Определение № 833 от 16.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3476/2025
- Вид
- Определение № 833
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 16.03.2026
- Състав
- Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.63 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 833 гр. София, 16.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503476 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 122088/20.10.2025г. от „Г.” ООД, представлявано от адв.Д.М. от АК-Перник, срещу разпореждане № 7466/29.09.2025г, с което е върната въззивна жалба и разпореждане от 29.09.2025г, с което е оставена без уважение молбата му за удължаване на срок.
Сочи, че съдът е оставил без движение депозираната въззивна жалба с указания за внасяне на държавна такса в размер на 10 921.12лв. в едноседмичен срок, като преди да изтече срокът за изпълнение на указанията, е подадена молба за продължаването му. Съдът е оставил без уважение молбата с разпореждане, за което жалбоподателят не е бил уведомен.
Излага твърдения, че преди да изтече новоопределеният срок е заплатена дължимата държавна такса, за което по делото са представени доказателства. Сочи, че е налице уважителна причина за невнасянето на дължимата държавна такса в срок-финансови затруднения и необходимост от допълнително време за събирането на сумата. Високият размер на дължимата сума за държавна такса е причината за затруднението да я внесе.
Позовава се на съдебна практика на ВКС, в която се приема, че уважителни причини за продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК са невъзможност на пълномощника да се свърже с доверителя си и му предаде указанията на съда за внасяне на такси или разноски и, че неправилното определение за отказ за освобождаване от държавна такса може да бъде контролирано по повод частна жалба срещу последващо прекратяване на производството.
Претендира да се отмени обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба.
Ответната страна-„Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, с ЕИК 121769212, представлявана от юрисконсулт П. Д., е оспорила частната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че въззивната жалба срещу постановеното решение е подадена на 1
10.07.2025г, а разпореждането на съда с указания за внасяне на държавна такса от 16.07.2025г., като в срока за изпълнение на указанията, ответникът е подал искане за продължаване на срока за внасяне на таксата, като е обосновал искането си с недостатъчен срок за набавяне на необходимата сума. Поддържа, че не са посочени конкретни съображения относно невъзможността на ответното дружество да заплати сумата с оглед финансовото му състояние към момента и размера на дължимата държавна такса. Позовава се на съдебна практика, че за да се приеме за уважителна причината, на която се позовава страната в молбата си за продължаване на срок, следва да е обективна и да е подкрепена от данните по делото или от допълнително представени в молбата доказателства. В конкретния случай сочи, че молбата не е била подкрепена с конкретни доводи и доказателства, а последният финансов отчет на дружеството, подаден за обявяване в ТРРЮЛНЦ, е за 2022г., поради което съдът не би могъл да направи конкретна преценка дали и доколко са налице уважителни причини по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК.
Сочи още, че въззивната жалба е била подадена от адвокат, който е знаел, че се дължи държавна такса, а молбата за освобождаване от държавна такса е била подадена на 23.09.2025г. или с повече от два месеца след въззивната жалба, поради което твърдението на ответника, че указаният с разпореждането от 16.07.2025г едноседмичен срок не е достатъчен, не може да се приеме за обективна и уважителна причина по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК. Излага доводи, че съдебната практика е противоречива относно приемането дали липсата на средства за заплащане на държавна такса е уважителна причина.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок на 17.10.2025г., тъй като жалбоподателят е бил уведомен за постановеното разпореждане е на 10.10.2025г., от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Срещу решение № 871/18.06.2025г, постановено по т.д. № 892/2024г по описа на СГС, е подадена въззивна жалба с вх. № 84067/10.07.2025г от „Г.” ООД, която е оставена без движение с разпореждане № 5714/16.07.2025г от съда и е указано на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена държавна такса в размер на 10921.12лв. по сметка на САС, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната, за което жалбоподателят е бил уведомен чрез процесуалния си представител на 16.09.2025г и на 30.09.2025г-чрез управителя на дружеството.
С молба с вх. № 109760/24.09.2025г жалбоподателят „Г.” ООД е направил искане на основание чл.63 ГПК за удължаване на срока за изпълнение на указанията, тъй като е необходимо технологично време на дружеството за набавяне на сумата в посочения размер, поради което едноседмичният срок е недостатъчен.
С разпореждане № 7465/29.09.2025г е оставено без уважение искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, указан с разпореждане № 5714/16.07.2025г, тъй като не са налице предпоставките на чл.63, ал.1 ГПК.
С разпореждане № 7366/29.09.2025г. съдът е върнал въззивната жалба с вх. № 2
84067/10.07.2025г, подадена от „Г.” ООД, което разпореждане е предмет на обжалване в настоящето производство.
С молба с вх. № 113163/1.10.2025г жалбоподателят „Г.” ООД е представил вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 10 921.12лв. по сметка на Апелативен съдСофия.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна следното:
Съгласно чл.63, ал.1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Може да бъде продължен срок, който още не е изтекъл, поради което молбата следва да се подаде от заинтересованата страна преди изтичането на срока, тъй като след този момент тя е недопустима. Основание за продължаване на срока може да бъде само уважителна причина, препятстваща да се извърши действието в предвидения от закона или определения от съда срок. Уважителността на причината се преценява конкретно от съда. Пречката трябва да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. Определението на съда по молбата не подлежи на самостоятелно обжалване независимо от това дали я уважава, или я отхвърля, но може да бъде контролирано по повод на частна жалба срещу последващо прекратително определение. / Определение 182/2017г IV ГО, ВКС./ Когато съдът уважи молбата, определя нов срок, който не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, съгл. чл.62, ал.2. В константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба се приема, че страната, направила искане по чл.63, ал.1 ГПК, е длъжна сама да следи дали то е уважено, или отхвърлено. За съда не съществува задължение за връчване на препис от акта, с който се произнася по молбата за продължаване на срока /определение-213-2011-II ГО, ВКС, определение № 34-2014, II ГО, ВКС, определение 21-2016-IV ГО, ВКС./
С оглед на цитираната практика при проверка на разпореждането за връщане на жалба или определение за прекратяване на производството съдът дължи разглеждане и на възраженията срещу постановеното разпореждане, с което е отказано да се продължи срокът за изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите на частната жалбавнасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
В депозираната молба жалбоподателят е посочил, че му е необходимо технологично време за набавяне на сумата в посочения размер и е поискал удължаване на срока. Към молбата не са представени доказателства, но доколкото са изложени доводи, че е необходимо за събиране на сумата, то не е имало пречка съдът да продължи срока. /В този смисъл е определение № 198/2.06.2014г на ВКС по ч.гр.д.№ 2528/2014г, II Г.О., ГК. / В определение № 415/27.07.2017г, постановено по ч.т.д.№ 702/2017г по описа на ВКС, II-ро отделение, ТК, се приема за правилно разрешението, дадено в горепосоченото определение /№ 198/2.06.2014г на ВКС по ч.гр.д.№ 2528/2014г, II Г.О., ГК./, тъй като съгласно чл.63, ал.1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат 3 продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Следователно продължаване на срока може да бъде допуснато от съда, само ако са посочени конкретни обстоятелства, явяващи се пречка за извършване на действието в предвидения в закона или определения от съда срок.
Преценката дали посочената причина е уважителна, следва да бъде извършена от съда при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото, като бъде взето предвид дали посочената от страната пречка за извършване на действието зависи от нейната воля и е от естество да препятства възможността й да извърши дължимото действие в срок.
Финансовите затруднения на страната и необходимостта от допълнително време за събиране на дължимата държавна такса могат да представляват уважителна причина за продължаване на срока за внасянето й. Липсата на пари не освобождава страната от задължението й да внесе държавна такса, но временните финансови затруднения, препятстващи възможността за внасяне на държавна такса в установения в закона едноседмичен срок, могат да обосноват продължаване на срока за изпълнение на това задължение и уважаване на първо искане в този смисъл.
Поради това цитираната съдебна практика, че липсата на средства и лошото финансово състояние на страната за заплащане на държавната такса не е уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК и не може да обоснове уважаването на искане за продължаване на срока - в този смисъл определение № 244 от 4.05.2011 г. по ч. гр. д. № 240/2011 г. на ВКС, III г. о., определение № 276 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., III г. о., определение № 869/2.12.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№ 6499/2014г, III Г.О., ГК и др. е неприложима в случая, при съобразяване и, че държавната такса е била внесена от жалбоподателя на 30.09.2025г., на следващия ден след постановеното определение за връщане на въззивната жалба.
Молбата за продължаване на определения срок при посочване, че е необходимо технологично време за събиране на сумата от 10921.12лв. държавна такса е следвало да бъде уважена, поради което и разпореждането за връщане на въззивната жалба се явява неправилно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 7466/29.09.2025г, с което е върната въззивна жалба с вх. № 84067/10.07.2025г от „Г.” ООД срещу решение № 871/18.06.2025г, постановено по т.д. № 892/2024г по описа на СГС.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за последващи процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 833 гр. София, 16.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503476 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 122088/20.10.2025г. от „Г.” ООД, представлявано от адв.Д.М. от АК-Перник, срещу разпореждане № 7466/29.09.2025г, с което е върната въззивна жалба и разпореждане от 29.09.2025г, с което е оставена без уважение молбата му за удължаване на срок.
Сочи, че съдът е оставил без движение депозираната въззивна жалба с указания за внасяне на държавна такса в размер на 10 921.12лв. в едноседмичен срок, като преди да изтече срокът за изпълнение на указанията, е подадена молба за продължаването му. Съдът е оставил без уважение молбата с разпореждане, за което жалбоподателят не е бил уведомен.