури организационно обслужване и посредничество по сделката до сключване на окончателен договор.

Изпълнение на поето от длъжника задължение за заплащане на възнаграждение за посредничество не се дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането, е неизправна страна поради това, че не е изпълнил насрещните си задължения по договора. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил така , както изисква законът /чл.63 ЗЗД - точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин .

Тъй като липсва изпълнение на задължението на „К.Т.Ю.“ ООД за осъществяване с негово посредничество на продажба на недвижими имоти , собственост на „Ю.“ ООД за сумата от 390 000 евро , то „Ю.“ ООД не дължи насрещно задължение за заплащане на възнаграждение за осъществено посредничество .

Поради недължимост на главното вземане смята за неоснователни и акцесорните претенции за забава съгл. чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С представения по делото Договор от 28.12.2018 г. ответникът е възложил на едно трето по делото лице - „К.Т.Ю.“ ООД, да посредничи при продажба на недвижим имот поземлен имот с идентификатор *** в град София, Столична община, район В., площ 1528 кв.м., заедно с построените в имота: сграда с идентификатор *** с адрес: гр. София, Столична община, район В., бул. ********със застроена площ от 439 кв.м и сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. София, Столична община, район В., бул. ********със застроена площ 7,00 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. София, Столична община, район В., площ 83 кв.м.

Съгласно чл. 4.5.2 от Дог., договореното възнаграждение е в размер на 60 000 лв. с ДДС, платимо в деня на сключване на предварителния договор, а ако такъв не се подписва – в деня на продажбата(чл.4.5.1). Възнаграждението се дължи поради самия факт на свързване на страни по сделката(чл.4.7).

За осъщественото посредничество е била издадена Фактура № **********/28.12.2018 г. на стойност 60 000 лева.

По делото е било изслушано заключение на ССЕ, неоспорена от страните, като е констатирало следното:

Процесната фактура № **********/28.12.2018 г. на стойност 50 000 лв. без ДДС и 60 000 лв. с включен ДДС, е осчетоводена в счетоводството на “К.Т.Ю.” ООД, като вземане, по дебита на сметка 411/2’’Клиенти” в размер на 60 000 лв., в кореспонденция с кредита на сметки:

703/2’’Приходи от продажба на услуги” - 50 000 лв. и 4532 ’’Начислен ДДС за продажбите ”- 10 000 лв.

Фактура

№ **********/28.12.2018 г. е включена в дневника за продажбите за данъчен период месец декември 2018 г. и съответно в СД за ДДС, съгласно Уведомление за приемане на постъпили от “К.Т.Ю. ООД данни от Справката-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби с входящ вНАП номер ДДС.2204-1503322/14.01.2019 г.

Фактура № **********/28.12.2018 г. на стойност 50 000 лв. без ДДС и 60 000 лв. с начислен ДДС, е включена в дневника за покупките на “Ю.” ООД, за данъчен период месец март 2019 г., с пореден номер 44 и съответно в справка декларация за ДДС, съгласно Уведомление за приемане на постъпили от “Ю.” ООД, ЕИК: ********, данни от Справката-декрларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби с входящ в НАП № на данните: ДДС.22131298372/15.04.2019 г.

Ответното дружество “Ю.” ООД е ползвало правото си на данъчен кредит по процесната фактура № **********/28.12.2018 г.

На 28.11.2019г. между ищцовото дружество, в качеството на „Цесионер” и търговско дружество „К.Т.Ю.” ООД, ЕИК ********в качеството на „Цедент”, е сключен Договор за цесия. По силата на този договор „К.Т.Ю.” ООД е прехвърлило на ищеца вземането си срещу ответното дружество „Ю.” ООД, ЕИК ********, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. От своя страна, цесионерът „Г.Г.2.” ЕООД е придобило индивидуализираните в договора за цесия вземания и права както следва: сумата в размер на 60 000 лв., произтичаща от неплатена фактура № ********** от 28.12.2018г. - комисионна по договор за посредничество, както и сумата от 5 350 лв., представляваща дължимо на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница от 60 000.00 лв., за периода, считано от изтичане на 14-дневен срок от фактуриране на неплатената фактура, до подписване на договора за цесия, а именно от 12.01.2019г. до 28.11.2019г.

Приобщено е и Уведомително писмо по чл.99, ал.3 ЗЗД от цедента, връчено на длъжника на 13.07.2020 г., с което последният е бил уведомен за цесията.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Договорът за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот по своята правна същност е вид двустранен нерегламентиран изрично от закона договор, като искът за заплащане на възнаграждение за осъществената услуга намира своето основание в чл.79 ЗЗД (РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 17.11.2010 Г. ПО ГР. Д. № 698/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС). Във връзка с това ищецът следва да докаже наличието на правоотношение с такъв характер, осъщественото посредничество по него, породило правото му на възнаграждение, както и придобиване на вземането по реда на чл.99 ЗЗД.

Между страните не се спори относно наличието на правна връзка възникнала между ответника и „К.Т.Ю.“ ООД, въз основа на което трябвало да бъде осъществено посредничество при продажбата на недвижимия имот, установяващо се и от представения Договор от 28.12.2018 .

Ответникът е направил възражение за нищожност на договора по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД, поради неговото противоречие с добрите нрави, тъй като договореното възнаграждение в размер на 60 000 лв. драстично надвишава обичайния размер на възнаграждение за посредничество.

Съдът намира възражението за неоснователно. Предвид търговския характер на сделката, страните по правоотношението следва да действат с грижата на добрия търговец, включващо познаването на пазара и съответно стойността на посредническата слуга. Налице е постигнато съгласие за цената, като липсват доказателства от които са се направи извод за нееквивалентност на престациите, водеща до накърняване добрите нрави, съответно до нищожност на договора.