Решение № 12101 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12101 гр. ..., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.ЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20221110148999 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 от КЗ– за осъждане на ответника да заплати на ищеца изплатено обезщетение за вреди по МПС, застраховано при ищеца, причинени виновно от ответника, ведно с лихви и разноски, тъй като след настъпване на ПТП виновният причинител е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи, а посещението на местопроизшествието е било задължително по закон.

Ищецът твърди, че със застрахователна полица е застраховал. МПС, повредено от ответника при реализирано от последния ПТП. Твърди, че след настъпване на ПТП виновният причинител е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи, а посещението на местопроизшествието е било задължително по закон – чл.125, т.7 от ЗДвП. По заведената щета ищецът определил обезщетение, което било изплатено на увреденото лице. Въпреки отправената покана, причинителят на вредите – ответникът, не е възстановил на ищцовото дружество заплатеното застрахователно обезщетение.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че не е установен механизмът на настъпване на ПТП, липсата на вина, както и липса на елементите от фактическия състав по чл.500, ал.1, т.3 от КТ – напускане на мястото на ПТП, 1 както и изискването за задължително посещение от контролните органи.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Няма спор и от всички, събрани по делото доказателства се установява, че на ... г., около ... часа, в гр. ..., по бул. ... се движи МПС марка „...”, модел „...“ с per. № ..., управлявано от И. Л. И.. На кръстовището на бул. ... с ул. ... водачът на МПС марка „...”, модел „...“ с p e r. № ... преминава на червен сигнал на светофарната уредба, не пропуска движещото се по ул. ... ... марка „...“, модел „...“, с per. № ..., управлявано от В. Ф. Б., и го блъска, при което по автомобила на последния били нанесени вреди..

След настъпването на инцидента И. Л. И. напуснал ПТП-то.

Мястото било посетено контролните органи, за което бил съставен Протокол за ПТП № .../... г., по описа на ОПП към СДВР, в който е отразено, че водачът на МПС марка „...”, модел „...“ с per. № ..., е виновен за настъпването на ПТП. Съставен му бил АУАН, с бл. № .../... г., по описа на ОПП към СДВР, въз основа на което било издадено и Наказателно постановление № .../... г., по описа на ОПП към СДВР, влязло в сила на ... г.

От заключението на приетата по делото СААТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че вина за настъпилото ПТП има водачът на МПС марка „...”, модел „...“ с per. № ..., който не се е съобразил с указанията на светофарната уредба и е навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал и всички увреждания са в пряка причинно 9 следствена връзка с процесното ПТП.

Към датата на застрахователното събитие водачът на МПС марка „...”, модел „...“ с per. № ... е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „...“ АД - полица № .../317000486273/... г., валидна от ... г. до ... г .

Водачът на МПС марка „...“, модел „...“, с per. № ... подал Уведомление за щета и предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. В ищцовото дружество била заведена щета № ..., въз основа на която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 998,67 лева.

Независимо от това обаче, не са налице основания за уважаване на регресното вземане на застрахователя.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от 2 виновния водач, когато последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

За уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ищеца застраховател и застраховано при него лице към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата-т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение съгласно чл. 45 ЗЗД 3) заплащане от страна на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквентът-ответникът е причинил виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

Правният спор по делото е концентриран основно върху това дали в процесния случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било задължително по закон.

Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като според действащата към релевантния момент редакция на посочената законова разпоредба, то е задължително когато: 1) при произшествието има убит или ранен човек; 2) произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3) в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 5) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7) между участниците в 3 произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.

Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона- чл. 125 ЗДвП, като настоящият състав приема, че процесният случай не попада в нито една от тях, съобразно наличните данни и доказателствен материал по делото. Макар в ИМ да се твърди, то недоказано остана по делото, да е имало разногласие между ответника и собственика на увредения автомобил относно обстоятелствата по настъпването на инцидента.

Ищецът счита, че напускането на пътнотранспортното произшествие и несъставянето на двустранен протокол между участниците в ПТП, при наличие на причинени имуществени вреди, следва да се приравни на разногласие съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП.

Действително, по делото не е бил съставен Протокол за ПТП от ответника и от собственика на увредения автомобил относно причините и условията по настъпване на ПТП, като не е спорно по делото и това, че ответникът е напуснал местопроизшествието. Макар мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от водача, когато не е налице някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, какъвто е процесният случай, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ на виновния водач, защото тяхното посещение на местопроизшествието не е било задължително по закон. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил неправомерно поведение, което да подлежи на санкциониране по административен ред /какъвто е настоящия случай/, но последното, не е достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" право на регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, защото регресното вземане възниква само при наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на мястото на ПТП.

Поради това съдът приема, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ – че посещаването на мястото на ПТП от органите за контрол е било задължително по закон, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен само на това основание, без да се обсъждат останалите доводи за неоснователност на претенцията, поддържани от процесуалния представител на ответника.

4

При този изход на делото, разноски на ищеца не се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ...

АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. Света ... ..., срещу И. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ж.к. ..., ..., иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 998.67 лева – заплатено застрахователно обезщетение по щета № ..., ведно със законната лихва върху главницата от 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както искането за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5