Решение № 134 от 20.02.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Кюстендил, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20221520100949 по описа за 2022 година

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Младост“, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, е предявило против Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, искове да бъде признато за установено между страните, че ответникът му дължи сума в общ размер на 292,18 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, а именно: по договор за мобилни услуги за предпочетен номер ******** сума в размер на 52,47 лв., представляваща три месечни такси; по договор за мобилни услуги за предпочетен номер ******** сума в размер на 62,46 лв., представляваща три месечни такси; сума в размер на 143,42 лв. за устройство PRESTIGIO WIZE 3418 4G Black; сума в размер на 33,83 лв. за устройство TELENOR Smart 4G Black, като разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, ведно със законната лихва върху сумата от 292,18 лв., считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

С допълнителна Молба вх. № 10522/25.11.2022 г. ищецът, съобразно указанията на съда, е прецизирал петитума на иска като е поискал да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи и следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер н а 292,18 лв., представляваща непогасени и изискуеми задължения, обективирани във Фактура № 7291661717/20.07.2019г. за клиентски номер ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до заплащане на вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, а и допълнителен такъв с вх. № 189/09.01.2023 г., по повод прецизирания от ищеца петитум на молбата.

Излага съображения за неоснователност на претенцията, като моли същата да бъде 1 отхвърлена. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Ответникът, редовно призован, оспорва иска чрез пълномощника си по съображенията, изложени в писмените отговори.

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства, в т. ч. приобщените към ч.гр.д.

№ 348/2022г. от описа на КРС такива, а именно: Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ******** от 25.10.2018г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ******** е, че страните се намирали в договорна обвързаност по всеки един от посочените източници на облигационни отношения, по силата на която операторът се съгласил да предостави на абоната далекосъобщителната си мрежа под формата на избрани от абоната съответни по всеки от договорите абонаментни планове, срещу задължението на последния да заплаща за това посочена в източниците на облигационни отношения такса. Отделно, страните се уговорили, че при подписване на съответните допълнителни споразумения абонатът ще получи мобилни устройства, както следва: PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Black, сериен номер ****** при обща лизингова цена за последното от 1,00 лв. с абонаментен план и 286,91 лв. – стандарта цена, без абонамент по допълнителното споразумение от 25.10.2018г., както и устройство TELENOR Smart 4G Black, сериен номер *********.

Представени по делото са още Декларации – съгласие, видно от които е, че ответникът декларира, че е получил екземпляр от Общите условия на оператора, както и, че му е предоставена информацията по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка процесните общи условия са представени по делото.

За дължимиата от ответника сума за процесния период е издадена Фактура № 7291661717/20.07.2019г. за клиентски номер ******** с посочена дължима сума за плащане от 392,18 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги и за отчетен период 20.06.2019г. – 19.07.2019г.

От приложеното частно гр. дело № 348/2022 г. по описа на РС Кюстендил, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като такава е издадена с № 238/21.03.2022г. за сумиата, предмет на настоящата искова молба. Същата е връчена на длъжника като в законоустановения за това срок, последният е оспорил вземането. Поради това е разпоредена процедура по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, като именно в едномесечния срок по ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по същество неоснователни. Мотивите за това са следните:

По допустимостта:

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство 2 дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е налице, поради което съдът приема, че искът е допустим.

За прецизност съдът счита за нужно да посочи и следното.

В действителност, за да постигне горепосочения идендитет, ищецът, съобразно указанията на съда, е прецизирал, че процесната сума съставлява непогасени и изискуеми задължения, обективирани във Фактура № 7291661717/20.07.2019г. за клиентски номер *******. Това именно е посочено и в процесната заповед, издадена в производството по ч.гр.д. № 348/2022 г. от описа на КРС. Не може да бъде игнорирано обаче стореното от заявителя в заявлението му по чл. 410 от ГПК уточнение и разбивка на претендираната сума, като такава, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги и формирана, както следва: по договор за мобилни услуги за предпочетен номер ******* сума в размер на 52,47 лв., представляваща три месечни такси; по договор за мобилни услуги за предпочетен номер ******* сума в размер на 62,46 лв., представляваща три месечни такси; сума в размер на 164,17 лв. за устройство PRESTIGIO WIZE 3418 4G Black; сума в размер на 33,83 лв. за устройство TELENOR Smart 4G Black, като разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, и възлизаща на сума от 312,93 лв. От последната се претендира такава в размер на 292,18 лв., (т.е. с 20.75 лв. по-малко, което е процусално допустимо, доколкото се твърди това да е непогасеният остатък от задължението).

От друга страна и самата фактура, приложена към ч.гр.д. № 348./2022г. на КРС като основание за дължимостта на сумата от 392,18 лв., е посочено предсрочно прекратяване на договори за услуги, въз основа на което са начислени и неустойки.

По основателността:

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира процесната сума да е част от посочената такава във Фактура № 7291661717/20.07.2019г. за клиентски номер *******, но представляваща неустойка, чийто правопораждащ юридически факт е постигната между страните по допълнителните споразумения уговорка за предсрочно прекратяване на същите при наличието на определени предпоставки.

В принципен план неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

В приложените към делото допълнителни споразумения се съдържат клаузи, предвиждащи (в допълнителното споразумение от 25.10.2018г.) , че при прекратяване на настоящия договор преди изтичането на срока посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а. неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на договорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти…б. в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор или по 3 предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок от договора, както и че (по допълнително споразумение от 02.10.2017г.) при прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя със съответния мобилен/фиксиран номер, през срока, посочен в чл. 2 от съответния раздел, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на настоящия договор по отношение на коя да е сим карта/номер, посочени в него и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

Тоест, от анализа на горепосочените разпоредби може да се направи извод, че правопораждащия неусточените задължения юридически факт е свързан с прекратяване на някой от източниците на облигационни задължения преди изтичане срока на действие на същия, когато това се дължи най-общо казано – на виновното поведение на абоната.

Хипотезата на прекратяване на договора поради виновно неизпълнение (какъвто е настоящият случай) се различава от прекратяване на договора поради отказ на абоната. В случай на отказ от страна на абоната, доставчикът ще има възможност да предложи свободния вече номер на другиго, а при забава санкционирана с разваляне, какъвто е настоящият случай, тази възможност ще възникне едва след определен период от време, а не автоматично. Затова и доставчикът има обоснован интерес да стимулира потребителя, който е загубил интерес от ползване на мрежата до края на срока, да предприеме сам прекратяването, вместо да отказва плащането на вече неполезните му услуги. Съответно и като уговори неустойка в размер съпоставим със срока, в който абонамента ще са начислява, дори и плащането да се преустанови до отпадане на действието на договора поради забавата, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение.

Безспорно установено в случая бе наличието на валидно възникнали правоотношения между страните, елемент от допълнителното съдържание на които е и задължението за абоната да заплати определена парична сума при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.