Решение № 231 от 09.12.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Девня, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100446 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Д. Д. Демиров, ЕГН **********, против КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК 200688545, иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6, ал.2 от договор за паричен заем №****** към искане №******* от **.12.20**г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 651,80 лева при непредоставяне на обезпечение от страна на заемателя, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикалящи изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори.

В исковата молба се излага, че на 18.12.2024г. между Д. Д. Д., ЕГН:********** и „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК 200688545 се сключва Договор за паричен заем № ****** към искане № *******. По силата на договора ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 800лв. /осемстотин лева/ на ищеца, който се задължава да върне предоставената сума в срок до 18.09.2025г. на 9 /девет/ месечни вноски, при месечен лихвен процент от 4,200 % и годишен процент на разходите 63,779%. В чл. 3 от Договора са посочени параметрите на заема, като е предвидено, че размерът на всяка погасителната вноска е 108,58 лв. /сто и осем лева и 58ст./, като датата на първото плащане е 18.01.2025 г., а датата на последното плащане е 18.09.2025 г. и общата сума на плащане е 1 629 лв./хиляда шестстотин двадесет и девет лева/. В чл. 6, ал.1 от Договор за паричен заем № ****** от **.12.20*** г. се посочва, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.1, т.5 от Общите условия към договора за 1 заем. Съгласно чл. 10, ал.1, т.5 от Общите условия гаранти трябва да са две физически лица, всяко от който да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителния доход над 1000 лв. съгласно справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не са заематели по Договор за заем, сключени със заемодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Освен гарант/и, в чл. 6 от Договора е посочено, че заема следва да се обезпечи и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя, а именно: 1.Ипотека на недвижим имот съгл. чл. 10,ал.1, т. 1 от Общите условия /първа по ред ипотека/; 2.Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал.1, т.2 от Общите условия /пазарната стойност на движимата вещ следва да надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва /; 3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 1, т.З от Общите условия /банковата гаранция следва да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на Договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва/; 4.

Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. В чл.6, ал.2 от Договора е посочено, в случай , че не представи договореното в чл.6, ал. 1 в тридневен срок от сключването на Договора или представеното обезпечение не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т.5 от Общите условия към Договора, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 651,80 лв.

/шестстотин петдесет и един лева и 80ст./, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към Договора за заем. Съгласно погасителен план към Договора всяка погасителна вноска е в размер на 108 лв., без включена неустойка по чл.8 от Договора, разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора, при липса на обезпечение в размер на 72,42 лв. и общ размер на погасителната вноска, ведно с разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора при липса на обезпечение в размер на 181 лв, като падежът им е както следва: 18.01.2025;

18.02.2025; 18.03.2025; 18.04.2025; 18.05.2025; 18.06.2025; 18.07.2023; 18.08.2025; 18.09.2025.

Съгласно погасителния план общата сума, която ищецът следва да върне е в размер на 1629лв. /хиляда шестстотин двадесет и девет лева/, от които 800лв. /осемстотин лева/ главница, 177,20лв. /сто седемдесет и седем лева и 20ст. / лихва и 651,80лв. /шестстотин петдесет и един лева и 80ст./неустойка. Съгласно чл.9,ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото Договор за паричен заем № 276456 от 18.12.2024 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на 2 конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай става дума за търговска сделка нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави, се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай е налице имено такова несъответствие, доколкото на Д. Д. е вменено задължение да обезпечи заема си, след като усвои сумата, като в противен случай дължи неустойка в размер на 651,80лв. По отношение на сключения между Д. Д. и „КРЕДИ ЙЕС” ООД, Договор за паричен заем №********* към искане № ****** от **.12.20**г. следва да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. В чл.6 от Договора е посочено, че ищеца се съгласява в 3 дневен срок от сключването на Договора за заем да обезпечи заема с гаранти и още едно обезпечение по чл.6 от Договора, като ако не изпълни това свое задължение дължи неустойка в размер на 651,80лв. В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на заемодателя преди сключването на договора за заем, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Клаузата, съдържаща се в чл.8 от Договора, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на заема, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за заем.

Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат. В случая в чл.6 от Договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение, като фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Заемодателят е дал възможност на заемателя Д. Д. в едва 3-дневен срок да му предостави гарант, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания - за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е заемател по друг договор. Освен обезпечение с гаранти, ищецът следва да представи и още едно обезпечение - в случая ценна книга, 3 издадена в полза на заемодателя. Предоставянето на такива къси срокове препятстват длъжника да реагира и да изпълни условията. В такива кратки срокове, той трудно би могъл да представи такъв гарант, който да отговаря на всички посочени условия, както и още едно от посочените обезпечения. Опциите, визирани в чл.6 от Договора, не дават възможност на заемателя да избегне плащането на неустойка, тъй като той реално не може да изпълни условията, поради което вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора във всички случаи. В чл.6 от Договора дори е предвидено неустойката в размер на 651,80лв. да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска, като в този случай погасителната вноска е в размер на 181 лв., а общото задължение 1629 лв. Клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи нормата на чл. 16 от ЗПК, поради което по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК същата се явява нищожна. На това основание нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение. Клаузата за неустойката за нищожна на основание чл.26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД. По настоящият договор естеството на уговореното задължение по чл.6 е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл.6 не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора. Предвидената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора, още повече че тя трудно би се избегнала предвид посочените условия. Целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, като чрез нея заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. В случая предвидената „неустойка” всъщност представлява вземане на заемодателя, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, и което представлява допълнителна печалба за него, освен лихвата, поради което тя противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати заемодателя.

Претендираната неустойка в размер на 651,80лв. , предвижда задължение за Д. Д. за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение под формата на поръчителство или друго обезпечение, посочено в чл.6 от Договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат кредит получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по кредита, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва 4 след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение на кредита, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Същевременно задължението за неустойка, възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1 /2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постига и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение непредставяне на поръчителство на едно физическо лице, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано.