Определение № 194 от 25.05.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. Сливен, 25.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20222200600230 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл.341 и сл. от НПК т.е. за проверка по частна жалба на определение за изменение на мярка за неотклонение в съдебното производство след постановяване на присъдата.

Образувано е по жалба от Й. СТ. Й., подсъдим по нохд № 1218/2021г. по описа на Районен съд – Сливен, против определение № 225/27.04.2022 г. постановено по посоченото дело, с което е изменена взетата по отношение на подсъдимия Й.Й. мярка за неотклонение „Подписка“ в “Задържане под стража”.

В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство пред окръжния съд, депозирана в посочения от съда и указан в закона срок за атакуване, определението за вземане на мярката за неотклонение се определя като незаконосъобразно. Заявява се, че предвид процесуалното поведение на подсъдимия и наложеното му наказание не са налице основанията за изменение на взетата мярка за неотклонение респ. за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Настоява се за отмяна на определението на СлРС, с което е изменена взетата по отношение на подсъдимия Й.Й. мярка за неотклонение „Подписка“ в “Задържане под стража”.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши проверка с оглед твърденията в жалбата, намери последната за допустима т.е. за подадена в срок и от лице имащо правен интерес да атакува посоченото по-горе определение.

Разгледана по същество, съдът прецени жалбата за основателна.

Първоинстанционният съд с атакуваното определение № 225/27.04.2022 г. е изменил взетата по отношение на подсъдимия Й. СТ. Й. мярка за неотклонение мярка за неотклонение „Подписка“ в “Задържане под стража” по реда на чл.309 ал.2 от НПК /макар това изрично да не е посочено в атакуваното определение/ т.е. след като е постановил присъдата си по делото, с която го е признал за виновен в извършването на престъпление по 1 чл.325 ал.1 от НК и го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и на обществено порицание.

Районният съд е обосновал решението си да вземе най-тежката мярка за неотклонение по съображения, че мярката се взема с оглед на наложеното ефективно наказание, невъзможността с оглед на обремененото съдебно минало на подсъдимия изпълнението на това наказание да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК и съществуването на реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Съгласно разпоредбата на чл.309 ал.2 от НПК, когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава.

В настоящия случай няма съмнение, че с присъда № 58/27.04.2022 г. по нохд № 1218/2021 г. на СлРС подсъдимият Й. СТ. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 от НК и във връздка с това е осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и на наказание обществено порицание.

Следователно е безспорно наличието на една от предпоставките визирани в разпоредбата на чл.309 ал.2 от НПК за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение в по-тежка.

От доказателствата по делото, обаче, не може да се обоснове извод за наличието на другата предпоставка т.е. за съществуване на реална опасност подсъдимият да се укрие, като и в атакуваното определение на практика липсват съображения в тази насока.

Първоинстанционният съд е коментирал обремененото съдебно минало на подсъдимия и факта, че не е настъпила реабилитация във връзка с определянето на наказанието, което е било наложено и в частност – с оглед на невъзможността да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК. Обстоятелствата, че подсъдимият е осъждан многократно и не е бил реабилитиран биха имали отношение единствено при обосноваване на извод за съществуване на реална опасност той да извърши престъпление, но видно от редакцията на цитираната по-горе разпоредба на чл.309 ал.2 от НПК, тази опасност не се взема предвид при преценката дали да бъде изменена в по-тежка взетата мярка за неотклонение, а се взема предвид единствено опасността лицето да се укрие.

Съгласно тълкувателно решение № 3/2012 г. от 15.11.2012 г. по тълк.дело № 3/2012 г., ОСНК, ВКС, п остановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода” не може да бъде отчитано от решаващия съд при произнасяне по реда на чл.309 от НПК, а определянето на по-тежка мярка за неотклонение е допустимо само при наличие на някоя от предпоставките, посочени в чл.66 ал.1 от НПК.

В мотивите към това тълкувателно решение изрично е посочено, че постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода” не може да бъде отчитано и като основание да се прецени, че опасността от укриване на 2 осъдения подсъдим се завишава. Действително с този осъдителен съдебен акт той е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, но правното му положение не е променено.

Подсъдимият продължава да се счита за невинен и по отношение на него е в сила презумпцията за невиновност, регламентирана в чл.31 ал.3 от Конституцията на Република България и в чл.16 от НПК.

В конкретния случай процесуалното поведение на подсъдимия в хода на цялото наказателно производство до настоящия момент не дава основание да се приеме, че съществува реална опасност той да се укрие вкл. и за да избегне изтърпяването на наложеното му ефективно наказание, още повече, че съдебният акт, с който му е било наложено това наказание все още не е влязъл в сила.

Видно от материалите по делото, действително подсъдимият не се е явил на две от съдебните заседания, за които е бил редовно призован, но с оглед на характера и тежестта на повдигнатото му обвинение за престъпление, което не е тежко, неговото присъствие не е било задължително. Тогава когато съдът е преценил, че подсъдимият следва да се яви и го е задължил изрично в изпратената призовка, Й.Й. се е явил, депозирал е обяснения и производството е приключило.

При това положение определението на първоинстанционния съд, с която е изменена мярката за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража” по отношение на подсъдимия се явява неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде отменено.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 225/27.04.2022 г. постановено по нохд № 1218/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е изменена взетата по отношение на подсъдимия Й.

СТ. Й. мярка за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража”.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3